Решение № 16083 от 13.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16083 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110143308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, е предявил срещу ответника "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК 121130788, осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 508,75 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 26.08.2024 г., в гр.

***, на *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № *** който причинил щети на прикачено към товарен автомобил марка „...“ модел „... с рег. № ***, ремарке „...“, с рег. № *** застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 35,63 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 09.02.2025 г. до 12.08.2025 г.

Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско +“, е настъпило събитие – ПТП. Твърди, че щетите по застрахованото при него ремарке, прикачено към товарен автомобил марка „...“ модел „..., са на стойност 8208,75 лв. (тотална щета), като поддържа, че на 07.11.2024 г. е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на автосервиза, извършил ремонта, както и че е направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв.

1

Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното обезщетение. Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо от получената покана, ответникът погасил чрез прихващане само 7715 лева, поради което дължи остатъка в размер на 508,75 лева ведно с обезщетени за забава в размер на законната лихва. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаните суми, ведно с лихва от исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Не оспорва механизма на ПТП, но твърди, че с прихващането е погасил изцяло вземането. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не възразява за разноските на насрещната страна.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 508,75 лева, представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 26.08.2024 г., в гр. ***, на *** по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № *** който причинил щети на прикачено към товарен автомобил марка „...“ модел „... с рег. № ***, ремарке „...“, с рег. № *** застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 35,63 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 09.02.2025 г. до 12.08.2025 г.

В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.

По иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на обезщетението.

2

Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че товарен автомобил „...“ ведно с ремарке „...“ е бил застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско +“; лекият автомобил „...”, е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“; вина за ПТП носи застрахования при ответника водач като механизмът на ПТП също не се оспорва; ищецът е платил на застрахованото лице сумата в размер на 8208,75 лева на 07.11.2024 г. по банков път, предявил е претенция за плащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана, която е получена и ответникът е погасил чрез прихващане сумата в размер на 7715 лева.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на доверения сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 02.02.2026 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК е отделено като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за лекия автомобил „...“, поради което отговоря за възстановяване на настъпилите вреди.

От събраните писмени доказателства – опис на щета, както и от изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й., на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните по делото писмени доказателства, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования при ищеца специален автомобил (ремарке) в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е бил увреден от въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице стойността обезщетението за увреденото ремарке по средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 11975 лева или 10400,50 лева след приспадане на реализираните за скрап части при условията на тотална щета, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП.

Ответникът е погасил чрез прихващане 7715 лева, поради което търсеният остатък в 3 размер на 508,75 лева (260,12 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) се дължи на ищеца ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда – 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед основателността на главния иск, следва да бъде разгледана и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.02.2025 г. до 12.08.2025 г. Между страните не е спорно и се установява, че ищецът е изпратил до ответника покана, която е получена като съгласно чл.

412, ал. 3 КЗ, поради което ответникът е изпаднал в забава за плащане на дължимата сума считано от изтичване на срока за изпълнение и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн лихвен калкулатор в размер на 35,63 лева (18,22 евро), поради което искът следва да се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноските в производството.

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева (лист 52 по делото), 125 евро – депозит за вещо лице (л. 70 по делото). Същият е заявил и претенция за разход за адвокатско възнаграждение в размер на 468 лева с ДДС, заплатени по банкова сметка (лист 95) съгласно представена фактура № 1779 от 21.08.2025 г. и извлечение от електронно банкиране, доказателствената стойност на които не е оспорена от ответната страна, поради което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца следва да се присъди общо сумата от 415,41 евро – разноски за тази инстанция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 411 от КЗ, сумата в размер на 260,12 евро, представляваща остатък от изплатено застрахователно и ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по преписка по щета № ***, представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 26.08.2024 г., в гр. ***, на ***, по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на лек автомобил марка „...“, модел „...“, с рег. № ***, който причинил щети на прикачено към товарен автомобил марка „...“ модел „... с рег. № ***, ремарке „...“, с рег. № *** застрахован при ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 12.08.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 18,22 евро обезщетение за 4 забава в размер на законната лихва върху главницата от 09.02.2025 г. до 12.08.2025 г.

ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 415,41 евро - разноски за тази инстанция.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5