Определение № 348 от 19.04.2023, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 348 гр. С., 18.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20231800500182 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЗАД „А.Б.“ ЕАД, представлявано от адв. С. М., срещу Определение № 88 от 09. 02. 2023 г., постановено по гр. д. № 877/2021 г. по описа на Районен съд – гр.

Костинброд, в частта му, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 343 от 20. 12. 2022 г. в частта за разноските, които е осъдено да заплати по сметка на бюджета на съда, а именно 200 лева държавна такса и 400 лева за възнаграждения за вещи лица, както и в частта, с която е оставена без уважение молбата му за допълване на решението с присъждане в негова полза на адвокатско възнаграждение за разликата над 656,60 лева до 1040 лв.

Жалбоподателят изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на акт на първоинстанционния съд в обжалваните му части, като постановен в противоречие с фактите по делото, както и без да са изложени мотиви за приетото от съда. Посочва, че с оглед изхода на спора и частичното уважаване на предявения иск, дължимите от него разноски следва да бъдат определени съразмерно с отхвърлената част от иска, в това число за държавна такса и разноски за вещи лица. По отношение присъдените му разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, заявява, че са приложени доказателства за реалното им извършване, и, при съотнасянето им към отхвърлената част от претенцията, възнаграждението възлиза в размер на 1 040 лева, а не както е определил районният съд - 656,60 лева. Направено е и искане за присъждане на разноските за настоящото производство.

В срока за отговор на частната жалба е постъпил такъв от ответницата по жалба П. П. П., чрез адв. Р. М., в който посочва, че счита жалбата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и законосъобразно.

Посочва, че при освобождаване на ищеца от такси и разноски за производството, приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Съдът, след като прецени данните по делото и взе предвид становището 1 на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 343 от 20. 12. 2022 г., постановено по гр. д. № 877/2021 г. по описа на РС – гр. Костинброд, частично е уважен предявеният от ищцата П. П. П., действаща като малолетна чрез своята майка и законен представител К. С. Т., иск по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди, като ответното застрахователно дружество е осъдено да й заплати сумата от 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05. 03. 2021 г., а за сумата до пълния предявен размер от 15 000 лева искът е отхвърлен.

Ответникът е осъден да заплати по сметка на съда сумата 200 лева – дължимата държавна такса за разглеждане на иска, както и сумата 400 лева, представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица по изслушана комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза.

В срока за обжалване на решението ответникът е депозирал молба за допълването му в частта за разноските, като в негова полза бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на отхвърлената част от иска, както и да бъде допуснато изменение на решението в частта, с която е осъден да заплати в определените размери дължимата държавна такса за производството и възнаграждението за вещите лица.

В срока за отговор на молбата е постъпило становище от насрещната страна, чрез адв. М., в което се посочва, че действително претенцията на ответника за разноски, съобразно отхвърлената част от иска е основателна, но единствено при нейната доказаност. В такъв случай, ако съдът приеме същата за основателна и доказана, поддържа възражението си за прекомерност на размера на претендирания адвокатски хонорар и моли, същият да бъде определен по реда на Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От фактическа страна, настоящият съдебен състав констатира, че с исковата молба ищцата е поискала, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, да бъде освободена от заплащане на държавна такса и разноски за производството, по което първоинстанционният съд е постановил Определение № 830 от 09. 11.

2021 г., с което е оставена без уважение молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса по исковата молба. Същото е отменено с Определение на Софийския окръжен съд № 61 от 27. 01. 2022 г. по ч. гр. д.№ 59/2022 г., а ищцата е освободена от заплащане на държавна такса по делото на Костинбродския районен съд, като е констатирано, че по искането на ищцата за освобождаването от заплащане на разноски по делото районният съд не се е произнесъл, което препятства възможността, същото да бъде разгледано по същество от въззивната инстанция.

По делото са представени доказателства, удостоверяващи представителната власт по делото на адв. М., като пълномощник на ответното дружество, както и издадена фактура за адвокатския хонорар за защита по делото пред районния съд в размер на 1 560 лева с ДДС.

От материалите по делото се установява, че упълномощеният от ответника адв. М. е изготвил писмен отговор на исковата молба, в която се съдържа претенция за присъждане на разноски и се е явил в проведените две открити съдебни заседания по делото, в които са събрани писмени доказателства и са изслушани вещите лица по допуснатата комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертиза, възнагражденията на които са изплатени от бюджета на съда. В хода по същество на делото 2 пълномощникът на ищцата е направила възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

При тези данни, първоинстанционният съд е постановил обжалваното пред настоящата инстанция определение, с което е разгледал възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е счел същото за основателно, и адвокатският хонорар е определен в неговия минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а по отношение искането за изменение на решението в частта за определените като дължими разноски от ответника за държавна такса и възнаграждения за вещите лица, молбата му е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, с оглед подаването в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.

Разгледана по същество, същата е частично основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държана такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, които суми се присъждат в полза на съда. В разглеждания случай ищцата е освободена от заплащане на дължимата за производството държавна такса, но не и от заплащане на разноски, което обстоятелство е констатирано от въззивната инстанция при произнасяне по частната жалба срещу определението на районния съд, с което е отказано освобождаването . Поради това ищцата не дължи държавна такса, но не е освободена от заплащането на направените за производството разноски, които, както е посочено по- горе, са в размер на 400 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица. Имайки предвид размера на исковата претенция, както и този на нейните уважена/отхвърлена части, заплащането на тези разноски следва да бъде възложено на страните съразмерно, а именно: 1/3 ч. следва да бъде платена от ответника и 2/3 ч. от ищцата, или 133,33 лева платими от ответника и 266,67 лева от ищцата.

По отношение оплакването на ответника за определения размер на държавната такса, съдът счита същото за неоснователно, тъй като такава се дължи в размер на 4 % върху уважената претенция от 5 000 лева, т. е. 200 лева, от заплащане на която, както бе посочено по- горе, ищцата е била освободена. При това следва да се подчертае, че присъденият с първоинстанционното решение размер на таксата е само върху уважената част от иска, поради което неоснователна е претенцията на жалбоподателя за коригиране на този размер пропорционално на съотношението между уважена и отхвърлена част от иска.

Частната жалба е неоснователна и в частта за определеното адвокатско възнаграждение. Наистина, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а в случая искът е отхвърлен за 2/3 от претенцията и уважен за 1/3 от нея. Не се доказва, обаче, реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което няма основание и за неговото присъждане. Видно от представените с отговора на исковата молба документи, издадена е фактура за адвокатско възнаграждение в размер 3 на 1560 лв., в която е посочен начин на плащане „по сметка“, но няма доказателства за превеждане на така отразената сума по някоя от посочените във фактурата банкови сметки. Същевременно, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане, а ако е предвиден плащане по банков път, задължително се представят доказателства за това. Както се посочи по- горе, в случая по делото не са представени доказателства в тази насока, поради което претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение е неоснователна.

Съответно, неоснователна е и частната жалба в частта, с която се претендира присъждане на такова възнаграждение за разликата над 656,60 лв. до 1040 лв.

(Тъй като не се обжалва частта от определението, с която районният съд е присъдил такова възнаграждение в полза на ответника в размер на 656,60 лв., въззивният съд не следва да се произнася по този въпрос.) С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на ЗАД „А.Б.“ ЕАД се явява частично основателна. Тя следва да бъде уважена в частта, с която е дружеството е осъдено да заплати разноски от 400 лева за платено на вещите лица възнаграждение по изготвена комплексна експертиза, като в тази част обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се изменя първоинстанционното решение, като ответникът бъде осъден да заплати само сумата от 133,30 лева – съразмерно с уважената част от иска. В останалите части жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода да делото и направено в този смисъл искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъди част от направените от него разноски в настоящото производство, пропорционална на уважената част от жалбата, а именно:

((266,67)/(266,67+133,33+383,40))*15=

0,3404008169517488*15=5,11лв.

По съображения, аналогични на изложените по- горе, не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано неговото заплащане, а само уговарянето му с посочен начин на плащане „по сметка“.

Така мотивиран, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 88 от 09. 02. 2023 г., постановено по гр. д. № 877/2021 г. по описа на Костинбродския районен съд, В ЧАСТТА МУ , с която е оставена без уважение молбата на ЗАД „А.Б.“ ЕАД за изменение на Решение № 343 от 20. 12. 2022 г. по гр. д. № 877/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд в частта му, с която молителят е осъден да заплати по сметка на Районен съд – гр. Костинброд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 400 лева, представляваща възнаграждение за вещи лица по изготвената комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 343 от 20. 12. 2022 г. по гр. д. № 877/2021 г. по описа на Районен съд – гр. Костинброд В ЧАСТТА МУ , с която ЗАД „А.Б.“ ЕАД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд – гр. Костинброд сумата 4