Решение № 48 от 30.04.2024, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Поморие, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Й. Бъчваров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело № 20232160100263 по описа за 2023 година

Производството е по чл.318 ГПК.

Постъпила е молба от ищцата А. Д. Д. от гр.Поморие против ответника Е. С. Д. от гр.Поморие с искане за прекратяване на брака помежду им , поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на ответника. Иска се и предоставяне упражняването на родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете на страните и ползването на семейното жилище , на ищцата, определяне на режим на лични отношения с бащата и осъждането му да им заплаща издръжка. Към молбата са представени доказателствата, подробно описани в приложението към същата..

Правното основание на предявеният иск е по чл.49, ал.1 от СК.

В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на иска, подаден от ответника. в който се признават фактическите твърдения относно настъпилата фактическа раздяла между страните, като се оспорват твърденията , че разстройството на брака е настъпило по вина на ответника. Не възразява срещу прекратяването на брака, но без съдът да се произнася по въпроса за вината.

Ищцата в с.з. се явява лично, поддържа иска чрез процесуален представителадвокат, като оттегля искането си за предоставяне на семейното жилище. Сочи доказателства.

Ответникът се явява в с.з. лично и се представлява от процесуален представителадвокат, чрез който поддържа подадения отговор на исковата молба.

За да се произнесе по допускането на развода, съдът взе предвид следното :

По делото е представен препис от удостоверение за граждански брак, видно , от 1 което съпрузите са сключили граждански брак на 18.08.2014 г. в гр.Поморие, обл.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак №70/18.08.2014 г. на Община Поморие. От брака между съпрузите е родено детето Е.иА. Е.ова Д., ЕГН**********, родена на 03.08.2015 г. , което е видно от представените удостоверения за раждане. От представения документ за собственост- нотариален акт, се установява, че семейното жилище на страните на адрес гр.Поморие, ул.“... е придобито на 08.11.2019 г. от ответника, чрез дарение от неговата майка. От представеното съдебно решение №4778/27.11.2015 г. по гр.д. №7129/2015 г. по описа на РС-Варна се установява, че ответникът е осъден да заплаща издръжка в общ размер 560 лв. на още две ненавършили пълнолетие деца от предходен брак. От представения трудов договор се установява, че ищцата работи по трудов договор като учител в СУ „Иван Вазов“ гр.Поморие с основно месечно трудово възнаграждение 1486 лв. Представени са платежни нареждания, всяко за заплатена сума по 350 лв. за месечна издръжка на детето на страните за месеците 07,08, 09 и 10.2023 г. От представения социален доклад се установява, че след раздялата между страните на 19.10.2022 г. детето живее с майка си на самостоятелен трети етаж от жилищна сграда на адрес адрес гр.Поморие, ул.“... при добри битови и хигиенни условия, а бащата обитава втория етаж от същата жилищна сграда.Детето и ученик във втори клас редовно обучение в СУ “Иван Вазов“ гр.Поморие, в добро здравословно състояние, като за него се полагат необходимите грижи от майката. Детето поддържа контакти с баща си, както и с роднините си по бащина и майчина линия и е емоционално привързано и към двамата родители, които контактуват помежду си по повод нуждите на детето. Майката на детето работи като педагог в в СУ “Иван Вазов“ гр.Поморие с месечно брутно трудово възнаграждение 1700 лв., а бащата работи в „Ново Нордиск Фарма“ с месечно брутно трудово възнаграждение около 3500 лв. По делото е разпитА. свидетелката Калина Мирчева- сестра на ищцата. Св.Мирчева сочи, че страните не живеят заедно от м. октомври 2022 г. , когато сестра и с детето се настанила да живее при семейството на свидетелката на третия етаж на съвместно обитавА.та жилищна сграда, а ответникът остА.л да живее на втория етаж, където било и семейното жилище на страните преди раздялата.

Според свидетелката причината за влошените отношения между страните се дължи на твърдени от свидетелката блудствени действия спрямо нейната дъщеря от стрА. на ответника, за които тя разказала на сестра си. Също така според свидетелката, сестра и намерила в телефона на ответника разговори с проститутки. След раздялата според свидетелката ответникът искал да продаде своята част от етажите, поради което тя и семейството и се изнесли на квартира, а на етажа си оставили да живее ищцата с детето на страните.

Предвид така установената фактическа обстановка, а именно установената фактическа раздяла, сочеща на нежелание на страните да живеят заедно и да продължат брачните си отношения, съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака между страните. Настъпило е отчуждение между съпрузите довело до разрив в семейните отношения. Бракът между тях е разстроен необратимо, изпразнен е от съдържание и не е в състояние да изпълнява повече социалната си функция , поради което и 2 следва да бъде прекратен. Искът за развод следва да се уважи.

По направеното от ищцата искане за произнасяне относно вината за разстройството на брака, съдът прие следното. В случая се установява, че отношенията между страните се влошили заради сестрата на ищцата, която разказала за вероятно сексуално посегателство над дъщеря и от стрА. на ответника, за което обаче няма други данни, включително и събрани от органите на разследването, поради което и не може да се приеме за доказано едно такова твърдение, а още по-малко може да се правят изводи за виновно поведение във вреда на ответника само на база на тези съмнения, още повече, че от показанията на разпитА.та свидетелка, както и според признанията на ищцата, очевидно се установяват имуществени спорове по повод съсобствено имущество между двете семейства, както и такива спорове между страните по делото, които са довели до влошаване на отношенията между страните. Установява се също, че ищцата през м. октомври 2022 г. е напуснала семейното жилище и се е нанесла да живее на етажа обитаван от семейството на сестра и, като по делото не се установява да е изразявала желание да се събере със съпруга си и да положи усилия за да запази семейството, както не се установява такива усилия да е полагал и ответника. След раздялата и двамата съпрузи не са се интересували един от друг и са контактували единствено по повод на уреждане на имуществени отношения и заради детето . Поради това съдът прие, че вината за разстройството на брака, е у двамата съпрузи , които не са изпълнили задълженията си по чл.14 от СК, игнорирали са взаимното уважение и разбирателство като основа за изграждане на семейните отношения и не са положили усилия за запазването на брака си .

Относно упражняването на родителските права по отношение роденото от брака ненавършило пълнолетие дете, режима на личните отношения и неговата издръжка , съдът като взе предвид събраните доказателства по делото, както и становищата на страните по тези въпроси, прие следното: Упражняването на родителските права по отношение ненавършилото пълнолетие дете на страните, следва да се предостави на майката, която и понастоящем полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му и е показала добър родителски капацитет, което е видно и от социалния доклад, както и поради пола на детето и възрастта му, която изисква засилена майчина грижа. Местоживеенето на детето следва да е при майката, на която е възложено упражняването на родителските права. На бащата следва да се определи режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10,00 ч. на съботния ден до 17.00 ч. на неделния ден с преспиване, както и един месец през лятото, който да не съвпада с годишния отпуск на майката. Семейното жилище находящо се на адрес гр.Поморие, ул.“..., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** се установява , че е собственост на ответника, на който следва да се предостави и ползването съобразно, предвид това, че ищцата няма претенции и изрично е оттеглила искането си да и бъде предоставено ползването на семейното жилище . По отношение на издръжката съдът съобрази обстоятелството, че ответникът е баща на детето, което не е навършило пълнолетие и съгласно чл.143 , ал.2 СК му дължи издръжка . Що се отнася до размера на 3 дължимата издръжка, същият следва да се определи при съобразяване на разпоредбата на чл.142 от СК , а именно следва да се съобразят нуждите на децата и възможностите на лицето, което я дължи , като минималният размер на издръжката не може да е по-нисък от 195 лв., което е ¼ от минималната работна заплата за стрА.та, която за 2023 г. е 780 лв. , определена с ПМС № 497/29.12.2022 г.. Нуждите на детето следва да се определят в рамките на нормалното за дете на съответната възраст –навършени 8 г., в добро здравословно състояние със съответните за възрастта му интереси , което са посещават учебно заведение, като съобразно с обстоятелствата по делото съдът прие, че необходимата месечна издръжка за детето е 400 лв.От тази сума, съдът, прие, че ответникът следва бъде осъден да заплаща 350 лв. месечно, при съобразяване и на обстоятелството, че дължи издръжка на още две деца от предходен брак, а остатъкът от 50 лв. до необходимия размер на издръжката, следва да се осигури от майката, която независимо, че упражнява непосредствените грижи за децата, също има задължение за издръжка. Искът следва да се отхвърли за остА.лата част над уважения размер до претендирания размер на месечната издръжка от 700 лв. Относно фамилното име съдът прие, че следва да се уважи направеното искане от ищцата да възстанови предбрачното си фамилно име АтА.сова, съобразно със заявеното в с.з. и становището по отговора на ответника . По отношение иска за присъждане на издръжка за минало време, съдът прие следното. На първо място следва да се отбележи, че искът е предявен в исковата молба и съобразно с уточнението дадено в становището по отговора на ищеца за сумата 700 лв. месечно за периода от 01.02.2023 г. до предявяване на иска19.05.2023 г., което искане съдът следва да разгледа. Що се отнася до заявеното в хода на устните състезания в с.з. на 18.10.2023 г. искане за присъждане на издръжка за минал период от 01.02.2023 г. до 19.05.2023 г. в размер на 500 лв. месечно или общо 1700 лв. за три месеца и половина, същото искане представлява изменение на размера на иска, което не е заявено в срока по чл.214 от ГПК- до приключване на съдебното дирене, поради което и не следва да се разглежда от съда. Съгласно чл.149 от СК издръжка за минало време може да се търси за период не по-голям от една година преди предявяването на иска. В случая се претендира сума в размер на 700 лв. месечно, за периода от 01.02.2023 г. до предявяване на иска19.05.2023 г., като се признава от ищцата, че ответникът и е заплатил на три пъти през месеците ноември, декември 2022 г. и февруари 2023 г. общо сумата 3700 лв. за издръжка до приключване на делото, като заплащането на тази сума се установява и от представените по делото платежни документи. По отношение издръжката за минал период същата се определя по правилата посочени по-горе съобразно с нуждите на лицето нуждаещо се от издръжка , като размерът не може да е по-малък от ¼ от МРЗ , която за 2023 г. е 780 лв., т.е. месечния размер на издръжката за 2023 г. не може да е по-малък от 195 лв. Съобразно изложеното по-горе във връзка с нуждите на детето от издръжка и възможностите на ответника да я дава, съдът прие, че размерът на издръжката за претендирания минал период следва да е също 350 лв. месечно или общо за периода 1225 лв., доколкото и обстоятелствата от значение за определяне размера на издръжката преди и след предявяване на иска са едни и същи, предвид това, че този минал период попада в 2023 г. Предвид това, че ответникът е заплатил на ищцата сума в размер на 3700 лв. , за която се признава от нея, че е за издръжка, 4 съдът намира, че тази сума напълно покрива претенцията на ищцата за заплащане на издръжка за минал период преди предявяването на иска, поради което и този иск за присъждане на месечна издръжка в размер на 700 лв. за периода от 01.02.2023 г. до 19.05.2023 г. следва да се отхвърли.