Решение № 1256 от 26.11.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2063/2025
- Вид
- Решение № 1256
- Подписан
- 26.11.2025
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Деница Славова, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- член 263, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 271, алинея 1 · Граждански процесуален кодекс
- член 78 алинея 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 78, алинея 5 · Граждански процесуален кодекс
- член 31, алинея 2 · Закон за собствеността
- член 57, алинея 2 · Закон за собствеността
- член 57, алинея 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1256 гр. Варна, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20253100502063 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на Б. К. Н. чрез адвокат Т. П. против решение № 2435 от 30.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 12651 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, петдесет и първи състав, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск с правно основание член 57, алинея 2 от Семейния кодекс /СК/ срещу М. С.
Р. с искане съдът да я осъди да му заплати сума в размер на 13 920 лева за периода 01.01.2020 г. до 01.01.2024 г. /48 месеца по 290 лева месечно/, представляваща месечен наем за ползването от М. С. Р. на собствената на ищеца ½ идеална част от семейното им жилище, съставляващо апартамент, находящ се в град Варна - ж.к. „В.В." ***, ведно със законната лихва от предявяване на иска /07.10.2024 г./ до изплащане на претендираната сума; както и е осъден Б. К. Н. да заплати на М. С. Р. сумата от 1 400 лева, представляващи сторените от нея разноски в първата инстанция, на основание член 78 алинея 3 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение. Счита се, че погрешно съдът е приел, че между страните е валидно възникнал договор за заем за послужване, доколкото при развода на страните ответницата е получила правото да ползва процесния имот, който е бил семейно жилище, безвъзмездно до уреждане на въпроса със съсобствеността, като тя е следвало да поеме изцяло изплащането на банковия кредит за жилището. Дори да се приеме, че първоначално е имало основание за ползване на жилището от ответницата, то същото е отпаднало съгласно член 56, алинея 4 от СК, след като е заживяла на съпружески начала с нов партньор през 2020 г. намира се, че в случая е налице обикновена съсобственост и е приложима разпоредбата на член 31, алинея 2 от ЗС, а не института на заем за послужване, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено.
1
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба чрез адвокат А. Х., с който същата се оспорва, като подробно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Б. К. Н. се сочи, че с решение № 78 от 07.01.2020 г., постановено по гр.д. № 6529/2019 г. на Районен съд - Варна, е прекратен с развод брака му с ответницата М. С. Р., сключен на 08.06.2016 г. в град Варна.
Съгласно решение, постановено по гр.д.№ 3982/2020 г. на ВРС, апартамент № 14 с площ от 91,08 кв.м, представляващ обект с идентификатор ****** по КККР на град Варна, в сграда № 3, в поземлен имот с идентификатор *** с адрес в град Варна - ж.к. „В.В." ***, ведно с прилежащото избено помещение № 14 с площ от 9 кв.м, бил поделен между страните чрез изнасянето му на публична продан, приключила месец януари 2024 г. Твърди, че за времето от месец януари 2020 г. до приключване на делбата ответницата еднолично ползвала жилището, от което ищецът през този период притежавал ½ идеална част. Въпреки отправяните от ищеца покани за доброволно уреждане на отношенията, ответницата не се отзовала и заявила, че няма да плати без съдебно решение. С телепощи от месеците август и септември 2024 г., които останали невръчени поради отказ на ответницата да ги получи, ищецът направил опит писмено да уведоми ответницата за претенциите си. Изпратил съобщение чрез приложението Вайбър, на което получил отговор, че без съдебно решение нямало да заплати.
Поради това предявява иск да бъде осъдена ответницата да му заплати сума в размер на 13 920 лева за периода 01.01.2020 г. до 01.01.2024 г. - за 48 месеца по 290 лева месечно, представляваща месечен наем за ползването от М. С. Р. на собствената на ищеца ½ идеална част от семейното им жилище, съставляващо апартамент, находящ се в град Варна - ж.к.
„В.В." ***, ап.14 ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска /07.10.2024 г./ до изплащане на претендираната сума.
В срока за отговор ответницата е депозирал такъв, в който излага, че искът е допустим, но неоснователен. Не оспорва, че бракът между страните е прекратен с решение № 78 от 07.01.2024 г., постановено по гр.д.№ 6529/2019 г. ВРС., като семейното жилище е предоставено за ползване на ответницата и малолетния син на страните М. Б.ов Н.. Заявява се, че в протокол от 13.12.2019 г. по гр.д.№ 6529/2019 г. на ВРС, където е обективирана сключената и одобрена от съда спогодба между страните, е записано, че ответникът заявява, че се отказва от правото си на наем за семейното жилище за периода до навършване на пълнолетие на детето или решаване на въпроса за съсобствеността, а именно: семейното жилище, находящо се в град Варна - ж.к. „В.В.“ бл.53, eт.5, aп.14, което е в режим на дялова съсобственост и да се предостави за ползване на майката М. С. Р. - Н.а и детето М. Б.ов Н..
Излага, че по силата на спогодбата ищецът е отстъпил на ответницата да ползва безвъзмездно неговата част от жилището. Р. разбрала за претенцията на ищеца за наем през месец септември 2024 г., когато той й изпратил по Вайбър снимка на покана по телепоща.
Страните са имали контакт преди това във връзка с водени дела по между им, но ищецът никога не бил претендирал наем от ответницата. Оспорва размера на претендирания наем като твърди, че той е силно завишен. Заявява, че след развода между страните жилището се ползвало освен от ответницата и от сина на страните, поради което дори и да дължала наем, то той следвало да бъде определен за 1/3 от жилището. Ответницата не дължала наем на ищеца за частта от апартамента, ползвана от сина им.
2
При тези изложени факти в обжалваното решение първоинстанционният съд е квалифицирал иска като такъв по член 57, алинея 2 от СК.
Настоящият състав на въззивния съд намира, че прецизната квалификация е член 57, алинея 2 във връзка с член 31, алинея 2 от ЗС. Това становище се базира и на практиката на ВКС – решение № 199 от 15.01.2018 г., постановено по гр.д.№ 154/2017 г., І ГО, където е дадено тълкуване, че когато в исковата молба са изложени факти за имуществени отношения на бивши съпрузи относно ползването на семейното жилище след развода и е заявена претенция за плащане на парична сума на неползващия съпруг, искът е с посочената правна квалификация /съотношението е на специална към обща разпоредба/ и елементите на фактическия състав на търсеното обезщетение са същите, като в него не се включва отправянето на покана. Във всеки конкретен случай обаче трябва да се съобрази естеството на възникналото правоотношение между бившите съпрузи по повод ползването на семейното жилище.
По делото не е спорно следното:
1/ Че с решение № 78 от 07.01.2020 г., постановено по гр.д.№ 6529/2019 г. на Районен съд – Варна, е прекратен брака между М. С. Р. - Н.а и Б. К. Н., като решението е влязло в сила на 30.01.2020 г.;
2/ Че в хода на производството по гр.д.№ 6529/2019 г. на Районен съд – Варна М. С. Р. Н.а и Б. К. Н. са постигнали споразумение, което е одобрено от съда с определение, постановено в съдебно заседание на 13.12.2019 г., с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето М. на майката; определено е местоживеенето му при нея на адрес в град Варна - ж.к. „В.В." ***, ап.14; определен е режим на лични отношения на бащата с детето и месечна издръжка; предоставено е ползването на семейното жилище на майката и детето, като Б. Н. е заявил, че се отказва от правото си на наем за семейното жилище за периода до навършване на пълнолетие на детето или решаване на въпроса за съсобствеността относно семейното жилище;
3/ Че с решение № 261457 от 30.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 3982/2020 г. на ВРС, апартамент № 14 с площ от 91,08 кв.м, с адрес в град Варна - ж.к. „В.В." ***, ведно с прилежащото избено помещение № 14 с площ от 9 кв.м, е допуснат до делба при квоти по ½ идеална част за всеки от съделителите Р. и Н.;
4/ Че с решение № 260100 от 17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 3982/2020 г. на ВРС, процесният апартамент е поделен между страните чрез изнасянето му на публична продан;
5/ Че с постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Л.С., постановено по изп.д.№ 125/2023 г. процесният апартамент е възложен на М. Р., като постановлението е влязло в сила на 01.04.2024 г.
В конкретния случай отношенията между страните /бивши съпрузи/ по отношение ползването на семейното им жилище са уредени със споразумение по между им, като ищецът Б. Н. е заявил, че се отказва от правото си на наем за семейното жилище за периода до навършване на пълнолетие на детето или решаване на въпроса за съсобствеността относно семейното жилище.
При регламентиране ползването на семейното жилище законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице възмездност, освен ако е уговорено друго.
Следователно, ако съпрузите не са предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от член 57, алинея 2 от СК. При тълкуване волята на страните, обективирана в споразумението, се стига до извод, че ползването на семейното жилище след развода е предоставено на съпругата, при която ще живее и роденото от брака дете, безвъзмездно. Тоест, ищецът доброволно се съгласил ответницата да остане в жилището без никакви претенции и ангажименти за заплащане на обезщетение за ползването на неговата част, като изрично е фиксиран периода 3 и условия - до навършване на пълнолетие на детето или решаване на въпроса за съсобствеността относно семейното жилище.
Освен това следва да се отбележи и обстоятелството, че до пълнолетието си малолетните и непълнолетни деца живеят в жилището на родителите си, без да дължат наем, на свое собствено основание, произтичащо от родствената им връзка със съсобствениците – техни родители и задължението на последните да ги обезпечат с жилище.
В разпоредбата на член 57, алинея 2, изречение второ от СК е предвидено изрично, че не се дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ.
В този смисъл е освен посочената по-горе практика на ВКС и определение № 3380 от 27.06.2025 г., постановено по гр.д.№ 3579/2024 г. на II ГО на ВКС; решение № 155 от 02.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 3661/2022 г. на I ГО на ВКС; решение № 738 от 29.12.2010 г., постановено по гр.д.№ 94/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС; решение № 199 от 29.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2750/2017 г. на II ГО на ВКС.
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният съд, то атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Съобразно изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на сторените в хода на производството съдебно-деловодни разноски и предвид наличните по делото доказателства за техния размер, съдът намира, че такива се дължат от въззивника на въззиваемата страна.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата. Съдът, обсъждайки така направеното възражение, основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за основателно – предявен е осъдителен иск по член 57, алинея 2 във връзка с член 31, алинея 2 от ЗС със сравнително ниска правна сложност; по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна; в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемата е взел участие и е пледирал кратко по същество, поради което и сумата от 1 400 лева се явява прекомерна. С оглед изложеното въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата сума в размер на 700 лева.
Разпечатката съдържа 40 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ce2a1ee-3904-4f82-bd67-fe036f131948