Определение № 3402 от 30.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3402 гр. Варна, 30.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501205 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Подадена е въззивна частна жалба от ищцата С. Г. З., представлявана от адв.Е. И., със съдебен адрес: *************, против протоколно определение постановено в о.с.з. на 11.03.2026г., обективирано в Протокол №1763 от 16.03.2026г. по гр.д.№5422/2024г. на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата с правно основание чл.214 от ГПК за увеличаване цената на предявените осъдителни исковете, както следва: за увеличаване размера на платена възнаградителна лихва, като същият се счита предявен за сумата от 4899.40лв. и по отношение на претенцията за платено възнаграждение за поръчителство, като същата се счита предявена за сумата от 3366.31лв.

От жалбоподателката се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като се твърди, че предявеният иск по чл.55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника без основание, респективно че не дължи индивидуализация на вземането си по основание. Развити са доводи за същността, особеностите и тежестта на доказване по претенциите за неоснователно обогатяване, като се моли за отмяна на атакуваното определение и връщане на дело за продължаване на съдопроизводствените действия.

От ответникът не е подал отговор на жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателката във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред районният съд е образувано по искова молба на С. Г. З., против “Кредисимо“ ЕАД, за прогласяване на Договор за потребителски кредит №2688716/14.12.2022г. за недействителен на основание чл.22 от ЗПК, след което за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 70лв., от която 20лв., представляваща недължимо заплатена договорна лихва и 50лв., представляващи възнаграждение за поръчителство към договора за кредит, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда. Предявена е и претенция, против “Ай Тръст“ ЕООД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство №2688716 от 14.12.2022г., на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД.

В хода на производството ищцата е подала молба за изменение на размера на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез неговото увеличаване от 20лв. на 899лв. по отношение на платената възнаградителна лихва и от 50лв. на 3366лв. по отношение на платеното възнаграждение за поръчителство.

Така описаната молба е разгледана в о.с.з. на 28.01.2026г. и е приета за е нередовна, поради което съдът на основание чл. 101, т.1 от ГПК е дал указания на ищцата, в 3-дневен срок, считано от датата на о.с.з., с нарочна молба, с препис за ответниците да уточни заявеното си искане, като посочи основанието, от което същото произтича, както и какво представляват и какво се включва в увеличените стойности, с конкретно посочване на основанието, на което са дължат търсените суми. Също така са указани последиците при неизпълнение, а именно, че съдът ще приеме, че е нередовно сезиран с искането, на основание чл.101, т.3 ГПК.

Извън горепосоченият срок, на 09.03.2026г. по делото е постъпила молба по хода на делото, с която от страна на ищцата се сочи, че цената на първия иск е 4899.40лв., а на втория 3361.31лв. По отношение на искането за изменение на размера на исковете, е подадена нова молба с която се излага, че измененият размер на претенция по реда на чл.214 от ГПК досежно платената лихва възлиза на 899.40лв., а този за платеното по договора за поръчителство на 3366.31лв.

В проведеното на 11.03.2026г. о.с.з., за което е съставен Протокол №1763 от 16.03.2026г., първоинстанционният съд е разгледал искането за изменение на иска и като е приел, че неяснотите на молбата с правно основание чл.214 от ГПК, не са отстранени е постановил атакуваното понастоящем определение, с което въпросната молба е оставена без разглеждане.

При тези данни съставът на въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно, по следните съображения:

От самото начало в разрез с изложеното в частната жалба за общност размера на иска 2 по чл.55 от ЗЗД, самата ищца е диференцирала претенцията си за неоснователно обогатяване, като е сочила отделни размери на иска, а именно 20лв. платени по договора за кредит за възнаградителна лихва и 50лв. платени на същият ответник по договор за поръчителство. Това не особено коректно формулиране на претенцията, е възприето от съда за достатъчно и той сам е формирал правилният начин на заявяване на претенцията като обща такава в размер от 70лв.

В последствие, след постъпване по делото на отговор на ИМ, към който са приложени процесните договори, макар отново не особено удачно ищцата е предприела действия за изменени на размера на иска, съответно увеличаване от 20лв. на 899лв. по отношение на платената възнаградителна лихва и от 50лв. на 3366лв. по отношение на платеното възнаграждение за поръчителство.

При това положение съдът е следвало да продължи подхода си от преди това и да възприеме, че е сезиран с един общ иск за сумата формирана от дете пера, или както реално е постъпил да даде указания на страната за конкретизация по реда на чл.101, ал.1 от ГПК, съответно да я предупреди за последиците по ал.3 на същата правна норма, а имено че при неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се смята за неизвършено.

Във вторият случай обаче, т.е. при предприети действия по чл.101, ал.1 вр. ал.3 от ГПК, съдът не дължи нарочно произнасяне, доколкото по силата на закона се приема, че липсва сезиране, съответно няма основание за произнасяне.

В случая съдът, очевидно се е отклонил от горепосочената разпоредба, съответно се е произнесъл нарочно, с диспозитив за оставяне на молбата за изменение на иска без разглеждане, който резултат се явява незаконосъобразен.

В разглежданата хипотеза съдът не разполага с възможност да остави без разглеждане молбата за изменение на размера на иска, доколкото така се постъпва с недопустими сезирания-пр. при пропуснат срок, при липса на легитимация и правен интерес, и т.н. В случая молбата не страда от пороци обуславящи недопустимост на искането, поради което същата подлежи разглеждане по същество, съответно на уважаване или на отхвърляне.

За пълнота следва да се посочи, че действително е налице непоследователност и липсва прецизност в процесуалните действията на ищцовата страна, доколкото самата тя излага, че предмета /обхвата/ на претенцията по чл.55, ал.1 от ЗЗД е един, а същевременно сочи отделни вземания. Но тази непрецизност подлежи на преценка при произнасянето по същество по молбата за измените на иска, или по реда на чл.101, ал.1 от ГПК с последиците по ал.3 на същата правна норма.

Следва да се посочи още, че ищцата сочи едни суми като цена на иска в молбата си по хода на делото и други размери на претенцията в молбата си за изменение на иска. По конкретно посочена е цена на първия иск в размер от 4899.40лв. и размер на претенцията за недължимо платената лихва на стойност от 899.40лв., като при разглеждане на искането за изменение на иска, съдът е допуснал смесване на двете хипотези.

3

С оглед гореизложеното, настоящият състав на съдът намира, че атакуваното определение на РС Варна, се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от о.с.з. на 11.03.2026г., обективирано в Протокол №1763 от 16.03.2026г. по гр.д.№5422/2024г. на Районен съд Варна, с което е оставена без разглеждане молбата на ищцата с правно основание чл.214 от ГПК за увеличаване цената на предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

ВРЪЩА дело на Районен съд Варна за продължаване на съдопроизводствените действия

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4