Решение № 201 от 23.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20235001000167 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 283 от 27.10.2022 година, постановено по т. дело № 1125/2021 година по описа на Окръжен съд – С.З., е отхвърлен предявеният иск от ищеца „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., район К.с. ***, ул. „З.“ № 5, представлявано от Д.П.К., за осъждане на ответника „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. „Ц.“ № 157, офис 1, представлявано от Ж.Г., да върне на ищеца сумата в размер 83 040 лв. с ДДС, представляваща заплатената цена по фактура № ***/10.01.2019г., след разваляне на неформалния договор сключен между страните, като неоснователен и недоказан.

Осъдено е „Е.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ***, направените по делото разноски в първоинстанционното производство в размер на 6 065 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство

„Е.“ ЕООД с оплаквания за

1 неправилност и незаконосъобразност.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че предметът на сключения между страните договор, отнасящ се до ремонт на К.то включва само подмяна на металната конструкция съгласно позиция 9 от КСС, а не цялостен ремонт. Твърденията са, че договорът включва дейностите по т. 6 от КСС, касаеща монтажно помещение 2 х 60 кв. метра, включително доставка и монтаж на метална конструкция – колони и ферми, термопанели – стени и покрив, врати 2500х2400, ел. инсталация, осветление и вентилация. Всички тези дейности следвало да бъдат извършени от ответника в подходящ срок за целите и нуждите на ищеца, съобразен с останалите подписани от него договори.

Неправилен и несъобразен с представената КСС бил изводът, че премахването на съществуващия покрив не било задължение на ответника.

Оспорено е заключението, че единствената причина да не бъде доставено и монтирано от ответника изработеното оборудване, е неизпълнението на задължението на ищеца да подготви строителната площадка. Поддържа се, че основната причина за неизвършването на доставката и ремонта, предмет на неформалния договор, било нежеланието и невъзможността на ответника да го направи, което се доказвало и от неизпълнението на останалите договори, сключени между страните - № *** и № ***, които били обвързани с дейностите по процесния неформален договор с оглед цялостната концепция за ремонт и реконструкция на оранжерийния комплекс в град С.. В подкрепа на тези доводи въззивният жалбоподател се позовава на липсата на писмена кореспонденция от ответника към него, съдържаща посочване на причините за забавянето при изпълнението на договора, както и изразена готовност за доставка и монтаж. Твърди се, че първоинстанционният съд е кредитирал едностранно заключението на вещото лице от съдебно техническата експертиза и е направил неправилен извод, че ответникът е изправна страна по договора, тъй като бил готов да предаде термоакумулатора, както и фермите и колоните за ремонт на К.то. Този извод не бил съобразен с данните, че ответникът не е извършил, а дори не е и започнал ремонт на К.то, без да са ясни причините за това, както и с тези за недоставянето на котлите по договор № *** и на термоакумулатора. Твърди се, че ответникът бил задължен за пригоди К.то за монтажа както на котлите по договор ***, така и на термоакумулатора, като преди това извърши ремонт, който бил от първостепенна важност. В мотивите на решението не били обсъдени 2 възраженията на жалбоподателя , че не е извършен ремонт на К.то, че площадката и К.то не са подготвени от ответника за извършването на ремонта и доставката на котлите и термоакумулатора, че единствените дейности, извършени от ответника, са свързани с изрязването на старите котли от помещенията, след което от 2019 година не били извършвани никакви други дейности, че не е извършена от ответника подготовката на площадката според технологичния проект, за да се извърши ремонт на сградата, след което да бъдат монтирани котлите и термоакумулатора, че елементите, частите и възлите, находящи се при ответника, не са достатъчни за ремонта на сградата на К.то според заплатеното и техническия проект, че не са подменени металните конструкции и старите стъкла и покривът не е ремонтиран и че термоакумулаторът не е предаден в нужните срокове, за да обезпечи работата на котлите по договор ***, които също не са предадени, тъй като сам по себе си, без котлите по договор № ***, той също не бил нужен. Неправилно били кредитирани от първоинстанционния съд показанията на свидетелите на ответника, които се разминавали с установеното от вещото лице от съдебно техническата експертиза и с показанията на свидетелите на ищеца. Оспорени са и счетоводните отразявания при ответника с довод, че са направени само с оглед нуждите на бъдещ исков процес и въз основа на тях не можело да се приеме със сигурност, че осчетоводените разходи съответстват на реално извършените. Без данни за редовно водено счетоводство и за извършване на счетоводните записвания въз основа на годна документация, не можели да се признаят както преките, така и непреките разходи във връзка с изпълнението на дейностите по фактура ***. Не можело да е установи дали счетоводно записаните разходи за термоакумулатора са действително вложени, а закупените материали били на завишена стойност. Становището на въззивния жалбоподател е, че въз основа на доказателствата следвало да се направи извод за пълно неизпълнение на задълженията по процесния договор в сроковете съобразно интересите на ищеца, което довело до последващо неизпълнение на договор ***, както и до негативни последици за имуществената му сфера. Поради забавата на ответника и неизпълнение на договорните му задължения за ремонт, ищецът развалил сключения помежду им договор, като претендира връщането на даденото по него на отпаднало основание. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за разваляне на договора с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от 3

ЗЗД, като се поддържа, че неизпълнението на задълженията от ответника не е незначително. По тези съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново по същество, с което да се уважи предявеният иск и се присъдят разноски на жалбоподателя.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство „Е.“ ООД с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за въззивното производство. Изложени са подробни съображения за неоснователност на оплакванията на въззивния жалбоподател. Посочено е, че пред първоинстанционния съд ищецът не е твърдял в предмета на договора, включващ ремонт на К.то помещение, да е и ремонтът на два броя монтажни помещения, всяко от които с площ от по 60 кв. метра, като ставало дума за различни помещения, чийто ремонт не бил включен в обема на дейностите по процесния договор. Становището на ответника, изразено в отговора и мотивирано със събраните доказателства е, че предметът на договора между страните е в обема, очертан в офертата на ответника от 18.08.2018 година и количествено стойностната сметка от 18.09.2018 година, идентични с тези в позиции 8 и 9 от подписаната обобщена КСС от 07.11.2018 година. Такива били и признанията на ищеца, съдържащи се в допълнителната искова молба, свързани с предмета на формалния договор № ***/11.01.2018 година и на процесния неформален договор.

В подкрепа на това становище била и разменената електронна кореспонденция от 18.12.2018 година, касаеща корекция на издадената от ответника проформа фактура. Обемът на дейностите бил този по офертата и КСС, като нямало доказателства впоследствие този обем или офертните цени да са променяни. Изводите на първоинстанционния съд, че ответникът е изпълнил договорните си задължения по сключения неформален договор до степен, до която това е било възможно без съдействие от страна на ищеца, кореспондирали със събраните доказателства, като единствената неизпълнена и неразплатена част бил монтажът на стойност 2500 лева без ДДС, поради това, че площадката не е била подготвена, като подготовката й не била задължение за ответника.

Посочено е освен това, че по делото е установено със ССЕ, че счетоводството на ответника е редовно водено и че осчетоводяването е извършвано на база на първични разходни документи, приети по делото. Установено било от 4 експертизите – счетоводни и технически, съответствието на вложените и осчетоводени материали, труд и консумативи, необходими за изработката на изделията, предмет на договора, със счетоводните данни, както и с изискванията, обусловени от проекта и от предназначението им.

Становището на ответника е за законосъобразност на извода на съда, че не са налице предпоставките, при които възложителят би могъл да иска разваляне на договора поради неизпълнение от страна на изпълнителя, включително и с оглед разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.

Страните не са направили нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съобразявайки доводите на страните, изложени по-горе събраните по делото доказателства, съдът приема следното: и

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу решението, с което е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск за връщане на даденото по развален договор – на отпаднало основание. При подаването на въззивната жалба е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По същество съдът намира, че решението на ОС – С.З., с което е отхвърлен предявеният иск, е правилно.

Съображенията на съда са следните:

По т. дело № 1125/2021 година по описа на ОС – С.З., е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

„Е.“ ЕООД е предявило срещу „Е.“ ООД осъдителен иск за сумата от 83040 лева с ДДС като дадена на отпаднало основание. Твърди се, че на ищеца „Е.“ ЕООД са възложени задължения като главен изпълнител по договор от 20.11.2017 година с „Е.з.“ ООД, касаещи изпълнение на дейностите по договор ***/13.09.2017 година, сключен между Д. „З.“ и „Е.з.“ за изпълнение на проект „Р. „С.“ със срок на изпълнение 36 месеца. Като главен изпълнител по договора с „Е.з.“ ООД, ищецът „Е.“ ЕООД възлагал отделни дейности на подизпълнители по изработка, доставка, ремонт и монтаж на съоръжения за реконструкцията на оранжерийния комплекс „С.“.

Процесният договор с ответника „Е.“ ООД бил един от тези договори.

5

Обстоятелствата, на които се основава искът, изложени в първоначалната искова молба, са за сключен между страните неформален договор, с който ответникът като доставчик се е задължил към ищеца, посочен като получател, да извърши ремонт на К. и термоакумулатор. Посочено е, че предметът на престацията по договора е обективиран във фактура № ***/10.01.2019 година за сума в размер на 83040 лева с ДДС, която сума била преведена от ищеца по сметката на ответника в деня на издаването й.

Задължението на ответника „Е.“ ООД да извърши ремонт на К.то и термоакумулатора не било изпълнено въпреки плащането, като ответникът бил в забава по отношение изпълнението на задълженията си. Твърди се, че изпълнението на задълженията вече е безполезно за ищеца, поради което ответникът следва да върне получената сума по фактурата. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че виновното неизпълнение на задълженията на „Е.“ ООД е довело до последваща невъзможност на „Е.“ ЕООД да изпълни задълженията си по договора от 20.11.2017 година с „Е.з.“ ООД. Забавата и неизпълнението на задълженията от подизпълнителите довело до невъзможност за изпълнение на задълженията на „Е.з.“ ООД по договора с Д. „З.“ при определените в договора условия и срок и до прекратяването на договора от 13.09.2017 година. По тази причина за „Е.“ ЕООД станало ненужно изпълнението на задълженията по договора с „Е.“ ООД, поради което той уведомил ответника с нотариална покана от 15.02.2021 година, връчена му на 22.02.2021 година, че разваля неформалния договор, тъй като изпълнението по него вече му е безполезно и иска връщане на платената по него сума. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, тъй като е заплатил уговорената цена. Твърди се също,че сумата не е върната въпреки нотариалната покана, поради което се предявява осъдителният иск.