Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1463 от 05.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5514/2025
Вид
Решение № 1463
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
Василена Дранчовска, Петър Иванов Минчев, Цветомир Милчев Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100505514 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С решение № 2015 от 07.02.2025г., постановено по гр.д. № 46259/2024г. по описа на СРС, 167-ми състав, е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД дължи на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 1319,44 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на л.а. „Нисан“, модел „Ноте”, с рег. № ****, от настъпило на 16.02.2023 г., около 08:44 ч., пътнотранспортно произшествие в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ (под моста на бул. „Цариградско шосе“) по вина на водача на „Пежо 207“, с рег. № ****, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за периода от 28.03.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 114,01 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.08.2023 г. до 27.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.05.2024 г. по ч.гр.д. № 18886/2024 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

С решението са отхвърлени предявените искове за главница за разликата над уважения размер от 1319,44 лв. до пълния предявен размер от 1425,54 лв. и за лихва за забава за разликата над уважения размер от 114,01 лв. до пълния предявен размер от 122,34 лв.

1

С решението ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД сумата от 1024,10 лв., представляваща разноски в заповедното и първоинстанционното производство, а ЗД „Евроинс“ АД е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД сумата от 51,38 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила в срок въззивна жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД, в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят твърди, че неправилно първоинстанционният съд не бил уважил релевираното от него възражение за съпричиняване на вредите. В случая водачът на застрахованото при ищеца МПС бил нарушил правата за движение, като не бил предприел каквито и да било действия по предотвратяване на удара с другия участик и бил отнел неговото предимство. Счита, че експертното заключение по САТЕ не било дало конкретен отговор относно механизма на произшествието, а заключението било изготвено на база твърденията на ищеца. От своя страна свидетелските показания опровергавали представения по делото двустранен констативен протокол. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли иска, евентуално да намали размера на регресното вземане при отчитане на съпричиняване на вредите. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Евроинс“ АД не е подала отговор на въззивната жалба.

С молба-становище от 11.02.2026г. въззиваемата страна е заявила, че оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже наличието на действащо застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка, действащо към датата на произшествието застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника, наличието на виновно 2 противоправно поведение на делинквента, причинените вреди, тяхната причинно-следствена връзка с поведението на делинквента, размера на вредите, изплащането на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите, както и погасяването на вземането.

В първоинстанционното производство, както и в настоящото въззивно производство не е налице спор между страните по следните въпроси: 1/ че между ищеца ЗД „Евроинс“ АД и собственика на л.а. „Нисан Ноте” с рег. № СА3948КН е съществувало валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ с период на покритие от 04.06.2022г. до 03.06.2023г., покриваща вредите от пътно-транспортно произшествие; 2/ че по отношение на л.а. „Пежо 207“ с рег. № **** е съществувало валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с период на покритие от 02.01.2023г. до 01.01.2024г.; 3/ че на 16.02.2023г. – в периода на покритие на двете застраховки, в гр. София, на бул. „Александър Малинов“ под моста на бул. „Цариградско шосе“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между двата автомобила, вследствие на което на л.а. „Нисан Ноте“ са нанесени увреждания на задната броня; 4/ че по подадено от собственика на л.а. „Нисан Ноте“ заявление за изплащане на застрахователно обезщетение е образувана при ищеца преписка по щета № ********** и е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1410,54 лева; 5/ че ищецът е връчил на ответника извънсъдебна регресна покана за сумата от 1425.54 лева, включваща изплатеното обезщетение и 15 лева ликвидационни разходи, а с писмо от 10.08.2023г. ответникът е отказал да извърши плащане.

Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства – застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС № 00500100465698 от 26.05.2022г.; справка от регистъра на Гаранционния фонд; двустранен констативен протокол от 16.02.2023г., подписан от двамата водачи; оглед, опис-заключение, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол и фактура от 13.05.2023г., издадена на ищеца от извършилия ремонта автосервиз „Н Ауто София“ ЕАД, както и преводно нареждане от 16.06.2023г., регресна покана и отговор на поканата от 10.08.2023г.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпросите за механизма на настъпилото ПТП и вината за неговото настъпване, респективно обема на съпричиняването на вредите, ако има такова. В тази насока съдът намира следното.

От приетия в първоинстанционото производство двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че на 16.02.2023г. около 08,44 ч. в гр. София, л.а. „Пежо 207“ се движи по бул. „Александър Малинов“ с посока към бул. „Брюксел“ и водачът предприема маневра отклонение надясно. В същия момент и в същата посока отдясно на него се движи автомобил „Нисан Ноев“, чийто водач предприема маневра отклонение наляво и намалява скоростта, поради което настъпва удар между двете превозни средства. И за двата автомобила е отбелязано, че произшествието е настъпило при смяна на лентите, като е 3 отбелязано още, че л.а. „Пежо 207“ се е движил по път с предимство.

От показанията на св. М.П. /водач на л.а. „Нисан Ноте“/ се установява, че си спомня за произшествието. Свидетелката слизала от бул. „Цариградско шосе“ и трябвало да се престрои на бул. „Брюксел“. Долу при заоя винаги се изчаквало, за да минат колите по бул.

„Александър Малинов“. Задната кола била марка „Пежо“ и подала мигач за престрояване вдясно, за да се качи на бул. „Цариградско шосе“ по отклонението след моста, поради което другият водач пропуснал свидетелката, която била подала ляв мигач, за да се престрои на бул. „Брюксел“. Когато свидетелката излязла, другият автомобил се „мушнал“ зад нея. В това време автомобилът пред свидетелката спрял рязко, защото водачът му говорел по телефона, затова свидетелката също спряла. Движели се с ниска скорост – около 5-6 км/ч.

Свидетелката вече била излязла от дясната лента, а водачът на другия автомобил /също дама/, навлизайки в дясната лента, не могъл да отреагира достатъчно бързо и ударил отзад управлявания от свидетелката автомобил. Спрели, отворили прозорците, водачът на другия автомобил се извинил, че не могъл да спре, и освободили движението, като отбили на безопасно място и попълнили двустранния констативен протокол. Ударът бил в лявата част на задната броня на автомобила на свидетелката. Двете попълнили протокола и начертали схемата. Свидетелката потвърждава подписа си върху двустранния констативен протокол и поддържа дадените от нея в писмен вид обяснения пред застрахователя. Свидетелката била възприела другия автомобил още преди произшествието и знаела, че се движи по път с предимство, но водачът на другия автомобил я пропуснал да се престрои влявло, тъй като самият той искал да се престрои вдясно.

От показанията на св. М.К. /водач на л.а. „Пежо 207“/ се установява, че си спомня да е участвала в ПТП. Свидетелката се движела по бул. „Александър Малинов“ с посока към летището и минавайки през детелината на „Цариградско шосе“, свидетелката искала да се включи в дясната лента. Отдясно на свидетелката бил другият автомобил, който бил подал сигнал, че иска да се включи вляво, но свидетелката не си спомня точно. Свидетелката била по път с предимство и била подала мигач за престрояване вдясно и допуска, че водачът на другия автомобил е искал да се престрои вляво, защото другият автомобил я засякъл и се ударили. Предната част на автомобила на свидетелката се ударил в задната част на другия автомобил. Не може да си спомни, дали е пропуснала другия автомобил да се включи в движението, било възможно, но не си спомня точно. При удара свидетелката започнала да навлиза в дясната лента, като ударът настъпил между двете ленти за движение.

Първоначално двата автомобила спрели в дясната лента, но се преместили на друго място, за да попълнят протокола. И двата автомобила се движели бавно, но свидетелката не помни с каква скорост се е движела. Било час-пик и не било възможно бързо движение. Спомня си, че другият автомобил набил спирачки, вероятно защото автомобилът преди него е бил спрял и предполага, че заради това е станало произшествието.

От приетото експертно заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира на основание чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че въз основа на двустранния протокол и свидетелските показания се установява 4 следният механизъм на произшествието. На 16.02.2023г. около 08,44 ч. в гр. София, л.а.

„Пежо 207“ се движи по бул. „Александър Малинов“ с посока към бул. „Брюксел“ в средна пътна лента, където водачът предприема маневра отклонение надясно. В същия момент и в същата посока, отдясно на него се движи л.а. „Нисан Ноте“, където водачът предприема маневра за отклонение наляво и намалява скоростта поради засилен трафик, при което траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Вещото лице е категорично, че шетите по л.а. „Нисан Ноте“ са в пряка причинно-следствена връзка с механизма на проишествието. Посочил е, че на местопроизшествието бул. „Александър Малинов“ в посока към бул. „Брюксел“ е съставен от три пътни ленти за движение, разделени с единична прекъсната линия. Най-лявата лента е предназначена за движение само направо, средната – за движение напред и надясно и най-дясната – за движение напред и наляво. Вертикалната пътна маркировка на бул. „Александър Малинов“ непосредствено преди местопроизшествието е съставена от знак Б3 – „път с предимство“ и под него е поставен знак Г1 „движение само направо след знака“ от дясно на пътното платно.