Решение № 209 от 04.04.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. В.Т., 03.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Еманоел Вардаров

Йордан Воденичаров като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20234100500666 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид:

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на подадената от името на Д. М. Т. чрез особения му представител - адвокат Б. М. от ВТАК, въззивна жалба е Решение №519/26.07.2023 г. по гр.д. № 650/2023 г. на ГОРС , в частта му ,с която е признато за установено спрямо него, че Д. К. Р. от гр.С. притежава 7490/17 480 идеални части от обема на правото на собственост върху недвижим имот, намиращ се в гр.С., ул.“П.“ № ... , представляващ къща , построена върху общинска земя – УПИ XVII-485, в квартал 81 и е осъден да й предаде владението върху тях , с молба за отмяната му и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Изложени са оплаквания / доводи/ за неправилност на решението , поради погрешна преценка на събраните доказателства , които ако съдът бе правилно преценил и съобразил, изводите му трябваше да отрекат осъществяването на предпоставките по чл.108 от ЗС и да доведат до отрицателна санкция на отхвърлянето муответникът е придобил правото на собственост върху имота в резултат на обезщетяването му по чл.98 от ЗТСУ заради отчужден имот – собственост на родителите му/ противно на твърдението в исковата молба , че страните са обезщетени на основание чл.100 от ЗТСУ и без да има твърдение да е доплащан отстъпения имот по време на брака със семейни средства / ; евентуално следва да се приеме , че е придобил в пълен обем правото на собственост по давност на основание чл.79, ал.1 или ал.2 от ЗС – обстоятелството , че е изгонил ищцата от къщата и не я е допускал до нея преди 20 години е доказателство за намерението му за своене, а обстоятелството , че със Заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС- гр.С. е определен за собственик е доказателство/ годно правно основание/ за наличие на добросъвестно владение.

В с.з. особеният представител на страната поддържа жалбата.

Другата страна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК и на устните състезания 1 чрез пълномощника си – адвокат Й. М. от ВТАК оспорва жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с доказателствата по делото и материалния закон.

Въпреки частичното обжалване на решението , изложеното в жалбата и спецификата на вещноправния спор налагат цялостното му разглеждане от въззивния съд – чл.269, изр.2-ро от ГПК.

Предявен е иск в приложното поле на чл.108 от ЗС, заедно с искане за прилагане на законоустановената последица от уважаването му, уредена с нормата на чл.

537, ал.2, изр.2-ро от ГПК.

Д. К. Р. от гр.С. чрез пълномощника си адвокат Р.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че по време на брака й с ответника Д. М. Т. / сключен на 23.06.1978 г. и прекратен с развод с решение от 30.06.1996 г. по гр.д.№ ...... г. на ГОРС/ двамата са придобили в режим на съпружеска имуществена общност/ чл.19, ал.1 СК от 1985 г.-отм./ на основание чл.100, вр. с чл.103, ал.1, вр. с чл.98, ал.1 от ЗТСУ/отм./ по силата на заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С. правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр.С., област В.Т., ул. „П.“ № ...., представляващ къща , построена върху урегулиран поземлен имот XVII-485 в квартал 81 по плана на гр. С., състояща се от сутеренен етаж, в който са разположени три изби със светла площ 31.51 кв. м. и противорадиционно укритие със светла площ 10.24 кв. м.; първи етаж, в който са разположени две стаи, столова, кухня, баня, тоалетна, коридор, антре и тераса със застроена площ 73.50 кв.м., заедно с правото на строеж върху дворното място и подобренията в него, при граници на имота: улица, УПИ II-483, УПИ V- 1059, УПИ XVI-1315 и УПИ XVIII-485 в кв. 81.

Имотът е отреден като обезщетение за отчуждаването на друг / с твърдението да е възмездно придобит от двамата / имот , находящ се в гр.С., ул. „К.М.“ № ...., силно засегнат от земетресението през 1986 г. и превърнал се в неизползваем . С решението за развод й е предоставено ползването на втория етаж от къщата /семейното жилище/ заради упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца, което право тя е упражнявала няколко години , а впоследствие заминала да работи в чужбина. Независимо от това, когато се прибирала в България посещавала имота и заплащала дължимите за него данък сгради и такса битови отпадъци .

На 29.03.2021г. ответникът се снабдил по реда на чл.587, ал.1 от ГПК с констативен нотариален акт за собственост върху целия имот № ..., том I, peг. № ..., н.дело № .... г. по описа на нотариус вписан под № ... в регистъра на НК, в район на действие ГОРС, и владее и нейната ½ идеална част от обема на правото на собственост без основание.

Предвид горетвърдяното , моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника , че е носител на 1/2 (една втора) идеална част от обема на правото на собственост върху посочения недвижим имот , да го осъди да й предаде владението върху принадлежащата й идеална част , да отмени констативния нотариален акт и да й присъди направените по производството разноски.

В с.з. чрез пълномощника си – адвокат Й. М. от ВТАК поддържа предявения иск по съображения, изложени в писмена защита.

Назначеният по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника - адвокат Б. М. от ВТАК е оспорил по основание предявения иск за право на собственост с възражения, че е придобито цялото в актива на имуществото му - извод, следващ от волеизявлението на административния орган /заповед № 581/25.03.1991г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С./ , с което само той е посочен като правоимащо лице, както и от издадения в негова полза констативен нотариален акт по описа на нотариус 2

И.М. с рег. № ... в НК, район на действие ГОРС. За случая е неприложим режима на СИО , защото не отговоря на истината твърдението в исковата молба , че полученият като обезщетение обект на правото на собственост е срещу отчужден имот , възмездно придобит от двамата съпрузи, т.е. съвместния принос по чл.19, ал.3 от СК/отм./ за придобиването му въз основа на индивидуалния административен акт е изключен; евентуално следва да се приеме , че е придобил в пълен обем правото на собственост по давност на основание чл.79, ал.1, или ал.2 от ЗС.

Безспорни и установени по смисъла на чл.154 ГПК пред/ от първоинстанционния съд чрез събраните нарочни писмени доказателства са юридическите факти- предмет на изложените в исковата молба твърдения, описани по- горе, с изключение на твърдението , че правото на собственост върху отчуждения имот/ пл. № 1036, парцел 1036-1037 в кв.78 от 200 кв.м., къща с пристройка, строена преди повече от 50 г., едноетажна, паянтова, с полувкопана маза; стопански сгради – паянтов склад; подобрения и трайни насаждения, находящ се в гр.С. на ул. „С.Ц.“ № .... , а не на улица „К.М.“ № ... , както се твърди/ е придобито възмездно от двамата съпрузи- придобито е и е принадлежало на родителите на ответника / вж. заверен препис на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба съгласно чл.15 и сл. от ЗСГ № ..., том III, нот. дело № ...........г. на районен съдия при ГОPC и заповед № 1017/21.07.1988г. на председателя на ИК на ОбНС гр.С., издадена на основание чл.85 и чл.98 от ЗТСУ във вр. чл.63,ал.1 от ЗТСУ и чл.263,ал.3 от ППЗТСУ - л. 174 от делото).

Тъй-като въззивният съд изцяло споделя фактическите констатации в мотивите на обжалваното решение , упражнява правомощието си да препрати към тях /чл.272 ГПК/ и е ненужно/ практически нецелесъобразно/ да ги преповтаря.

Главният спор по делото е дали вещноправните последици от факта на обезщетяването чрез отреждане на жилищния имот , находящ се в гр.С. на улица „П.“ № ..../ преди обозначен като находящ се на улица „В..“ № ..../ само на името на ответника попадат в приложното поле на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. /отм./, т.е. в режима на съпружеската имуществена общност ?

Отговорът е положителен.

Заповед № 581/25.03.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС гр. С., издадена на основание чл.100, ал.1 от ЗТСУ/отм./, с която въпросния имот е определен като веществен обект на правото на обезщетение на ответника съгласно Заповед № 1017/21.07.1988 г. на същия орган , издадена на основание чл. 95, 98, чл.63, ал.1 от ЗТСУ и чл.263, ал.3 от ППЗТСУ, по силата на която е извършено отчуждаването на имота на родителите му за индивидуално и комплексно жилищно строителство , общо оценен за сумата от 3899 лева, е индивидуален административен акт, представляващ придобивно за правото на собственост основание, считано от влизането му в сила – чл. 77, пр.3-то от ЗС, чл. 100, ал.1 , чл.103, ал.1 от ЗТСУ/отм./.

Няма спор и се установява от логиката на данните в отчуждително-обезщетителната преписка , че ефектът на придобиването е настъпил по време на брака между страните , който по него време все още е имал фактическо съдържание, определено от съвместния им живот / в този смисъл за показанията на свидетелите Р.К. и Х.К./.

Посочването на ответника в придобивния титул на собствеността / заповедта по чл.100, ал.1 от ЗТСУ/ като приобретател на вещното право е последица от факта , че по волята на своите родители, изявена при условията на чл. 102 от ЗТСУ/отм./ е станал носител на прехвърлено му право на обезщетение до размер на 2500 лева / като част от принадлежащото им в резултат на отчуждаването- на обща стойност 3899 лева/ чрез удовлетворяването му с имот/ а не с пари/ , чиято обща стойност , включваща оценка на къщата , отстъпеното право на строеж върху държавната / общинската/ земя и подобренията в нея, възлиза на сумата от 17 480 лева, от която: незавършени работи на 3 стойност 1445 лева .

Тъй-като законът не урежда разглеждания придобивен фактически състав като специално основание за изключване на режима на съпружеската имуществена общност/ чл.19, ал.1, ал.2, ал.3 от СК-отм./, той подлежи на прилагане, но при съобразяване наличието на обстоятелства, регулирани от правилата за пълно или частично преобразуване на лично имущество в отстъпения/ определения като обект на правото на обезщетение имот / чл. 21, ал.1, ал.2, вр. с чл.20, ал.1 от СК-отм/.

Доколкото няма спор по делото , че несъмнено възникналото и документално установено задължение по чл.103, ал.2 от ЗТСУ/отм./за доплащане на разликата между частта от цялата стойност на отчуждения имот, съответна на размера на прехвърленото на ответника от родителите му право на обезщетение / 2500 лева / и стойността на отстъпения за удовлетворяването му имот/ 17 480 лева/ , възлизаща на сумата от 14 980 лева, е изпълнявано и изпълнено по време на брака , включително и довършителните строителни работи/ за което с извличат данни както от свидетелските показания , така и от административната преписка , вторите сочещи, че са извършени още преди издаването на заповедта за обезщетяване, а на ответника е предоставена възможност да получи заем в размер на 16035 лева за изплащането на разликата- вж. писмо № 1176/25.03.1991г. от председателя на ОбНС до ДСК гр. С. и до Д. Т.- л. 176 от делото), частта от обема на придобитото право на собственост съответна на размера на дълга /14 980 лева/ се счита придобита общо от съпрузите по силата на повелението на нормата на чл.19, ал.1 от СК/отм./.

Този правен извод следва от законното предположение за наличие на принос за придобиването й и от съпругата на ответника- Д. К. Р., съвместен с неговия- чл.19, ал.3 от СК/отм./, тъй-като по делото няма направени възражения за липса на такъв , нито са установени каквито и да обстоятелства, оборващи или поне поставящи под сериозно съмнение съществуването му/ например че съпрузите вече са били фактически разделени, че тя не е влагала никакви средства и труд , не се полагала грижи за децата и не е работила в домакинството на семейството- чл.19, ал.2 от СК-отм./, а тъкмо напротив.

Доколкото правото на обезщетение, чийто стойностен размер на участие във вещноправното придобиване е 2500 лева , прехвърлено на ответника от родителите му и признато със заповедта за отстъпване на имота е било елемент от актива на личното му имущество по смисъла на чл. 20, ал.1 от СК/ приравнено на един особен вид дарение и изключено по начало от обхвата на чл.19, ал.12 от СК-отм / , по силата на правилото на чл.