Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 468 от 17.02.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1696/2025
Вид
Определение № 468
Подписан
17.02.2026
В сила
17.02.2026
Състав
Бонка Йонкова, Иванка Ангелова, Петя Хорозова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 468 гр. София, 17.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20258002901696 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. И. Г., чрез процесуален представител, против Решение № 71 от 23.01.2025 г. по в. гр. д. № 1744/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 261132 от 12.09.2023 г. по гр. д. № 150/2019 г. на Софийски градски съд в частта, с която първоинстанционният съд на основание чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ е признал за установено по отношение на касатора В. И. Г., че в полза на „Юробанк България“ АД съществува т следните вземания, предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 46825/2017г. на Софийски районен съд: - 19 617, 44 швейцарски франкове (CHF), представляващи непогасена главница за периода от 10.04.2014г. до 09.07.2017г., дължима по Договор за банков кредит № НК 35142 от 24.03.2008г., сключен с кредитополучателя Б. И. Ф., по който солидарно задължено лице е В. И. Г., ведно със законната лихва, считано от 11.07.2017г. до окончателното плащане; - 3 201, 64 швейцарски франкове (CHF), договорна лихва за периода 11.07.2014 г. до 04.05.2017 г.; - 136,37 швейцарски франкове (CHF), мораторна неустойка за периода от 10.04.2014г. до 09.07. 2017г., както и 328, 70 швейцарски франкове (CHF), представляващи такси и застрахователни премии за застраховка на ипотекирания в 1 обезпечение на задължението на имот за периода от 10.04.2014г. до 09.07.2017г.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, с оглед на което се претендира неговата отмяна, отхвърляне като неоснователни на предявените искови претенции в уважената им част, както и присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси, по отношение на които се твърди, че са формирали правните изводи на въззивния съд и обуславят необходимостта от допускане на атакуваното решение до касационен контрол в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, а именно:

1. „Редовно ли е уведомяването за извършена цесия, ако е посочен несъществуващ или некасаещ длъжника договор ?“;

2. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички искания и възражения на страната, дори когато уважава едно от тях, което е достатъчно за произнасяне изцяло в полза на страната ?“;

3. „Длъжен ли е съдът да изложи мотиви по всички искания и възражения на страната ?“;

4. „Погасява ли се по давност потестативното право на банката да направи кредита предсрочно изискуем ?“;

По въпрос № 1 се твърди, че изводите на въззивния съд противоречат на решения по т. д. № 1605/2019 г. на ВКС, I т.о.; по гр.д. № 3901/2021г. на ВКС, IV г.о. и по гр. д. № 2632/2022 г. на ВКС, III г. о.; по въпрос № 2 - решение по гр.д. № 5119/2015г. на ВКС, IV г. о. ; ППВС № 7 от 30.12.1959 г. и ППВС № 1 от 13.07. 1953 г.; по въпрос № 3 - Решение № 77 от 25.06.2019 г. по гр. д. № 2332/2018 г. на ВКС II г. о.; по въпрос № 4 – решения на ВКС по гр. д. № 60073/2016 г. на III г. о.; по гр. д. № 53684/2015 г. на IV г. о.; по т. д. № 1672/2014 г. на I т. о.; по гр. д. № 2654/2014 г. на II г. о.; по гр. д. № 1055/2010 г. на III г.о. и по гр. д. № 503/2010 г.на IV г. о. При условията на евентуалност, по въпрос № 4 се поддържа и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се твърди, че отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона и/или за развитието на правото.

2

Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК е обосновано с твърдението за допуснат от въззивния съд пропуск да извърши самостоятелна преценка дали клаузите от договора са индивидуално договорени и да изследва елементите на валутния риск, довело до необоснованост на извода, че кредитополучателят се е съгласил да носи риска от промяната във валутните курсове.

Ответникът – „Юробанк България“ АД, в законоустановения срок по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – София е установил, че на 24.03.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД, а понастоящем „Юробанк България“ АД) и кредитополучателя Б. И. Ф. / по отношение на който първоинстанционното решение в уважената част не е обжалвано и е влязло в сила/, е сключен Договор за рефинансиране на жилищен кредит № HL 35142, с който ищецът се е задължил да предостави целеви кредит на кредитополучателя, със средствата по който е следвало да се погасят задължения на ответника Б. Ф. към „Банка Пиреос“ АД; Вземанията на банката кредитор са обезпечени с договорна ипотека; С чл. 1 от договора страните се споразумели размерът на предоставените средства да бъде в равностойността в швейцарски франкове на сумата от 24 950, 00 лв., която следвало да се преведе по блокирана сметка на кредитополучателя в швейцарски франкове в деня на усвояване на средствата, респективно да бъдат предоставени в лева след служебното им превалутиране от страна на банката ищец, съгласно чл. 2, ал. 2 и чл. 4 от договора; Погасяването на кредита следвало да се осъществява в швейцарски франкове - чл. 6, ал. 2, а с чл. 5 срокът за погасяване бил определен на 420 месеца; С чл.3 е договорено, 3 че предоставената сума ще се олихвява с годишния лихвен процент на кредитора, формиран от БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, която е променлива величина, ведно с фиксирана надбавка от 1.15 пункта, както и че в случай на просрочие, кредитополучателят дължи неустойка върху просрочената сума в размер на ГЛП, завишен с 10 пункта;

Съгласно чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора банката ищец има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем в случай на неизпълнение на което и да е било договорно задължение от страна на кредитополучателя, в това число и при неплащане на месечна погасителна вноска; Според чл. 21, кредитополучателят има право да поиска средствата, отпуснати в швейцарски франкове, да бъдат предоставени в лева или евро, като превалутирането се осъществява от кредитиращата банка; В чл. 23 кредитополучателят Б. И. Ф. декларира, че е запознат, разбира икономическия смисъл и е съгласен с обстоятелството, че обслужването на договора в швейцарски франкове, съответно превалутирането на средствата в лева или евро, в това число и на тези за погасяване на вноска, може да има за последица повишаване на погасителната вноска в лева или евро, но приема да носи риска от промяната във валутните курсове; Видно от представеното по делото Приложение № 1 к ъ м договора сумата от 20 637, 47 швейцарски франка е усвоена от кредитополучателя на 07.04.2008г. в лева, за което е подал съответна молба.

От сключения на 15.05.2008 г. между „Юробанк България“ АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД договор за цесия и Приложение № 1 към него, съдът е установил, че вземанията на банката ищец по договора с ответника Б. И. Ф. са били предмет на прехвърлителна сделка. Въпреки липсата на доказателства за връчване на нарочно съобщение до кредитополучателя, било от цедента или от цесионера, с допълнително споразумение от 25.08.2009 г., сключено между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и Б. И. Ф., страните по същото са установили, че процесният договор за кредит не е бил срочно обслужван от длъжника, поради което му е бил предоставен едногодишен гратисен период на облекчени условия за плащане, но при промяна на главницата по договора и на ГЛП; Междувременно, с договор за встъпване в дълг от 29.12.2010г. ответницата В. И. Г. дала съгласие да отговаря солидарно с ответника Б. И. Ф. за задълженията му по договора за кредит № НL 35142 от 24.03.2008 г., за което встъпване кредиторът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД дал своето съгласие; Впоследствие, с поредица от допълнителни споразумения от 4

30.12.2010г., 31.08.2012г. и 30.09.2013г. на ответниците, в качеството им на солидарно отговорни и задължени лица, от техния кредитор в лицето на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД са предоставяни облекчени условия за погасяване на вноските, което било свързано с промяна и на лихвения процент; Със сключен на 25.02.2015 г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и „Юробанк България“ АД договор за цесия вземанията срещу ответниците по процесния договор за кредит, ведно с всички обезпечения, били прехвърлени обратно на банката ищец, за което обстоятелство длъжниците били уведомени с нотариални покани, връчени съответно на 04.05.2017 г. н а В. И. Г. и на 19.06.2017 г. на Б. И. Ф.; С отделни покани, връчени по същия ред и на същите дати, банката кредитор уведомила длъжниците за допуснати от тях просрочия в плащането на погасителните вноски и обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем. От представените по делото извлечения от счетоводните книги на банката - ищец е прието за установено, че към 09.07.2017г. били просрочени 39 броя погасителни вноски за главница и също толкова за възнаградителна лихва, като считано от 10.

04.2014г. длъжниците с а изпаднали в забава, а натрупаните до този момент задължения възлизат на: 21 947, 89 CHF - главница, дължима за периода от 10.04.2014г. до 09.07. 2017г.; 4 942,01 CHF - възнаградителна лихва, дължима за периода от 10. 04. 2014 г. до 04.05.2017 г.; 448, 82 CHF - мораторна лихва, дължима за периода от 10.04.2014г. до 09.07.2017г. и 598, 32 CHF - такси за управление и застрахователни премии, дължими за периода от 07.04.2014г. до 09.07.2017г.; На 11.07.2017г. банката ищец депозирала пред Софийския районен съд заявление по чл. 417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за просрочените вземания срещу двамата длъжници при условията на пасивна солидарност; На 08.09.2017 г. по ч. гр. д.

№ 46825/2017г. Софийският районен съд издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 234/2018 г. по описа на ЧСИ Мариан Петков, с рег. № 851 в КЧСИ.

По спорните обстоятелства досежно размера на евентуално дължимите суми от ответниците по процесния договор за кредит и допълнителните споразумения към него, въззивният съд се е позовал на приетите в първоинстанционното производство заключения на основна и допълнителни съдебно-счетоводна експертизи, според които ответниците не са обслужвали 5 кредита, като просрочието на вноските за главница и възнаградителна лихва възлиза на 37 месеца за периода от 10.04.2014г. до 04.05.2017г.; при запазване на първоначално договорения ГЛП от 5.65 %, дължимите суми по договора за кредит възлизат на: главница в размер на 19 617, 44 CHF, от които 1 258, 11 CHF - просрочена главница за периода от 07.02.2013г. до 07.07.2017 г. и 18 359,33 CHF предсрочно изискуема главница, възнаградителна лихва в размер на 4 829, 65 CHF за периода от 07.02.2013г. до 11.07.2017г., неустойка в размер на 370, 24 CHF за периода 13.08.2014г. до 11.07.2017г. и такси в размер на 285, 19 CHF за периода от 07.04.2013г. до 07.04.2017г., към които следва да се прибавят и 240 CHF за неплатени застрахователни премии. След обсъждане показанията на св. Юлияна Банова, служител при банката - ищец, е прието за установено, че макар и да не си спомня за конкретния потребител, договорът с него е бил индивидуално уговорен, доколкото практиката в банката позволявала на всеки клиент преди подписване да променя клаузи от договора при писмено подадена молба до банката, а в конкретния случай подобно искане за предоговаряне на условията нямало.