Решение № 6392 от 03.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6392 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20251110133120 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК.

Ищцата К. В. С. твърди в исковата молба от 09.06.2025 г. и в уточнение от 01.04.2026 г., че по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2026 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, в нейна тежест възникнали задължения за сумата от 15128 лв. просрочена главница, сумата от 18564 лв., просрочена лихва и други просрочени вземания, и сумата от 656 лв., такси и други разходи. Тези задължения били прехвърлени с договор за цесия от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг“ ЕАД, а от последния с договор за цесия от 19.03.2020 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Вземанията се погасили по давност. Въпреки това задълженията фигурирали в Централния кредитен регистър под № ** и въпреки отправена и получена покана ответникът отказал да предприеме действия за заличаване на вписването в регистъра. Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи сумите, предмет на изпълнителния лист, поради погасяването на вземанията по давност. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД признава исковете. Поддържа, че давността е изтекла. Претендира разноски. Твърди, че не е дал повод за делото. Прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищеца.

В съдебно заседание от 01.04.2026 г. ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.

С протоколно определение от 01.04.2026 г. съдът, след като е констатирал наличието на положителната предпоставки по чл. 237, ал. 1 ГПК и отсъствието на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на 1 иска, което и се постановява.

По разноските:

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър институциите по чл. 4, ал. 1, като тук се включва и ответникът, са длъжни да събират и подават към Централния кредитен регистър информация в електронен вид за всички кредити на техните клиенти и за настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване. Според ал. 1 и ал. 2 от същата наредба БНБ не извършва корекции на подаваната от институциите по чл. 4, ал. 1 информация към Централния кредитен регистър, а институциите по чл. 4, ал. 1 носят отговорност за верността, пълнотата и своевременното подаване на информацията по тази наредба, както и за спазване изискванията за защита на личните данни.

Според чл. 24, ал. 1-3 от наредбата всяко лице, когато установи, че съдържащата се за него информация в Централния кредитен регистър е неточна, то има право да подаде писмено заявление до институцията по чл. 4, ал. 1, която я е подала към регистъра, за коригиране на установена от него неточност. В срок до 7 работни дни от получаване на заявлението институцията по чл. 4, ал. 1 е длъжна да го разгледа и да даде писмен отговор до заявителя. Ако искането е основателно, институцията по чл. 4, ал. 1 извършва корекцията и подава коригираните данни към информационната система на Централния кредитен регистър в срока и по реда на чл. 10, ал. 3 – т.е. ежемесечно до 15-о число на месеца, следващ отчетния, информация за състоянието по всички активни кредити на техни клиенти към последната дата на отчетния месец. Те подават в същия срок и информация за извършените корекции по кредити на техни клиенти за предходни отчетни периоди.

От посочените разпоредби следва, че ответникът има задължението да подава своевременно, при нарочно искане от физическо лице, което фигурира в ЦКР като негов длъжник, информация за отразяване в ЦКР относно състоянието по всички активни кредити на клиента към последната дата на отчетния месец и информация за извършените корекции по кредити на клиента за предходни отчетни периоди.

Наредба № 22 говори за погасяване за кредитното задължение. По ЗЗД сред погасителните способи за задълженията освен прихващането, подновяването и опрощаването – дял V, раздел 1, е и изтичането на погасителната давност – дял V, раздел 2.

Действително, погасеното по давност вземане може да бъде платено доброволно от длъжника и плащането не подлежи на връщане – чл. 118 ЗЗД, а изтеклата погасителна давност не може да бъде взета предвид без позоваване от длъжника – чл. 120 ЗЗД. Но това са само особени правила за този погасителен способ по ЗЗД, които не премахват изобщо качеството му на способ за погасяване на вземанията. Чл. 10, ал. 1 от наредбата говори изобщо за погасяване, а чл. 24, ал. 3 задължава кредитора да се произнася по писмените възражения на длъжника за неактуалност или неверност на данните в ЦКР. Неотчитайки факта, че вземането е погасено по давност – преценката за което може да бъде направена от самия кредитор, който познава клаузите на договора, който е случил, и се предполага необоримо да познава и законовите правила за давността, и неотчитайки факта, че 2 длъжникът настоява кредиторът да отрази това състояние на кредита в ЦКР, кредиторът упражнява извънпроцесуална принуда върху длъжника, с оглед лишаването на длъжника от възможността за получаване на по-изгодни кредити от кредитните институции, участващи в поддържането на данните в ЦКР.

В случая с имейл от 02.06.2025 г. ищцата е поискала отписване на задълженията от ЦКР, но и до момента ответникът не е подал нужната информация за това до регистъра.

Повод за спора е дал ответникът, а не ищцата. С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата.

Тя е сторила разноски от 702,48 евро за държавна такса и 1175,98 евро хонорар за адвокат, който ответникът оспорва като прекомерен.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от размера, посочен в Наредба № 1/2004 г.

Минимумите по Наредба № 1/2004 г. са установени в национална правна норма.

Съдът обаче има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което е с примат над националното. При това да го прилага служебно, а не по възражение, каквото напр. е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая ответникът прави такова процесуално възражение и настоява възнаграждението да е под минимумите по Наредба № 1/2004 г.

Съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба.

При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, § 1 ДФЕС, националният съд е 3 длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 3681,30 евро.

При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 50,46 евро/час.

Съдът намира, че консултацията на клиента и събиране на доказателства преди процеса е отнела 2,5 часа, изготвянето на исковата молба – 1,5 часа, депозиране на допълнителни молби и бележки – общо 2 часа, подготовка и участие в две открити заседания – 2 часа. С оглед установената съдебна практика, типовия характер на спора и липсата на правна сложност дейността на адвоката се свежда до общо 8 часа труд, респ. възнаграждението му общо трябва да бъде 8х50,46=403,68 евро. Общо разноските на ищеца са 1106,16 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. В. С., ЕГН **********, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, искове с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК, че в полза на ответника и в тежест на ищцата не съществуват притезанния за сумата от 15128 лв. (7734,82 евро) просрочена главница, сумата от 18564 лв. (9491,62 евро), просрочена лихва и други просрочени вземания, и сумата от 656 лв. (335,41 евро), такси и други разходи, по договор за кредит за текущо потребление от 14.06.2026 г., сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлени с договор за цесия от „Банка ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг“ ЕАД, а от последния с договор за цесия от 19.03.2020 г. на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с № ** в Централния кредитен регистър, поради погасяване по давност на вземанията.

ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, да заплати на К. В. С., ЕГН **, сумата от 1106,16 евро разноски, сторени в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на страните пред Софийския градски съд.

4

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5