Решение № 394 от 17.09.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Административно наказателно дело 927/2026
- Вид
- Решение № 394
- Подписан
- 17.09.2026
- В сила
- 08.10.2026
- Състав
- Доротея Младенова Димова-Северинова
Цитирани разпоредби
- § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 3, т. 2 · Закон за адвокатурата
- Чл. 36, ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 46 · Закон за рибарството и аквакултурите
- Чл. 46, ал. 4 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 50 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл.50, ал.3 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 86 · Закон за рибарството и аквакултурите
- § 1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- § 1, т. 28 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 394 гр. Русе, 17.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Доротея Мл. Димова-Северинова при участието на секретаря С. Е. като разгледа докладваното от Доротея Мл. Димова-Северинова
Административно наказателно дело № 20264520200927 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Р. П. А., ЕГН ********** депозирана против Наказателно постановление № 18-027/21.05.2026 г., издадено от Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя- Р. П. А., на основание чл. 91,ал. 4, във вр. с чл. 86 от ЗРА е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 511.29 евро за осъществено нарушение на чл. 50, ал. 3 от Закона за рибарството и аквакултурите.
В жалбата се навеждат твърдения за множество нарушения на материалния и процесуалния закон и се претендира атакуваното наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано. Сочи се, че административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение посочвайки единствено нарушаването на разпоредбата на чл.50, ал.3 от ЗРА без всякаква конкретизация към коя наредба следва да се отнесе посочената разпоредба. Твърди, че констатираната липса на посочените в АУАН и НП документи „декларация за произход“ и „документ за превоз“ не са били изискуеми в посочената хипотеза. Посочва и че описаната риба – „сом“ и неговата големина – 6,5 кг не са установени по безспорен начин. Намира, че и преценката дали е налице чл. 28 от ЗАНН е извършена формално.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание. Явява се неговия процесуален представител – адв. С. М. от АК-Русе. Последният доразвива изложените съображения в жалбата и пледира, наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от И. И. – Началник на сектор „Рибарство и контрол-Русе“, отдел „Рибарство и контрол – Централен 1
Дунав“ към ГД „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури. Същият моли да бъде отхвърлена депозираната жалба като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното постановление. Твърди, че приложимата наредбата е ясно посочена. Развива съображения, че причината за проверката е водено досъдебно производство срещу жалбоподателя и наличието на данни, че същият извършвал разнос на риба до заведения в гр. Русе. Сочи, че наличието на празни касети със следи от рибата в автомобила, подкрепя посочените данни. Развива съображения, че макар и един брой – установената превозвана риба е достатъчна да обоснове отговорността на жалбоподателя.
Сочи, че не е имало спор за вида и теглото на рибата. Твърди, че случаят не е маловажен.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възражение.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление. Същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
На 01.12.2025 г., в 15.10 ч. на главен път между гр. Мартен и гр. Русе контролните органи били изпратени да извършат проверка, на спрян от Гранична полиция автомобил, в която имало риба, превозвана без документи. Органите на ГПУ-Русе били спрели същият автомобил във връзка с ДП № 166/2025 г. Проверяващите установили автомобила – марка „Форд“, с рег.№ Р5776 АТ и лицето Р. П. А., като приели, че той е водач на автомобила, тъй като липсвали други лица, освен органите на ГПУ. В товарния отсек на автомобили установили един брой риба, която А. заявил, че е сом и посочил, че неговите килограми са 6,5 кг. Намерили и няколко на брой празни касети, по които имало следи от риба. Св.Р. К. поканил А. да представи декларация за произход и документ за превоз на рибата. А. заявил, първоначално, че рибата е закупил от рибари от гр. Тутракан.
Съобразявайки гореизложеното, свидетелят Р. К. приел, че с поведението си жалбоподателят Р. П. А. е осъществил нарушение на разпоредбите на чл. 50, ал.3 от ЗРА, като в тази връзка му съставил АУАН № 0034702/01.12.2025 г., който бил подписан от жалб.А. с възражение, че не е съгласен с констатираното и че рибата му е подарък и отказва да я предаде.
Въз основа на съставения АУАН, Началник отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, в качеството му на АНО издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като за осъщественото нарушение на чл. 50, ал.3 от ЗРА на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в размер на 511.29 евро.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – копие на АУАН № 0034702/01.12.2025 г., копие на Наказателно постановление № 18-027/21.05.2026 г.копие на известие за доставяне, копие на заповед № РД09-406/01.04.2022 г., както и гласни доказателства, приобщени чрез разпит на свидетеля Р. А. К..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К..
Св. К. излага преките си възприятия относно различни по естеството и характера си правнорелевантни факти. Свидетелят К. точно и ясно описва, че е отишъл в процесното 2 време и на процесното място, след като е бил изпратен от своя пряк началник и след като органите на Гранична полиция са били спрели процесния автомобил. Показания му са последователни, безпротиворечиви по отношение на установяването на А., когото приел, че е водач на автомобила, вида и големината на рибата, а именно по заявеното от нарушителя.
Показанията му в посочените части се възприеха от настоящия съдебен състав, който ги постави в основата на доказателствените си изводи. В останалата част – по повод друга проверка на заведение при която се били разкрили данни по отношение на А. съдът намира за неотносими по настоящото производство.
Доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 314 от НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на обжалваемите. Жалба е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от длъжностни лица на службите за контрол. Същото се установява от Заповед № РД09-406/01.04.2022 г., съгласно която свидетелят Р. К., заемайки длъжността „Главен инспектор“ в ИАРА – РК-Русе е бил натоварен в качеството му на длъжностно лице да съставя актове за установяване на административни нарушения за нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство - А. Д. – Началник отдел Централен Дунав към отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“ към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, упълномощен със Заповед № РД09-406/01.04.2022 г. на Министъра на земеделието.
Същевременно обаче в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за това, че на 01.12.2025 г. управлявал автомобил марка „Форд“, рег.№ Р5776 АТ като превозвал един брой риба от вида „европейски сом“ с тегло 6,5 кг, която риба не била съпроводена с декларация за произход и документ за превоз, нито с какъвто и да било друг документ, в нарушение на чл. 50, ал. 3 от ЗРА. В хода на проверката били установени в товарния отсек на автомобила и 4 големи касети със следи от риба.
На първо място е било допуснато нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. По-конкретно беше констатирано особено съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗРА съдържа задължение при превоз на продукти от риболов, същите да се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз, 3 съобразно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4 от с. з. Чл. 46, ал. 4 от ЗРА препраща към условията и реда за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов, определени с наредба на министъра на земеделието, храните и горите. Т. е. нормата на чл.
50, ал. 3 от ЗРА съдържа препращаща диспозиция към изискванията за съпровождащите превозваната риба документи, регламентирани в Наредба № 13 от 30 ноември 2021 г. за условията и реда за осъществяване на първа продажба на продукти от риболов. Наказващият орган не е ангажирал никакви доказателства, че в случая се касае до риба, предназначена за осъществяване на първа продажба по смисъла на чл. 2 от цитираната наредба, така, че да може да се прецени дали е дължимо наличието на документите, посочени в разпоредбата на чл. 50, ал. 3 ЗРА, така както са конкретизирани в посочения текст на наредбата: "Първа продажба на продукти от риболов е продажбата на жива, прясна, охладена, замразена или подложена на първична преработка на плавателен съд или в предприятие на брега риба и други водни организми, които се предлагат на пазара за първи път след улова..." Когато разпоредбата, която се твърди, че е нарушена, е от вида на посочената, следва при описание на нарушението да се посочат и фактите, които са елемент от фактическия състав на нормата, към която се препраща. Без да е налице точното посочване в наказателното постановление на изискуемия документ и основанието за съставянето му, и да се предполага какво е имал предвид при издаването му административно-наказващият орган, се възпрепятства не само извършването на съдебен контрол, но и правото на защита на наказаното лице.
В конкретния случай в описателните части на АУАН и НП общо е посочено "декларация за произход или документ за превоз", като разпоредбите на чл. 46 от ЗРА регламентират задължения за регистрация на центровете за първа продажба на продукти от риболов и купувачите. И свидетелят К. не успя да разясни за какви конкретни документи се касае, като посочват схематично фактите така, както са изложени в АУАН и НП.
Изложеното на самостоятелно основание води до извод, че след като нарушението не може да бъде индивидуализирано за нуждите на производството съгласно изискванията на закона, включително да бъде подведено под съотносимата правна норма, то и наказателното постановление следва да бъде отменено поради липса на съществен реквизит.
За да наложи санкция, наказващият орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл.
50, ал. 3 от ЗРА. Цитираната материалноправна разпоредба гласи, че при превоз на продукти от риболов същите се придружават с копие от декларация за произход и документ за превоз съгласно изискванията на наредбата по чл. 46, ал. 4. Същата има общ и бланкетен характер, въздига само общото правило за поведение и задължение при превоз на продукти от риболов същите се придружават от документ за превоз, съгласно изискванията на наредбата. Т.е. само предвижда, че осъществяването на дейностите, изрично изброени в нея, следва да бъде съгласно изискванията на специфичен нормативен акт. Следователно, съдържанието на визираната като нарушена материалноправна разпоредба се запълва от други конкретни разпоредби. Поради това не е достатъчно единствено нейното посочване, а е необходимо тази норма да се обвърже с други разпоредби, съдържащи конкретно изискване при извършване на съответната дейност - превоз. В АУАН и НП не е отразена нарушената норма от специфичните нормативни изисквания, което пък от своя страна е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното лице.