Решение № 260028 от 09.02.2021, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№………/…………….2021г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

При участието на секретаря

Албена ЯНАКИЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.дело №608/2020г. по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по общия ред на ГПК.

Образувано е по искова молба на И.Е.В., ЕГН **********,*** чрез адв.Вл.Ш. от ВАК, като увредено лице и потребител на застрахователна услуга, срещу ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК *********, София, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от

50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка, страдание, емоционален стрес и негативни психически преживявания, претърпени в резултат от ПТП на 12.02.2019г., когато като ищецът бил увреден като пешеходец, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането до изплащане на задължението както и за сумата от 77 лева, представляващи сторените от ищеца разходи за лечение ведно със законна лихва от посочения по-горе момент. Претендират се и сторените разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД БУЛ ИНС АД, чрез адв.М.Г., с който се оспорва основателността и размера на предявените искове. Въвеждат се възражения срещу исковете.

С определение от 26.05.2020г. с оглед характера на иска съдът е приел, че същият подлежи на разглеждане по общия ред /гл.XIII/, на основание чл.113 ГПК. Не са въведени възражение срещу този ред за разглеждане на исковете.

В исковата молба ищецът твърди, че е получил увреждания с характер на средна телесна повреда, изразяващи се в счупване на лява лъчева кост /ляв горен крайник/ - при ПТП на 12.02.2019г., когато като пешеходец бил блъснат от л.а.***с ДК№ ***, управляван от Д.Д., чийто автомобил имал валидна към този момент застраховка на ГО на автомобилистите при ответното дружество. Твърди образувано ДП №56/2019г. на Сектор ПП при ОД на МВР –В и образувано и приключило със споразумение от 06.12.2019г.

НОХД №5494/2019г. на ВРС, 37 състав, с което обвиняемият Д.Д. е признат за виновен за посоченото ПТП.

Ищецът твърди, че от момента на ПТП до настоящия момент изпитва физически болки и страдания в областта на увредения крайник. Твърди продължително лечение; преживян емоционален стрес, психическа промяна в личността. Твърди че продължава да преживява инцидента: сънува кошмари, избягва автомобили и често си спомня за преживяното. Твърди, че е подал застрахователна претенция пред ответното дружество ведно с прилагане на необходимите документи, но по нея нямало отговор и изплатено обезщетение, с което обосновава предявяването на иска за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди със законна лихва от датата на увреждането.

Ответникът своевременно оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка с претърпените, подлежащи на обезщетяване вреди.

Твърди, че ищецът сам се е поставил в уязвимо положение като е пресичал на необозначено място, навлязъл е внезапно на пътното платно на червен светофар.

Не е спазил правилата относно пешеходците в ЗДвП като с това е съпричинил в значителна степен вредите. Оспорват се по вид и характер претърпените от произшествието вреди като се твърди, че ако и да са налице такива, то те не са довели до продължително лечение, съпроводено с болки и страдания за ищеца. Ако се установи по-продължителен процес, ответникът твърди, че той се дължи на поведението на пострадалото лице, което не е изпълнявало лекарските предписания. Оспорва се изобщо иска за неимуществени вреди, в частност преживения от ПТП емоционален стрес. Оспорва се иска за имуществени вреди.

Претендира се отхвърляне, евентуално уважаване в много по-нисък размер.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Вл.Ш., който поддържа исковата молба.

Ответното дружество се представлява от адв.С. – В., която поддържа отговора и стореното с него оспорване на исковете по основание и размер.

Съдът, въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от приложено НОХД №5494/2019г. на ВРС,

НО, 37 състав, същото е приключило със споразумение за прекратяване на наказателното производство, с което се приема за безспорно, че на 12.02.2019г. в гр.В, на пешеходна пътека на ул.Пирин, след кръстовището с бул.Сливница, при управление на л.а.Х, модел HRV с рег.№***, обвиняемият Д.Я.Д. е нарушил правилата за движение /чл.5, ал.1 и ал.2 и чл.119 ЗДвП/ като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Е.В. ***, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост на ляв горен крайник в долна трета, довело до трайно затрудняване движението на този крайник за период от 2-3 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Определението на съда за прекратяване на НП е влязло в сила на 06.12.2019г.

Не се спори, че към датата на настъпване на

ПТП, автомобилът, управляван от Д.Д. е бил застрахован по сключена застраховка ГО при ответното дружество по полица №BG/02/119000158595, със срок на покритие от 09.01.2019г. до 08.01.2020г.

Съобразно твърденията в исковата молба и представените с уточняваща молба доказателства, ответното дружество е уведомено за увреждането от ищеца на 16.12.2019г., поради което и съдът намира предявения иск за допустим като предявен след заявяване на увреждането пред застрахователя и изтичане на срока по чл.380 вр.чл.492 КЗ. /вж. л.24-27/ Дори при по-късно завеждане на застрахователната претенция, съобразно приложено от ответника доказателство на л.62 /на 05.03.2019г./, то отново съдът намира изпълнено процесуалното изискване за предявяване на претенцията първо пред застрахователя и едва след изтичане на тримесечния срок – пред съда.

От изслушаната Съдебно-медицинска експертиза

/на л.69/, кредитирана от съда, се установява, че съгласно журнала за прием на пациенти в Спешен ортопедичен кабинет на Спешен център при МБАЛ Св.Анна –В АД, се установява регистриране на ищеца И.Е.В. под амб.№1680/12.02.2019г., пешеходец. От листа за преглед на пациента се установява, че е поставена диагноза: счуване на лява лъчева кост в долна трета –гипс за 30 дни. Освен това са констатирани кръвонасядане и ожулване по предната повърхност на дясно коляно.

Според вещото лице, тези увреждания отговарят на описания произход – блъскане на пешеходеца от МПС. Счупването на тази кост предполага затруднение в движението на крайника за период от поне 2-3 месеца при неусложнен оздравителен процес. Вещото лице е извършило и преглед на ищеца на 01.10.2020г., при който се констатира умерено изразена болезненост с лява киткова става, ри разгъване.

Въз основа на прегледа вещото лице е направило констатация за възстановяване функцията на крайника без дефицит; не са открити данни за усложнения, придружаващи заболявания, които да продължат оздравителния процес. Устните обяснения на вещото лице са потвърждаващи заключението.

От САТЕ /на л.74 и сл./, също кредитирана от съда, се установява, че: ПТП е настъпило на 12.02.2019г. около 7.00 часа на кръстовището, образувано от пресичане на бул.Сливница и ул.Пирин. От крайна лява лента на булеварда водачът на л.а.Х Д.Д. на разрешаващ сигнал на светофарната уредба в посока към дясна пътна лента на ул.Пирин, посока към бул.Цар Освободител, спира в кръстовището да пропусне автомобилите, които се движат по бул.Сливница, посока към лятно Тракия, след което навлиза в дясно платно на ул.Пирин. По същото време, пешеходецът И.Е. започва пресичане при зелена светлина, посока Нептун, и три стъпки преди да се качи на тротоара е блъснат отзад. Според вещото лице за пешеходеца контактът е в левия крак, а за автомобила предна лява част на предна броня. Според вещото лице, водачът на автомобила е имал пряка видимост към пешеходеца като е следвало да го възприеме и пропусне, след което да продължи маневрата си завиване наляво и включване в ул.Пирин. Към момента, в който водачът е бил в средата на кръстовището, пешеходецът е бил вече на пешеходната пътека, в лявото платно на ул.Пирин. Пред цялото време до удара пешеходецът се е движил на разрешаващ за него зелен сигнал на светофара. Заключението се поддържа при устното изслушване на вещото лице. В заседание вещото лице отбелязва също, че зеления сигнал е светел едновременно както за пешеходеца, така и за завиващия наляво автомобил /а така също и движещите се направо към лятно Тракия/, по бул.Сливница.

Поради оспорване на заключението от пълномощника на ответното дружество, е допусната повторна експертиза /на л.108 и сл./, изготвена от ново вещо лице. С нея се потвърждават дадените вече заключения по въпросите от първоначалното заключение, а именно: установява се, че ПТП е настъпило в дясното платно на ул.Пирин, непосредствено до кръстовището с бул.Сливница, на около 1.50м. от началото и на около 1.80 наляво от десния тротоар. Водачът на л.а. е имал възможност технически да предотврати удара в случай, че е осъществил визуален контакт към зоната на пешеходната пътека.

/дори при действително намиращ се на място друг автомобил, който е спрял за да пропусне пешеходеца/ Ударът е настъпил при зелен сигнал на светофарната уредба за посоката на пешеходеца като вещото лице излага поне две хипотези за това.

Оспорване на заключението от страна на застрахователя се обосновава с липсата на точни данни относно времето на тръгване на водача и пешеходеца, времето за преминаване на пътното платно на двамата участници, широчината на пътното платно, мястото на удара и посоката му. Независимо от оспорването, ответното дружество не е направило искане за допълнителна експертиза.

Съобразно изслушаните свидетелски показания на водения от ищеца св.Виолета В., ценени при условията на чл.172 ГПК /майка на ищеца/, се установява, че е била шокирана от инцидента, тъй като синът ѝ спазвал всички правила. На пострадалия бил поставен гипс и това се отразило тежко на личния му живот и в работата. Според свидетеля, физическата травма отминала, но останал стреса от преживяното – И. не искал да шофира след ПТП, започнал да изпитва напрежение при пресичане на пешеходни пътеки, затворил се в себе си. 2-3 месеца отнело възстановяването на ръката, но според св.В. психически още не се е възстановил. Излага, че ищеца и родителите му живеят заедно като през времето на лечението, свидетелката помагала в ежедневните дела. Според нея, въпреки възстановяване, ръката е по-слаба от другата. Паралелно с това, сочи, че се налагало даване на успокоителни. Твърди, че синът ѝ имал главоболие дълго време след ПТП.

От показанията на водача Д., изслушан също като свидетел, се установява, че същия е предприел маневрата завой наляво на зелен сигнал едновременно с друг успоредно движещ се с него автомобил. Поради разрешено движение на движещите се направо автомобили, двете МПС-та, вкл. процесната Х, изчакали преминаващите и тогава навлезли в ул.Пирин, където в дясно настъпило ПТП. Според св.Д., слизайки от колата, той видял пострадалия на земята, подпрян на ръката си. Едвам го задържали, защото той искал да си ходи.

Въз основа на събраните доказателства съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл.432 вр.чл.429 КЗ, пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската отговорност на застрахования водач, причинил ПТП. С разпоредбата на чл.432 КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.