Решение № 274 от 04.11.2020, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

Номер 274

30.10.2020 г.

Град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски окръжен съд

II Въззивен граждански състав

На 30.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Ирина Р. Славчева

Ивайло П. Георгиев

Ваня Н. Иванова като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20201800500611 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 4196/22.07.2020г. на А. А. А. – длъжник по изп. д. № 20209280400217 по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова, с рег. № 928 при КЧСИ и район на действие СОС, срещу насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, чрез налагане на запори върху Б.овите му сметки в „б. ДСК“ ЕАД, „Ти Би Ай Б.“ ЕАД И „У.Б.Б.“ АД, както и жалба вх. № 6363/29.09.2020г. от същия жалбоподател срещу постановление на съдебния изпълнител от 10.09.2020 г., с което е отказано намаляването на дължимия на взискателя адвокатски хонорар в изпълнителното производство от 600 лева на 200 лева.

Жалбоподателят обжалва размера на разноските по изпълнителното дело, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като твърди, че адвокатският хонорар на взискателя е прекомерен и завишен, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Моли, същият да бъде определен в минимален размер от 200 лева. С оглед претендираното намаляване на адвокатския хонорар, моли да бъдат преизчислени и дължимите пропорционални такси по изпълнителното производство, определени в размер на 301,48 лева.

На второ място, жалбоподателят твърди, че въз основа на изпратено до неговия работодател запорно съобщение, му бил наложен запор върху всякакъв вид възнаграждение за труд – по трудов договор, договор за управление и контрол, граждански договор и служебно правотношение.

Работодателят признал за основателно наложеното вземане и го приел за изпълнение чрез удръжки от трудовото възнаграждение, които ще бъдат 1 превеждани по посочена от съдебния изпълнител Б.ова сметка. Съдебният изпълнител, обаче, бил запорирал и всички негови Б.ови сметки, включително и тази, по която получава запорираното трудово възнаграждение от същия работодател. Жалбоподателят заявява, че месечно не разполагал дори с доход, равняващ се на минималната работна заплата (несеквестируем доход), което било в нарушение на закона. С оглед на това, моли съда да отмени наложените от съдебния изпълнител запори върху Б.овите му сметки, по които получава заплата по трудово правоотношение.

На трето място, жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 435 ал. 2, т. 3 от ГПК, като обжалва действията на съдебния изпълнител по отнемане на движима вещ – заплата, с твърдения, че не бил уведомен по надлежния ред за изпълнението. Заявява, че бил лишен от възможността да изпълни задълженията си доброволно в предвидения в закона срок, а съдебният изпълнител незаконосъобразно пристъпил към действия по принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовите му възнаграждения, които не били съобразени с несеквестируемостта и предела на паричното вземане.

Моли съда да разпореди на съдебния изпълнител да извършва вземане, не по- голямо от размера, надхвърлящ този на минималната работна заплата, както и да спазва законовите разпоредби по отношение на несеквестируемия доход.

Ответницата по жалбата (взискател в изпълнителното производство) е получила по електронната поща препис от жалбата на 02.09.2020г. (л. 83 от изпълнителното дело), но, в предоставения й срок за писмени възражения, не е депозирала такива и не изразява становище.

Жалба вх. № 4196/22.07.2020г. е постъпила в съда с копие от изпълнителното дело и мотиви на съдебния изпълнител по чл. 436, ал. 3 от ГПК, който изразява становище за неоснователност на същите. Описва в хронологичен ред събитията по делото и изтъква, че, съгласно разпоредбата на чл. 446а от ГПК, б.та, към която е запорираната сметка, е длъжна да отдели на разположение на длъжника сума в размер на несеквестируемата минимална работна заплата и да задържи остатъка, като уведоми съдебния изпълнител за неговия размер.

По отношение на приетия за събиране адвокатски хонорар в размер на 600 лева, съдебният изпълнител намира възражението за прекомерност за неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на изпълнителното дело – образуване и водене на същото до окончателното му приключване.

С постановление № 340 от 10.09.2020 г. съдебният изпълнител е отказал намаляване на адвокатския хонорар на взискателя от 600 лв. на 200 лв., като се е мотивирал с това, че дължимите суми само към взискателя по 2 изпълнителния лист възлизат на 1655,94 лв., а, същевременно, минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв.

(чл. 10, ал. 1 от НМРАВ) и минималният размер на възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие в изпълнително дело е 172,96 лв. (чл. 10, ал. 2 от НМРАВ). Формирал е извод, че в случая минималният общ размер на хонорара е в размер на 372,96лв., но той е относим само към момента на образуване на делото, докато в случая става въпрос за ежемесечни вземания за издръжка, които не се погасяват с изплащане на сумата, посочена в ПДИ.

В жалбата срещу това постановление длъжникът поддържа становището си за прекомерност на размера на адвокатския хонорар, като моли съда да отмени постановлението на съдебния изпълнител и намали същия, като посочва, че, към датата на постановяването му, е погасил задължението си към взискателя и му оставало единствено да заплати хонорара. Счита, че е извършил редовно плащане в размер на 1404,52лв.

Счита за неправилен довода на съдебния изпълнител, основан на евентуално бъдещо преустановяване на плащанията.

Въз основа на данните по делото, Софийският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп. д. № 20209280400217 е образувано по молба от 27.05.2020 г. на взискателя Р.Е.З., като майка и законен представител на детето А.А., чрез адв. Радослав Шулев от САК, до ЧСИ Магдалена Стоянова, рег. № 928 в КЧСИ и район на действие - СОС, срещу длъжника А. А. А. , въз основа на изпълнителен лист от 15.05.2020 г., издаден по гр. д. № 66/2014 г. на Ихтимански районен съд, за заплащане на издръжка на детето в размер на 100 лева, платима ежемесечно чрез неговата майка и законна представителка от петнадесето до тридесето число на съответния месец, считано от 14.03.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства за нейното изменяване или прекратяване.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че размерът на задължението му към 15.06.2020 г. възлиза на 1957,42 лева, от които 1655,94 лева – дължими на взискателя, в това число 600 лева – адвокатски хонорар за процесуално представителство в изпълнителното производство, и 301,48 лева – такси по ТТРЗЧСИ. Изискани са справки за трудови договори на длъжника, като на същата дата е наложен запор върху Б.овите му сметки и трудовото му възнаграждение, с посочване, че удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК.

На 24.06.2020 г. при съдебния изпълнител е постъпил отговор на запорно съобщение от работодателя на длъжника – Г.И.П. – гр. С., в който е посочено, че признава за основателно наложеното вземане по изп. д. № 3

217/2020 г., което ще бъде удържано от неговото трудово възнаграждение в размер на 160 лева месечно.

С оглед наложен запор на длъжника върху Б.овата му сметка, по която се превежда трудовото му възнаграждение в „У.Б.Б.“ АД на 02. 07. 2020 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 396,52 лева, удържана от месечното му трудово възнаграждение. С писмо на съдебния изпълнител до б.та от 08.07.2020 г. са дадени указания, че запорът не следва да се изпълнява спрямо суми, постъпили по сметките на длъжника от трудово възнаграждение, които не са придобили характер на спестявания. Посочено е също така, че, и при наличие на натрупани авоари с произход трудово възнаграждение, за несеквестируема се счита само сумата от текущия месец, а остатъкът следва да бъде преведен.

По молба на взискателя в производството, подадена чрез неговия адвокат, на 20.07.2020 г. на длъжника е изпратено съобщение за налагане на запор върху притежавано от него МПС – л.а. „Тойота“, с рег. № СО ** ВМ.

С платежно нареждане от 03.08.2020 г. длъжникът е превел по посочената от съдебния изпълнител Б.ова сметка сумата от 1168 лева по изп. д. № 20209280400217.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалба вх. № 4965/14.07.2020 г. е подадена в двуседмичния срок по чл.

436, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна и частично недопустима, по следните съображения:

1.

В частта, с която се обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо.

Изпълнението на парично вземане се насочва върху имуществени права, които длъжникът притежава към деня на запора или възбраната, и то - права, които законът позволява да бъдат осребрени.

Несеквестируемостта е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника, която лишава съдебният изпълнител от процесуална власт да ги възрбанява, запорира, осребрява. Частично несеквестируемо, поради изричната забрана на закона, е трудовото възнаграждение на длъжника или всяко друго възнаграждение за труд, както и пенсията на длъжника.

Съгласно мотивите към т. 13 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хипотеза на получавано по Б.ова сметка трудово възнаграждение или пенсия, 4

„секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното по ред "плащане", тъй като това са спестявания на длъжника, а несеквестируемата част от последното плащане се определя съгласно изложението по т. 3“. Изложени са съображения относно необходимата комуникация между б.та и съдебния изпълнител във връзка с релевантните обстоятелства, дали по сметката постъпва възнаграждение за труд или пенсия, както необходимото съдействие на съдебния изпълнител за определяне на несеквестируемата част. В същия смисъл е и съдебната практика (напр. Решение № 6414 от 10.09.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 10921/2019г. и Решение № 7063 от 18.10.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 6114/2019 г.). Освен това, следва да се има предвид, че, съгласно Решение № 90 от 30.08.2019 г. на ВнАС по в. ч. гр. д. № 404/2019 г.

„отпадането на несеквестируемостта по отношение на дадено имущество/вземане ползва и съдебния изпълнител за разноските, които му се дължат от събраната сума в резултат на осребряването на това имущество, респ. събиране на вземането“.

Поради това съдът намира, че от така постъпилите суми следва да се погасяват и дължимите такси и разноски по изпълнението.

В случая, видно от писмото на л. 48 от изпълнителното дело, съдебният изпълнител е дал надлежни указания на б.та в горния смисъл, което изключва опасността от насочване на изпълнение върху несеквестируем доход.

Освен това, в чл. 446а, ал. 2 от ГПК е предвидено изключение за случаите, в които запорното съобщение не поражда действие по отношение на възнаграждението до размера на минималната работна заплата изцяло, и това изключение касае именно задълженията за издръжка, за изпълнение на каквито е образувано и настоящото изпълнително производство.

Поради това действията на съдебния изпълнител са законосъобразни, а жалбата, основана на претендирана от длъжника несеквестируемост - неоснователна.

2.

В частта, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител по отнемане на движима вещ (заплата) поради неуведомяването му по надлежния ред за изпълнението.

В посочената хипотеза защитата на длъжниците се отнася за изпълнителни действия, свързани с разпоредбата на чл. 521 от ГПК, когато е постановено предаване на движима вещ, и е приложима в случаите на принудително отнемане на вещи въз основа на представен изпълнителен лист. В разгледания случай не е налице отнемане на движима вещ, тъй като се касае за събиране на парично вземане, а не за изпълнителен титул за предаване на вещ. Поради това цитираните от жалбоподателя разпоредби са неотносими и не 5 обуславят основателност на жалбата му.