Решение № 200 от 23.04.2026, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Дупница, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Б. Димитров при участието на секретаря Деа Д. И. като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело № 20251510100996 по описа за 2025 година

Й. И. Г., ЕГН **********, е предявила срещу Г. Х. К., ЕГН **********, иск с правно основание чл.108 ЗС. Искането е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на ПИ № № ***, *** и *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Паничарево, община Бобов дол и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху тях. Претендират се и направените разноски.

Ищцата твърди, че на основание съдебна спогодба за делба на съсобствени недвижими имоти, одобрена с протоколно определение от 28.02.2024 г. по гр. дело № 2335/2022 г. по описа на ДнРС, е собственик на:

1. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Паничарево, община Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД - 18 - 1928 от 04.12.2018 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо поземления имот е от 22.07.2020 година, с адрес на поземления имот: село Паничарево, местност „Чорлия”, с площ: 17 998.00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: пета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 025039, при съседи: идентификатор ***, идентификатор

***, идентификатор ***, идентификатор ***, идентификатор

*** и идентификатор ***, който имот съгласно документ за собственост е идентичен с Поземлен имот № 025039, находят се в землището на село Паничарево, ЕКАТТЕ 55364, община Бобов дол, област Кюстендил, в местността „Чорлия”, с площ от 17.999 декара, с начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: пета, при съседи: имот № 025009 - нива на наследници на П.И.К., имот № 025065 - нива на наследници на В. Х. Я., имот № 025004

- нива на наследници на Б. К. Г.ев и др., имот №

025003 - нива на наследници на Н.С.А., имот № 025005

- нива на С.И. К., имот № 000050

- полски път на Община Бобов дол;

1

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Паничарсво, община Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД — 18 - 1928 от 04.12.2018 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо поземления имот е от 22.07.2020 година, с адрес на поземления имот: село Паничарсво, местност „Игличето”, с площ: 3 996.00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: трета, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 040002, при съседи: идентификатор ***, идентификатор

***, идентификатор ***, идентификатор ***, идентификатор

*** и идентификатор ***, който имот съгласно документ за собственост е идентичен с Поземлен имот № 040002, находящ се в землището на село Паничарево, ЕКАТТЕ 55364, община Бобов дол, област Кюстендил, в местността „Игличето”, с площ от 3,996 декара, с начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: трета, при съседи: имот № 040003 - нива на Л. И. С. и други, имот № 040014 -овощна градина на наследници на А. Х. И., имот № 040016 - нива на наследници на В. Х. Я., имот № 040015 нива на наследници на А. И.Т., имот № 040004 - нива на Л. И. С., имот № 040001 - нива на наследници на П.И.К., имот № 000063 - полски път на Община Бобов дол;

3. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Паничарево, община Бобов дол, област Кюстендил, одобрени със Заповед № РД — 18 - 1928 от 04.12.2018 година на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта засягащо поземления имот е от 22.07.2020 година, с адрес на поземления имот: село Паничарево, местност „Турските гробища”, с площ: 3 003.00 квадратни метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 026120, при съседи: идентификатор ***, идентификатор ***, идентификатор *** и идентификатор

***, който имот съгласно документ за собственост е идентичен с Поземлен имот № 026120, находящ се в землището на село Паничарево, ЕКАТТЕ 55364, община Бобов дол, област Кюстендил, в местността „Турските гробища”, с площ от 3.000 декара, с начин на трайно ползване: нива, категория при неполивни условия: четвърта, при съседи: имот № 026109 - нива на наследници на Г. И.К., имот № 026108 нива на наследници на П.И.К., имот № 000178 - полски път на Община Бобов дол, имот № 000184 - път II клас на държавата.

За тези недвижими имоти преди завеждането на делото за делба бил сключен договор за аренда на селскостопански земи от 24.09.2021 г. /вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Дупница с Вх. рег. № 4277 от 24.09.2021 г., Акт № 61, том 2, Дело 1647 от 2021 г./ и анекс към същия договор от 09.11.2021 г. /вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Дупница с Вх. рег. № 5073 от 09.11.2021 г., Акт № 137, том 2, Дело 1910 от 2021 година/ между ответника Г. Х. К. като арендатор и Ю.В.М. /собственик на 2/3 идеални части от описаните имоти към датата на сключване на договора и анекса/ като арендодател.

От сключването на съдебната спогодба Ю.В.М. вече не притежава право на собственост върху тези недвижими имоти.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал. 2 от ЗАЗ вр. с чл.237, ал.1 от ЗЗД при прехвърляне на недвижим имот договорът за наем остава в сила спрямо приобретателя, ако е бил вписан в имотния регистър, като сключеният преди прехвърлянето на имота договор за наем е задължителен за приобретателя до предвидения в него срок, но за не повече от една година от прехвърлянето. Придобиването на имотите от ищцата Й. Г. е станало на 15.03.2024 г. /с влизането в сила на определението от 28.02.2024 г. за одобряване на сключената спогодба по гр. дело № 2335/2022 г. по описа на ДнРС/, поради което и на основание цитираните разпоредби на ЗАЗ и ЗЗД действието на посочения договор за аренда се прекратява, считано от 15.03.2025 г.

2

Ищцата поканила писмено ответника да й предаде владението върху собствените й имоти, но той отказал да получи поканите.

В постъпилия писмен отговор от Й. Д.С. искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Към датата на сключване на договора за аренда Ю.В.М. е бил собственик на 2/3 идеални части от описаните имоти, договорът е вписан и приложение намира не чл.237, ал.2 ЗЗД, а чл.237, ал.1 от ЗЗД, т.е. договорът остава в сила за приобретателя до изтичане на срока на договора. Ответникът не оспорва правото на собственост на ищцата върху процесните имоти.

В съдебното заседание ищцата е посочила, че процесният договор и анекс към него са прекратили действието си и на основание чл.28, ал.1 ЗАЗ вр. с чл.27, ал.1, т.2 ЗАЗ – поради пълно неизпълнение на задължението на ответника да плаща арендни вноски на ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото е прието за безспорно, че ползването на процесните имоти е предоставено на ответника с договор за аренда на селскостопански земи от 24.09.2021 г.

/вписан в Служба по вписванията при Районен съд - Дупница с Вх. рег. № 4277 от 24.09.2021 г., Акт № 61, том 2, Дело 1647 от 2021 г./, срокът, за който е сключен договорът, не е изтекъл и ответникът упражнява фактическа власт върху имотите, без да оспорва правото на собственост на ищцата върху тях. По делото е безспорно, че към датата на сключване на договора и анекса към него Ю.В.М. е притежавал право на собственост върху 2/3 ид. части от процесните недвижими имоти. Според ищцата договорът е прекратил действието си на основание чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ – поради пълно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на арендни вноски.

Договорът за аренда е сключен от Ю.В.М. като арендодател за срок от шест стопански години, считано от 2022/2023 г. Съгласно чл.13 арендното плащане се извършва в срок от 01.08 до 31.12. на всяка изминала стопанска година. В чл.16 като едно от основанията за прекратяване на договора е посочено неплащане на арендата от шест месеца.

Със сключения от Ю.В.М. като арендодател анекс към договора от 09.11.2021 г. е изменен размерът на дължимото арендно плащане.

Ищцата е представила копие от описаната в исковата молба покана до ответника за доброволно предаване на владението върху процесните недвижими имоти.

В съдебно заседание ответникът е представил банково потвърждение за плащане, видно от което на 27.03.2026 г. по сметка с титуляр Й. И. Г. е преведена сумата 318, 31 евро с основание „наем по договор за аренда от 24.09.2021 г. за стопанската 2024-2025 г.“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.108 ЗС и ищцата следва да докаже чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание; че ответникът владее процесните имоти.

Ответникът носи доказателствена тежест за установяване на фактите, на които основава възраженията си относно наличието на правно основание за упражняваната фактическа власт върху процесните имоти. Ответникът е възразил, че държи имотите на правно основание – валиден договор за аренда.

Между страните не е спорно и се установява от приложените писмени доказателства правото на собственост на ищцата върху 1/3 ид. част от процесните имоти към датите на 3 сключване на описания договор за аренда и на анекса към него от собственика на 2/3 ид. части Ю.В.М..

Не е спорно, че впоследствие въз основа на съдебна спогодба в производство за делба процесните имоти са поставени в дял и изключителна собственост на ищцата.

Следователно в конкретния случай не е приложима разпоредбата на чл.17, ал.2 от Закона за арендата в земеделието. В производството по съдебната делба процесните имоти са поставени в дял на ищцата, но това не осъществява предвиденото в чл.17, ал.2 ЗАЗ правоприемство. Заместването по силата на закона е за третото лице - правоприемник на арендодателя, а не настъпва за съсобственика, придобил идеалните части от съсобственика, сключил договор за аренда на обща земеделска земя /изрично в този смисъл са съображенията, изложени в решение № 179 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 519/2023 г., IV г. о., ГК/.

Поради това намира приложение правилото на чл.3, ал.4 ЗАЗ: договорът за аренда е сключен със съсобственик, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствените имоти и обвързва останалите съсобственици, а отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от Закона за собствеността.

Неоснователен е доводът за приложимост на чл. 28, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 27, ал. 1, т.

2 ЗАЗ. Разпоредбата на чл.28, ал.1 урежда предвиденото в специалния закон специфично основание за разваляне - прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в забава за арендно плащане за повече от три месеца. При тази форма на неизпълнение ЗАЗ предвижда отклонение от изискването по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за прекратен. Изрично в Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГТК е посочено, че разпоредбата е диспозитивна и страните по договора могат да уговорят задължение за отправяне на предизвестие.

В процесния договор такова задължение не е уговорено, но е налице друга уговорка в отклонение от диспозитивната разпоредба на чл.28, ал.1 ЗАЗ – по отношение на срока на забава на арендното плащане, даващ основание за разваляне на договора. Съгласно чл.16 от договора, забавата следва да е продължила не три, а шест месеца. Предвиденият в чл.13 от договора срок за арендно плащане е до 31.12. на всяка изминала стопанска година и до настоящия момент не са изтекли шест месеца от изтичането на този срок по отношение на плащането за предходната стопанска година.