Решение № 20 от 02.08.2025, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Н., 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тодор Ил. Тихолов при участието на секретаря Десислава Г. Бунева като разгледа докладваното от Тодор Ил. Тихолов Административно наказателно дело № 20254420200056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Ц. В. Б., ЕГН********** с адрес в с.М., общ.Н., ул.“Х.Д.“№22, чрез адв.Ев.М. от ПлАК със съдебен адрес в гр.П., ул.“Д.К.“№27, Бизнес център „*****“, ет.6, офис №*** срещу Наказателно постановление №25–****-********/**.**.****г. на Началник на РУ в ОД на МВР П., РУ-Н., с което за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП били наложени кумулативно предвидените наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление, като се иска отмяна на същото. Навеждат се доводи за това, че не е извършвано процесното нарушение от субективна страна, както и за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят се е явил лично и с ангажиран защитник, който е взел становище по същество, като моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление и се присъдят разноски.

АНО редовно и своевременно призован, не ангажира представител по делото, не се ангажират и допълнителни доказателства. Не изразява становище относно жалбата и размера на разноски.

ПлРП е редовно и своевременно призована, не ангажират представител по делото, не ангажират доказателства и становище по същество на спора.

1

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна на следното:

Жалбоподателят Ц. В. Б., ЕГН********** с адрес в с.М., общ.Н., ул.“Х.Д.“№22 не е собственик на л.а. „*** ****“ с ДК№*****. Собственик е В.В. Б., ЕГН********** видно от справката на стр.32 от делото.

Свидетелката М. З. – П. е собственик на „***“ООД, което дружество е собственик на комплекс от ресторант, хранителен магазин и офиси в близост до мястото, където е било извършено нарушението от жалбоподателя.

На 18.02.2025г. между 10.30ч. и 11.00ч. свидетелката била паркирала автомобила си на улицата зад ресторант «Я.». Тръгнала да се качвам в автомобила си и тогава покрай нея минал управлявания от жалбоподателя автомобил. На жалбоподателката направило впечатление, че по това време в с.М., общ.Н. било валяло сняг, който направил асфалтовото покритие на улицата хлъзгаво.

След като преминал покрай свидетелката, жалбоподателят започнал да управлява автомобила с газ-спирачка от единия край на тротоара по протежение на улицата, което довело до унасяне на автомобила и управлението му чрез така наречения „дрифт“. След като подминал свидетелката, жалбоподателят завъртял нагоре и управлявал автомобила по същия начин още 100 метра, след което спрял пред една къща. В този момент свидетелката го попитала защо прави така, на което той отговорил – «И какво от това?!». Свидетелката обяснила на жалбоподателя, че създава условия за ПТП, а в същото време имало и двама пешеходци. Жалбоподателят й каза – «Гледай си работата!», на което свидетелката отговорила, че ще се обади в полицията.

Повече реплики жалбоподателя и свидетелката не разменили, след което П. се обадила на ЕЕН112.

На място бил изпратен полицейски патрул в състав свидетелите А. и М., които посетили свидетелката на адреса, на който живее. На М. направило впечатление, че по настилката има сняг. При посещението на полицейският патрул в дома й свидетелката разказала какво се е случило и подчертала, че извършеното от жалбоподателя било умишлено и не било само веднъж. Свидетелят А. установил жалбоподателя и разговарял с него по повод случилото се, но тъй като нито един от полицейските служители нямал компетенция да състави АУАН по ЗДвП, свидетеля А. поканил жалбоподателя да се яви в РУ-Н..

На 18.02.2025г. жалбоподателят се явил в РУ, където за констатираното и описано по-горе нарушение по ЗДвП, В. Г.Б., старши полицай в РУ-Н. му бил съставен АУАН серия G A акт №*****/18.02.2025г., в който квалифицирал установеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП. АУАН бил подписан и от двама свидетели, единият от които очевидеца на нарушението П.. Жалбоподателят подписал съставеният АУАН без възражения.

2

Въз основа на така съставения АУАН на **.**.****г. Началник РУ-Н. в ОД на МВР-П., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021г. издал атакуваното Наказателно постановление

№25–****-********/**.**.****г., с което на жалбоподателя за административно нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП били наложени кумулативно предвидените наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

НП е връчено на жалбоподателя с разписка и срещу подпис на 18.03.2025г., като в законоустановения срок на 01.04.2025г. била подадена разглежданата в настоящото производство жалба с вх.№*****-*** от 01.04.2025г. (лист 3 от делото).

В съдебно заседание свидетелите са описали установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка. По повод показанията им, съда намира, че следва да се разделят на две групи, като в първата група се включат полицейските служители В.Б., Л.И., З.А., Кр.М. и свидетелят очевидец М.П., а във втората група свидетелите на защитата Св.С. и Н.И..

От показанията на първата група свидетели се установяват фактите и обстоятелствата отразени в АУАН и издаденото въз основа на него НП отнасящи се до дата и мястото, където е било извършено нарушението, нарушителя, действията, с които е извършил нарушението и управляваното от него МПС, както и пътните условия, при които е било извършено нарушението.

Показанията на другата група свидетели съда кредитира частично, тъй като двамата свидетели са заинтересовани и в приятелски отношения с жалбоподателя, последния да бъде оневинен с оглед вида и размера на наказанието, което се предвижда за такова нарушение по ЗДвП.

Не се оспорва от страните факта, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС с категории В, както и че същият е наказван за нарушения по ЗДвП. Не се оспорва и факта, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него лек автомобил в момента на констатиране на нарушението.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства.

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба.

Разгледана по същество е неоснователна.

При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалния закон.

От показанията на св. М.П. се установява, че тя лично и непосредствено е възприела поведението на жалбоподателя, като е имала пряка видимост към него и управляваното от него МПС по време на движението му и лично е възприела 3 необичайното поведение на жалбоподателя в качеството му на водач на МПС, което привлякло вниманието й, а след това и предизвикало възмущението й, тъй като жалбоподателя с поведението си и начина на управление на МПС създавал непосредствена опасност за пешеходци и паркирани автомобил по улицата, по която се движел и по която в това време на годината имало сняг. Това поведение на жалбоподателя, както и непристойните отговори, които дал на св.П. по повод забележката й, мотивирало последната незабавно да се обади на ЕЕН112 и да сигнализира за опасните действия на жалбоподателя.

Съдът няма никаква причина да не кредитира показанията на този свидетел, тъй като същият е безпристрастен и незаинтересован от изхода на делото, а показанията й са логични и обосновани и най-вече се подкрепят от другите събрани по делото доказателства, като съда намира, че недвусмислено и категорично се установява, че жалбоподателят с поведението е нарушил разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, а опитите с показанията на двамата свидетели от групата на защитата имат за цел да омаловажат стойността на показанията на св.П. и създадат условия за оневиняване на жалбоподателя.

Съгласно нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водачите на МПС е забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В жалбата и в съдебно заседание по никакъв начин не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал автомобила на процесното място, а единствено се оспорва, че не е извършил "така наречения дрифт".

Това възражение е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение:

На първо място следва да се посочи, че съдът не възприема дефиницията за понятието "дрифт", което цитира защитата, позовавайки се на съдебната практика. В тази връзка следва да се посочи, че няма законова (легална) дефиниция и то не случайно, доколкото очевидно забраната по чл.104б, т.2 от ЗДвП е с изключително широка диспозиция с цел да обхване възможно най-много и най-различни варианти на подобно поведение. Съществената причина, поради която това възражение е неоснователно се извлича именно от поведението на жалбоподателя – рязко ускоряване на автомобила, съпроводено с рязко поднасяне в различни посоки, в резултат на което навлиза в крайпътната територия, т. е. касае се за умишлено нарушение и то при пряк умисъл, като форма на вина, а не до непредпазливо деяние каквото всъщност е това по чл.5, ал.1 във връзка с чл. 20, ал. 1 от ЗДвП (и при двете форми на непредпазливост), наказуеми по субсидиарния състав на чл.185 от ЗДвП.

Обобщено казано в случая е налице съвсем целенасочено, съзнателно и последователно поведение, преследвайки определен резултат, което води до 4 единствения извод, че деянието е извършено при пряк умисъл. В този смисъл не са налице основания за преквалифициране на нарушението в по-леко наказуем състав на административно нарушение без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.

Следва да се посочи, че пътищата, отворени за обществено ползване с предназначени единствено за превоз на хора и товари, а не и за подобни прояви, включително и когато наоколо няма пешеходци или други МПС. Всъщност с поведението си жалбоподателят е демонстрирал умение да управлява автомобила по начин, радикално различен от обичайния и съответно притежаването на необходимите шофьорски умения в тази насока и то въпреки изключително малкия си стаж, като водач на МПС, най-вероятно, за да впечатли себе си или да предизвика усещане, различно от преживените от него до този момент. Това деяние би било несъставомерно, но само в случай, че тази демонстрация бе извършена на място, което не е път отворен за обществено ползване, като напр. земеделска земя, гора и др. подобни по аргумент на чл.1, ал.1 от ЗДвП.

От поведението на жалбоподателя, т. е. признаците от обективна страна не оставя никакво съмнение, че деянието по чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП е извършено умишлено при форма вината пряк умисъл, най-малко защото е налице рязко увеличение на скоростта на автомобила, съпроводено с поднасяне на същия в различни посоки до степен да стане временно неконтролируем.

С оглед изложеното законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната норма на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, която предвижда наказание глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право жалбоподателя да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Санкцията е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно, тъй като не са налице основания за неговата отмяна или изменение.

От страна на АНО не е правено искане за присъждане на разноски, нито по делото се е явил упълномощен представител, който да участва в производството пред съда, поради което и независимо от изхода на процеса съда не присъжда разноски.