Решение № 758 от 23.02.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8440/2024
- Вид
- Решение № 758
- Подписан
- 23.02.2025
- В сила
- 26.03.2025
- Състав
- Димитрина Илиева Тенева
Цитирани разпоредби
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 758 гр. Пловдив, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330108440 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск по чл. 26, ал. 1, от ЗЗД по искова молба на В. П. В. с ЕГН: ********** и адрес:
*****************************, чрез адв. Н. против „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5 представлявано от Н.П., за прогласяване нищожност на клауза от договор за зам от 21.06.2023 г. предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 1026,12 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща изискванията на ЗПК, накърняване договорното равноправие между страните и нарушаваща ЗПК относно същественото съдържание на договора. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит № *****/21.06.2023 г. за 1200 лева при ГЛП 40.05% и ГПР 49.80 %. Предвидено е предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 1026,12 лв. Заемната сума е усвоена. Не е заплатена неустойката и същата не се дължи. Клаузата е недействителна.
В предоставения срок за отговор ответника оспорва. Признава сключването на договора. Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:
От представените писмени доказателства-погасителен план към договор за заем № ***** и договор за заем от 21.06.2023 г. е видно, че между страните е сключен договор за предоставяне от ответника на ищеца в заем на сума от 1200 лв. дължима на вноски в периода 21.07.2023 г. -22.07.2024 г. при лихва от 386,88 лв.и неустойка от 1026,12 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, както и, че в същия се съдържа клауза предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.
С оглед отправените възражения от ищеца за недействителност на уговорката за дължима неустойка съдът намира, че на първо място следва да обсъди, първото посочено от ищеца основание за нищожност на клаузата за неустойка, а именно противоречието й с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този смисъл решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /.
В процесния случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на конкретно посочени в договора условия, като при неизпълнение са предвидели неустойка във фиксиран размер.
Така, както е
2 уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск за недействителност на клаузата за неустойка, поради противоречие с добрите нрави е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски за държавна такса-50 лв.
3
На представлявалият ищеца пълномощник адв. Н. се дължи възнаграждение съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, от 400 лв.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в договор за паричен заем № 881578/21.06.2023 г., сключен между В. П. В. с ЕГН:
********** и адрес: *****************************, и „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н.П. като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н.П. да заплати на В. П. В. с ЕГН:
********** и адрес: *****************************, сумата от 50 лв.
(петдесет лева) за разноски за производството.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК 202531869, гр.София, ул.
„Славянска” № 29, ет. 7 представлявано от Н.П. да заплати на адвокат С. К. Н.
ЕИК ********** с адрес на дейност *****************************, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4