Решение № 451 от 15.05.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 451 гр. Бургас, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500279 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 131/06.01.2023г. по описа на РС Несебър, подадена от адв.Ваня Денева – особен представител на М. Д. Р. и К. С. Р., против Решение № 459 от 22.12.2022г., постановено от РС Несебър по гр.д.№ 565/2022 по описа на същия съд.

С посоченото решение двамата въззивници са осъдени да заплатят поравно на Етажна собственост „Лагуна 1“, с адрес: ***, представлявана от Вера Тютрина, сумата от общо 782 евро, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части за 2019 г. и 2020 г., както и сумата от 217,40 евро, представляваща дължима такса за управление и поддръжка на общите части за 2021 г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 26.05.2022 г. до окончателното им изплащане, като исковете са отхвърлени за остатъка от претенцията за 2021 г. до пълния предявен размер от 391 евро, ведно със законната лихва върху разликата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответниците са осъдени да заплатят поравно на Етажната собственост „Лагуна 1“, сумата от общо 703,65лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски.

С жалбата се изразява недоволство срещу осъдителната част на решението, както и в частта за разноските с твърдения, че същото е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Сочи се, че по делото не са представени безспорни доказателства за извършените разходи, които се претендират, нито е изяснено каква част от ежегодната такса за поддръжка 1 на комплекса е за поддръжка на общите части на сградата и каква част са за подобрения на дворното място, което не е собственост на ответниците. Цитирана е нормата на чл.41 от ЗУЕС, според която собственикът е длъжен да заплаща разноските необходими за поддържане на общите части, съобразно дела си в тях, както и полезните разноски, за които е взето решение на общото събрание. Сочи се, че по делото не са представени договори за поддръжка на сградата- ЕС, по които ответниците да са се задължили. Сочи се, че дали извършването на конкретни дейности в сградата ЕС представлява подобрение или неотложни и необходими дейности се преценява във всеки конкретен случай в зависимост от естеството на дейността. Ако дейностите не са свързани с предотвратяване разрушаване на сградата, или не се отнасят до запазване на общите части, или за привеждането им в съответствие с нормативите изисквания, или извършването им би довело до увеличение стойността на дворното място, което не е собственост на ответниците, то сумите за подобни разходи не могат да се претендират от ответниците. В тази връзка са изложени доводи, че когато в дворното място е построена сграда в режим на етажна собственост, но не всички собственици на самостоятелни обекти в сградата притежават идеални части от дворното място, то дворното място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС.

Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него съдът да постанови ново решение, с което исковите претенции бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Етажна собственост „Лагуна 1“, с адрес: ***, чрез адв.адв.Таня Пеева, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 26, ет.3.

С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата страна счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Намира за несъстоятелен доводът в жалбата, че годишната такса за поддръжка следва да бъде заплатена от собствениците едва, когато ЕС докаже за какво да направени разходи, тъй като подобно разрешение не намира опора в закона. Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управление и поддръжка на общите части, а на основание чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, Общото събрание определя размера на паричните вноски. По делото са представени доказателства за взето решение през 2017г. на Общото събрание на ЕС за размера на годишната такса, която се определя на 7,20 евро на квадратен метър, от които 5 евро са за ремонтни дейности, а сумата от 2,20 евро са за административни разходи. През 2018г. размерът на таксата е останал без промяна. Видно от протокол от 23.09.2020г. ОСЕС е взело решение по т.5 от дневния ред, с което е потвърдило таксата за поддръжка за 2020г. в размер на 7,20 евро за квадратен метър, а със същото решение е определяна таксата за поддръжка за 2021г. в размер на 4 евро на квадратен метър. Решенията на ОС не са оспорвани и са влезли в сила, като според трайната съдебна практика, същите са задължителни за всички собственици. Затова въззиваемата страна счита, че макар възраженията във въззивната жалба да са относими към производството по чл.40 ЗУЕС, те нямат отношение към предмета на настоящото производство.

Иска от съда обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседание особеният 2 представител на въззивниците не взема лично участие, като представил писмено становище в което поддържа изложените в жалбата съображения.

Пълномощникът на въззиваемата етажна собственост оспорва въззивната жалба по съображенията изложени в отговора, като моли решението на НРС да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Претендира разноски.

По допустимостта на производството въззивната инстанция намира следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно определен особен представител на лица, които имат правен интерес да обжалват решението в частта, с която исковете против тях са уважени.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима. С оглед изложеното, делото следва да се разгледа по същество.

Въззиваемата страна е сезирала първоинстанционния съд с искова молба за осъждане на въззивниците, в качеството им на собственици на недвижим имот в етажната собственост, да заплатят по равно исковите суми, дължими съгласно влезли в сила решения на общото събрание на етажната собственост, приети на 17.07.2017г., 13.07.2018г. и потвърдени на ОСЕС, проведено на 23.09.2020г., както следва:

1/ 391 евро /765 лв./- годишна такса за 2019г. за управление и поддръжка на общите части на сградата, от които 272 евро за фонд Ремонт и 119 евро за административни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

2/ 391 евро /765 лв./- годишна такса за 2020г. за управление и поддръжка на общите части на сградата, от които 272 евро за фонд Ремонт и 119 евро за административни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

3/ 391 евро /765 лв./- годишна такса за 2021г. за управление и поддръжка на общите части на сградата, от които 272 евро за фонд Ремонт и 119 евро за административни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Твърди се, че с решение по т.4 от дневния ред на ОСЕС, проведено на 17.07.2017г. годишната такса за управление и поддръжка на общите части била определена на 7,20 евро/ кв.м. от площта на апартамента, заедно с прилежащите му общи части. С решение по т.4 на същото ОСЕС бил приет Правилник за вътрешния ред, в чл.42 от който било уточнено, че ежегодните вноски /такса поддръжка на комплекса/ са 7,20 евро/ кв.м., от които 5 евро се отделят за ремонтен фонд и 2,20 евро за разноски на административния апарат и обслужващия персонал. На 13.07.2018г. с решение на ОСЕС бил приет Правилник за вътрешния ред на ЕС „Лагуна 1“, в чл.42 от който бил определен срок за заплащането на таксите- 1.09. за годината, за която се отнасят. Твърди се още, че размерът на таксата за поддръжка и управление не е променян във времето, а е бил потвърден с решение по т.5 от проведено на 23.09.2020г. ОСЕС. Въпреки задължението си по чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС ответниците не платили дължимите от тях такси за посочените три години, падежът по който бил настъпил.

3

Представени са доказателства. Претендират се разноски.

Ответниците, представлявани от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК- адв. В. Д., са представили своевременно отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете като недопустими, неоснователни и недоказани. Предвид представения нотариален акт не оспорват, че са собственици на имота, описан в него, но се сочи, че липсват доказателства този имот да е част от етажна собственост „Лагуна 1“. На следващо място сочат, че липсват доказателства за извършени разходи, както и че не става ясно за какви разходи се претендират суми. Не било ясно каква част от претендираната такса е за поддръжка на общите части на сградата и каква част за подобрения на дворното място, което не е собственост на ответниците, нито същите притежават идеални части от общите части от него, видно от нотариалния акт. Ищецът не представил доказателства каква част от разходите са били направени за общите части на сградата, а не за обекти, собственост на трети лица. Изтъква се, че според съдебната практика земята може да придобие статут на обща част към етажна собственост само ако всички етажни собственици са собственици на дворното място и всички са изразили обща воля то да бъде обща част. Твърдят, че дворното място е собственост на трето лице, което притежава и други изградени в него обекти и съоръжения, поради което етажната собственост не може да взема решения за тяхното ползване, да начислява такса за поддръжка и т.н. На следващо място се сочи, че ищецът не е установил дали претенцията му касае суми, заплатени за поддръжка на общите части или за полезни разноски, респективно- не е ангажирал доказателства за проведено ОСЕС, на което да е взето валидно решение за размера и начина на определяне на таксата за стопанисване на общите части на сградата или за извършване на полезни разноски. Не били представени доказателства, че от ЕС са платени разноски на ответниците, конкретизирани по вид и стойност, както и по какъв начин и кога е извършено плащането. Не били представени сключени договори за поддръжка на сградата- ЕС, по които ответниците да се задължили.

Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Районният съд е приел приложените писмени доказателства. Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

С обжалваното решение районният съд е приел, че искът е основателен и доказан в претендираните размери от по 391 евро по отношение на таксата за поддръжка и управление на общите части на сградата за 2019 и 2020г. /общо 782 евро/, ведно с претенцията за законна лихва върху тези суми, поради което го е уважил в тези части изцяло, а за таксата за 2021г. частично- за сумата от 217,40 евро, ведно с претенцията за законна лихва от подаването на исковата молба, като е осъдил ответниците да заплатят и разноски, съответстващи на уважения размер на иска. В останалата част, с която исковете против въззивниците са отхвърлени, решението е влязло в сила, понеже не е обжалвано от етажната собственост.

За да уважи иска за посочените суми районният съд е приел, че по делото не се спори, а и видно от приложения нотариален акт ответниците са собственици на самостоятелен обект, находящ се в жилищна сграда за сезонно ползване, изградена в УПИ IV-54 в кв.7601 по плана на КК „Слънчев бряг“, представляващ апартамент Б2, на площ от 4

48,03 кв.м., ведно със съответните проценти идеални части от общите части на сградата- 6,32 кв.м. и в този смисъл същите са част от ищцовата етажна собственост. Посочил е, че съгласно чл.6, ал.1, т.10 ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за управлението и поддръжката на общите части на сградата, а на основание чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС ОСЕС определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Приел е за установени от приложените доказателства твърденията на ищеца за взети решения на ОСЕС за определяне на таксите за поддръжката и управлението на общите части на сградата в посочените в исковата молба размери и срокове за 2019г и за 2020г., а за 2021г. е посочил, че според решението по т.5 от ОСЕС, проведено на 23.09.2020г. таксата поддръжка за 2021г. е 4 евро/кв.м. Счел е за неоснователни доводите на ответниците, че не е ясно за какви разходи се претендират сумите, тъй като в решенията изрично е посочено, че годишната такса се разпределя за фонд „Ремонт“ и за разноски за административния апарат и обслужващия персонал. Районният съд е приел още, че по делото няма твърдения и доказателства цитираните решения на ОСЕС да са били обжалвани, поради което е счел, че същите са влезли в сила и са задължителни за всички собственици, включително и за тези, които са гласували против, за не участвалите при приемането им лица, както и за тези лица, които ще станат по- късно етажни собственици или обитатели. Като е изчислил дължимите такси съобразно квадратурата на собствения на ответниците апартамент /54,35 кв.м./ и приетата такса от 7,20 евро/кв.м. за 2019г. и 2020г., както и 4 евро/кв.м. за 2021г., съдът е приел, че дължимите от ответниците такси са в размер на 391 евро за 2019 и 2020г., а за 2021г.- 217,40 евро.