Решение № 11409 от 10.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11409 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110146111 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ от „**********“ АД срещу ЗАД „*********“ АД за сумата от 3043,83 лева, представляваща регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение за ПТП, настъпило на 11.04.2025г. в гр. ******** по вина на водача на застрахования при ответника лек автомобил „********“ с рег. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него лек автомобил „********“ с рег. № *********. Поддържа, че вредите са на стойност 3043,83 лева, платени по сметка на отремонтиралия увреденото МПС сервиз по възлагане от застрахователя. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Претендира разноски.

Ответникът със срочно депозиран писмен отговор оспорва иска по основание и размер.

Оспорва механизма на настъпване на ПТП, изключителната вина на застрахования от него водач и пряката причинна връзка между сочените щети и твърдения пътен инцидент.

Твърди, че платеното застрахователно обезщетение е завишено и не съответства на действителните вреди. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен и съдът да му присъди разноските в процеса.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното 1 покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже твърдените от него действия или бездействия, с които водачът на застрахования при ищеца лек автомобил е допринесъл за настъпване на вредите.

С проекта за доклад, обективиран в определение от 04.09.2025 г. и приет за окончателен без възражения, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че във връзка с процесното ПТП ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществената застраховка в размер от 3043,83 лв., както и че към датата на ПТП ответникът е бил застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „********“ с рег. № *********.

Еднопосочно въз основа на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, в т.ч. двустранен констативен протокол за ПТП /на л. 7 от делото/ уведомление за щета /на л. 8/, разпита на свидетеля В. Й. К. и заключението на приетата съдебно-автотехническата експертиза по делото се установява, че на 11.04.2025г. около 07:30 часа при движението лек автомобил „******** 147“ с рег. № *****, водачът му предпирел маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализирал ПТП с паркирания зад него лек автомобил „********“ с рег. № ********. Според експертизата водачът на лекият= автомобил „******** 147“ с рег. № ***** е имал възможност да предотврати удара, ако преди да предприеме маневрата движение на заден ход се е убедил, че може да я завърши безопасно, без да настъпи съприкосновение с паркирания зад него лек автомобил „********“.

В проведения разпит чрез видеоконферентна връзка с Районен съд –******** свидетелят В. Й. К. изяснява, че инцидентът се случил сутринта на паркинга пред блока, в който живеел. След обаждане по телефона от съседи, които пиели кафе на терасите си и възприели непосредствено случилото се, свидетелят се прибрал у дома си и установил щети от ПТП по паркирания на паркинга пред блока лек автомобил „********“. По информация от същия източник се насочил към друг съсед – младо момче, с което оформили двустранен констативен протокол без спорове за вината. Уточнява, че същият съсед се признал за виновен, като му обяснил, че бързал за работа рано сутринта същия ден, при което не почистил изцяло снега, натрупан по задното стъкло на управлявания от него лек автомобил.

Видимостта му била намалена, при което не възприел паркирания лек автомобил „********“ и при движение на заден ход се блъснал в него.

Съдът кредитира свидетелските показания като обективни и последователни, при което намира, че от съвкупната преценка на доказателства по делото се установява, че инцидентът е настъпил поради предприетата маневра от водача на застрахования при ответника лек автомобил „Ман“ в нарушение на чл. 40, ал. 1 ЗДвП.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл. 406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл. 411 КЗ.

По делото от заключението на съдебно-автотехническата експертиза е установена причинната връзка между всички описани щети по застрахования при ищеца лек автомобил и процесното ПТП.

2

Страните спорят за размера на застрахователното обезщетение, до който размер ответникът – застраховател по риска "Гражданска отговорност", отговаря спрямо ищеца – застраховател по застраховка "Каско" като част от дължимото вземане по чл. 411 КЗ.

При имуществените застраховки стойността на дължимото се застрахователно обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури – виж решение № 167/07.02.2017 г. по т. д. № 1655/2015 г., II т. о. на ВКС. При липса на посочените две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото.

От представените по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по САТЕ се установи, че към датата на настъпване на произшествието процесният автомобил е бил в експлоатация 4 месеца и 13 дни, считано от датата на първоначална му регистрация – 29.11.2024г.

Дължимата застрахователна сума е в размера на платеното възнаграждение на отремонтиралия увреденото МПС сервиз – 3043,83 лв. .

Горното обуславя извод за основателност на предявения иск. На основание чл. 4 ЗВЕРБ търсената сума следва да се присъди на ищеца в равностойността й в евро. След превалутиране по правилата на на чл. 12 и чл. 13 ЗВЕРБ искът ще се уважи за сумата от 1 556,28 евро.

Като законна последица от уважаването на иска следва да се присъди и законната лихва върху уважената главница от дата на подаване на исковата молба - 12.09.2025 г. до окончателното плащане.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът.

Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК / на. л. 119 от делото/ и доказателства, че е сторил разноски в общ размер от 518,45 евро, в т.ч. 62,25 евро за държавна такса, 308,82 евро за платен адвокатски хонорар, 127,82 евро за депозит за САТЕ и 25,56 евро за депозит за призоваване на свидетел, като тези суми му се следват от ответника.

Така мотивиран, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „*******” АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „********“ №7, ет.5, да заплати на “**********“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „********” № 18 на основание чл. 411 КЗ сумата от 1556,28 евро /като равностойност на 3043,83 лева/, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС” за застрахователно събитие, настъпило на 11.04.2025 г. в гр.******** по щета с № *********/2025, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.09.2025 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК – сумата от 518,45 евро за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на 3 страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4