Решение № 483 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 483 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя Г. Костадинова като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело № 20235300900725 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТР.

А. М. Г. ЕГН **********, в качеството на управител на новоучредяващо се дружество „АМГ - КАРС” ЕООД, иска от съда да отмени Отказ № 20231122101610 от 23.11.2023г. на длъжностно лице към Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен по Заявление вх. № 20231122101610 за първоначално вписване на търговеца.

Твърди, че отказът е незаконосъобразен. При проверка в Търговския регистър дали фирмата е запазена е установил, че не е запазена и няма регистрирано търговско дружество с тази фирма. Регистрираното дружество с фирма „АМГ КАРС“ ЕИК 204011053 е различно от това на жалбоподателя, защото е съставено от две дума без тире между тях, а това на жалбоподателя е от две думи като има изписване с интервали и тире. Това представлява съществена разлика в наименованията на двете дружества, осигуряваща уникалността им. Възразява, че законодателното изискване за уникалност не е в начина на изговор, а в начина на изписване. Видимо, при изписването, фирмите се различават. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че в търговския регистър се извършва „вписване“ на данните за търговеца, включително за фирмата му, а не „звукозапис“ на произнасяне на фирмата.

По повод учредяване и подготвяне на документите са направени значителни разходи, след проверка на уникалност на наименованието, които няма кой да 1 възстанови.

Представя списък на разноски, претендира присъждането им.

АВ – ТР в писмено становище намира жалбата за неоснователна като поддържа мотивите за отказ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е допустима – подадена е от заявителя в регистърното производство по повод постановен отказ по искането му и в законовия срок за обжалване, тъй като отказът е от 23.11.2023г., а жалбата е входирана на 28.11.2023г.

Разгледана по същество, след запознаване с материалите по делото и направените доводи, е неоснователна.

На 22.11.2023г. е подадено заявление за регистриране на новоучредено ЕООД с фирма „АМГ - КАРС” ЕООД.

При проверка по чл.21 от ЗТР длъжностното лице е констатирало, че има търговец, който е регистрирал фирма „АМГ КАРС” ЕИК 204011053 и я употребява. Това се установи и от съда на основание чл.23 ал.4 от ЗТР. „АМГ КАРС” ЕООД ЕИК 204011053 е вписано на 06.05.2016г. и е действащо търговско дружество.

Длъжностното лице е приело, че тирето при изписване на фирмата не е отлика. Техническата разлика в изписване на двете фирми /с и без тире/ не води до различаването им. Препинателният знак /тире или интервал/ при изписване на фирмата не може да изпълни функцията по индивидуализация, защото при изговор двете фирми са идентични. Разликата в начина на изписване не влече след себе си уникалност на фирмата на дружеството в процес на регистрация. Към наименованието на фирмата не следва да бъдат включвани препинателни знаци и разстояния, които при изговор на фирмата не могат да изпълнят функцията по индивидуализацията. Изписани фирми с препинателни знаци при изговор звучат по един и същи начин, в противоречие с принципа на изключителност на фирмата. Всяка нова фирма следва да се различава от вече регистрирана и не може да е идентична с нея.

Приело е, че не е изпълнено изискването на чл.21 т.7 от ЗТР и чл.7 ал.2 от ТЗ – друго лице има права върху фирмата, поради което няма национална уникалност.

2

Доводът на жалбоподателя, че при изписване на фирма „АМГ - КАРС” в електронния регистър при справка за запазени фирми няма информация фирмата да е запазена и да се ползва, включително като „АМГ КАРС“, не се потвърждава при направена от съда проверка. При такава справка излиза информация, че има фирма „АМГ КАРС“ с партида в ТР, т.е. без тире.

При тези данни жалбата е неоснователна по следните съображения:

С нея се повдига едно основание - има ли идентичност между фирми, които се различават по начина на изписване - с тире между две думи. Според съда възраженията са неоснователни.

Чл.7 и чл.11 от ТЗ изискват търговецът да упражнява търговската си дейност под наименование – фирма, която да не се ползва от друг търговец.

Наименованието има задължителна част – правно-организационната форма на търговеца. Освен него фирмата може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Следователно изискването за „отлика” се „осигурява” със свободната добавка. Тази „свободно избрана добавка” може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал – чл.11 от ТЗ. Тя, съгласно чл.7 ал.2 от ТЗ, трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морал. Може да бъде дума, натоварена със смисъл или без такъв – т.нар.

„измислени думи”. За вложения от законодателя смисъл в т.нар. „свободно избрана добавка“, даваща „отлика“ между две фирми, се изхожда и от правилата чл.7 ал.4 и чл.11 от ТЗ.

Отделно, в чл.7 ал.3 от ТЗ се сочи, че фирмата задължително се изписва на български език и по желание на търговеца – на чужд. Изписването на фирмата на български език е императивно законово изискване като то не е включено в ал.2 на чл.7 на ТЗ, а е отделно правило, което съществува паралелно и кумулативно с правилото на ал.2. Щом това е така, не може да се приеме, че начинът на изписване осигурява отличаване на една фирма от друга. Поради което, според съда, отликата следва да се възприема не чрез начина на изписването на фирмата на български език, а чрез „свободно избраната добавка“ при тълкуване на нормата на чл.7 ал.2 от ТЗ съобразно правилата на чл.7 ал.4 и чл.11 от ТЗ.

3

Съгласно чл.11 ал.1 от ТЗ, фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Създаденото от законодателя правило е „Първи по време, първи по право“. Който пръв е регистрирал дадено фирмено наименование, той получава пълна и цялостна защита за него като изисква от останалите търговци съобразяване и ограничаване.

Пряка последица от това е правилото на чл.7 ал.4 от ТЗ, според което търговецът /с регистрирана фирма/ има право на иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестното използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентична или сходна с регистрирана по – рано фирма. Чрез нормата, даваща защита на вече регистрирани фирми, също са очертани законодателни изисквания за уникалност към новорегистриращите се като се изисква съобразяване с по – рано регистрирани и ползвани фирми. От нормата се извежда правилото, че е забранено ползването не само на идентична, но и на сходна на вече регистрирана фирма, като забраната обхваща и самия факт на заявяване на такава фирма /било идентична, било сходна на вече използвана/. Това означава, че получената защита на фирмата, която вече е регистрирана, е много по – широка и не се ограничава само до забрана да се използва от друг търговец идентична фирма, но се забранява използването и на сходна на вече регистрираната фирма. Сходна би била фирма, която не е напълно еднаква с регистрираната, но наподобява, имитира, създава впечатление за еднаквост и не се отличава съществено от вече регистрирана фирма.

При тези данни, съобразявайки изискванията на чл.7 ал.2, чл.7 ал.3 и чл.7 ал.4 от ТЗ, при цялостно, логично, взаимосвързано тълкуване, се налага извода, че нова фирма не може да бъде не само идентична, но и сходна на вече регистрирана по – рано фирма. Уникалността на фирмата следва да е в резултат на „свободно избрана добавка“. Изписването на фирмата на български език е задължително, но начинът на изписване не е изискване за уникалност по чл.7 ал.2 ТЗ и това изписване не осигурява уникалността. Тя е резултат на „свободно избрана добавка“ като тази добавка не може да бъде правописно и пунктоационно правило, каквито са поставянето на препинателен знак /тире/, начин на изписван /с или без интервал/ или друго правописно и пунктоационно правило. Уникалността на фирмата е абсолютно 4 изисквани и две фирми не трябва да бъдат нито идентични, нито сходни.

В случая е спорно дали „АМГ - КАРС” се отличава от „АМГ КАРС”.

Разликата е само в наличие на тире между двете думи – т.е. в начина на изписване. Начинът на изписване на български език на фирмата, според чл.7 ал.3 от ТЗ, е задължително правило, но то не е включено в правилото за свободно избрана добавка, която да осигури уникалността по чл.7 ал.2 ТЗ, поради което начинът на изписване на фирмата на български език не може да даде законодателно изискващата се отлика между две фирми и да ги направи уникални всяка една от тях.

Правилно длъжностното лице е посочило и, че тази разлика не може да се възприеме при произнасяне на фирмата, което има съществено значение.

Търговският оборот е неформален, бърз, динамичен. Доброто име и оттук редупатицята на дадена фирма се създава в неформалните /устни/ отношения на търговеца с други търговци и клиенти, а не в писмена кореспонденция.

Поради това две сходни по фирма дружества могат да бъдат сбъркани от потребителите на техните услуги, да се „откраднат клиенти“ в резултат на това и това сходство да доведе до други недобри търговски практики. Срещу това е дадената по чл.11 ал.2 и чл.7 ал.4 от ТЗ защита, която обаче се предхожда от проверката на длъжностото лице на подаденото заявление дали избраната фирма отговаря на чл.7 ал.2 от ТЗ. В случая жалбоподателят като второ дружество, което иска да регистрира обективно същата фирма, не отговаря на това изискване, защото посочената от него фирма не се отличава от фирмата на вече действащ търговец и е пречка по смисъла на чл.11 от ТЗ и чл.21 т.7 от ТЗ новоучреденото търговско дружество да се впише с тази фирма.

Предвид установената задължителна практика на ВКС по тълкуване на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, изразена в Определение № 157 от 11.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 585-2022 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 219 от 20.05.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 768-2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Людмила Цолова, Определение № 60341 от 8.10.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1603-2021 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Кристияна Генковска, Определение № 60398 от 5.11.2021 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1384-2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Костадинка Недкова, разноски в полза на агенцията не се присъждат поради характера на 5 производството като едностранно и охранително, чията правна природа не е променена със създадената норма на чл.25 ал.6 ЗТРРЮЛНЦ.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Отказ № № 20231122101610 от 23.11.2023г. на длъжностно лице към Агенция по вписване – Търговски регистър, постановен по Заявление вх. № 20231122101610 за първоначално вписване на новоучредяващо се търговско дружество „АМГ - КАРС” ЕООД Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Пловдив с частна жалба в 7 – дневен срок от връчването му.

Решението да се обяви.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6