Решение № 33 от 08.11.2021, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Берковица, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря ТАНЯ Г. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20211610200179 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена в Районен съд – гр.Берковица жалба от ЕМ.

Г. Г. от гр.Берковица,ул.”Тузлата” 2, ЕГН:********** против Наказателно постановление №21-0243-000675/24.06.2021г. на Началник РУП към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица.

В жалбата са наведени доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се подробни съображения за това, че изложената в НП фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност, като се твърди, че не е осъществено описаното в него нарушение. Предвид на изложеното, моли съда да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява ,но чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.Навежда довод, че от събраните в хода на административно-наказателното производство гласни доказателства не се установява въз основа на какви факти полицейските 1 служители са приели, че именно жалбоподателят е виновен за реализираното ПТП. Моли жалбата да бъде изцяло уважена, като издаденото наказателно постановление бъде отменено, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата – РУ Берковица към ОДМВР – Монтана, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 19.06.2021год. на Емилян Илиев Трайков е съставен АУАН за нарушение по чл.25 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП,изразяващо се в това,че на 18.06.2021год. в 00,30часа в гр.Берковица на кръстовището на ул.“Александровска „ и ул.“Иван Вазов“ предприемайки маневра напускайки мястото на паркирани МПС не се съобразява с приближаващите го автомобили от дясната му страна и отнема предимството на лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№М8417 ВТ ,не го пропуска и реализира ПТП с материални щети ,както и като участник в ПТП не остава на мястото на пътнотранспортното произшествие,напуска ПТП и информира органите на МВР на 19.06.21год. около 01.10часа.

Актът бил съставен от Т.Г. и подписан от Бисер Трайков като свидетел и бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис.Писмени възражения не са представени в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН, административно-наказващият орган издал обжалваното Наказателното постановление Наказателно постановление №210243-000675/24.06.2021г. на Началник РУП към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица , с което наложил на Емилян Илиев Трайков административно наказание за извършените нарушения ,като за нарушението на чл.25 ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП-глоба в размер на 100лв. и лишаване от 2 право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия.

Наказателното постановление било връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 08.07.2021г.

С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни длъжностни лица. Не са налице процесуални нарушения в процедурата по връчването им, доколкото и актът и наказателното постановление са предявени и връчени лично на наказаното лице срещу подпис.

Съдът намира обаче, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено от съда. Същото е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, а не на последно място е рефлектирало и върху възможността вмененото на жалбоподателя нарушение да може да бъде доказано в хода на административно-наказателното производство.

Нарушена е императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН, съгласно която актът се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на административното нарушение. В процесния случай от събраните по делото доказателствени средства се установява, че актосъставителят и вписаният в акта като свидетел не са очевидци на извършеното нарушение. Същите са установили нарушителя, след като вече е било реализирано пътно-транспортното произшествие.

Основателен е наведения от жалбоподателя довод за недоказаност на вмененото му нарушение, което е последица от неспазването на императивните изисквания при съставянето на АУАН. По делото не бяха събрани категорични доказателства. Както вече бе посочено, актосъставителя и свидетеля по АУАН не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, поради което не са възприели факти от обективната действителност, 3 представляващи нарушаване от наказаното лице на посочените в акта разпоредби от ЗДвП. Описаната в акта фактическа обстановка не се установява с категоричност ,тъй като никой не е възприел извършеното от страна на жалбоподателя нарушение при движение на заден ход, нито механизма на осъществилия се между двете превозни средства сблъсък. Така посоченото нарушение не е подкрепено от годни доказателства – показания на свидетели-очевидци или други обективни находки, като почива единствено на житейско предположение.

Вмененото на жалбоподателя нарушение не се установява и от приетите по делото писмени доказателства.По делото не е изготвен и приложен протокол за ПТП и не става ясно как е изяснен механизма на настъпилото ПТП.Не са снети писмени обяснения двамата водачи. В АУАН и НП е посочено,че са причинени материални щети,без да са конкретизирани,нито е посочено на кой автомобил са причинени,т.е. в АУАН и НП липсват описани елементи от фактическия състав на вмененото на жалбоподателя нарушение, които представляват и част от предвидените от закона задължителни реквизити. Доколкото жалбоподателят е санкциониран за това, че при движение на заден ход е предизвикал ПТП с материални щети, в акта и наказателното постановление е следвало щетите да бъдат конкретизирани, както и лицето, на което са причинени, заедно с неговите индивидуализиращи белези. Щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Попълване на празнотите в акта и наказателното постановление чрез тълкуване на фактите, установени от доказателства по делото, обаче е недопустимо и не може да санира допуснатото съществено процесуално нарушение от страна на административно-наказващият орган. Изискването за описване на всички елементи от състава на нарушението е гаранция за това санкционираното лице да разбере за какво точно е наказано, съответно за упражняване правото му на защита. Още повече, че с непосочването на тези факти са нарушени императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и т. 9 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗАНН.

И не на последно място,не е установено безспорно,че жалбоподателят е нарушил задълженията си като участник в ПТП,тъй като първоначално между страните е било налице съгласие,поради което двамата водачи са си тръгнали 4 от мястото,а по-късно е подаден сигнал в полицията.

Предвид на изложеното, по делото не е безспорно доказано извършването на нарушение по чл.25 ал.1 ЗДП и чл.123 ал.1 т.3 от същия, за които е санкциониран жалбоподателя. Отговорността на Е.Г. е била ангажирана при липса на безспорни доказателства за неговата вина, доколкото от събраните такива не може да се направи категоричен извод, че същият е нарушил правилата за движение. Административно-наказващият орган не е изследвал обективно и всестранно всички обстоятелства, относими към пътния инцидент, за да формира воля за виновно поведение на жалбоподотеля. В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

За да може наказателното постановление, като правораздавателен акт, с който се ангажира административно-наказателната отговорност на едно лице, да предизвика тези последици, същият следва да отговаря на формалните изисквания на закона, гарантиращи и правото на защита на наказаното лице.

Предвид на изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0243-000675/24.06.2021г. на Началник РУП към ОД на МВР-Монтана, РУ – Берковица, с което на ЕМ. Г.

Г. от гр.Берковица,ул.”Тузлата” 2, ЕГН:********** е наложено за нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2 във връзка с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 от ЗДП-глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от същия, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на

5 касационно обжалване пред

Административен съд - гр.Монтана в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6