Решение № 306 от 16.08.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Бургас , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Вяра Ив. Камбурова

Галя В. Белева

Александър Д. Муртев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно гражданско дело № 20212100500765 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на “Адрес Недвижими имоти” АД, с ЕИК: 130520890, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Възраждане, пл. “Света Неделя” № 4, ет.6, чрез пълномощника адв. Снежана Тодорова с адрес за уведомления гр. Бургас, бул. “Стефан Стамболов” № 80, срещу Решение № 260401/05.03.2021г. по гр.д. № 3181 /2020г. на БРС, с което са отхвърлени исковете на дружеството- жалбоподател за осъждане на М. Д., ЕГН ********** от гр. Бургас, ул.

“Рилска” 21, ет.3, ап.8, да заплати на ищеца сумата от 2556, 46 евро, равностойни на 5000 лв., представляваща дължимо възнаграждение за извършено посредничество, частично от 42245, 93 лв. с ДДС по договор за обслужване на купувач от 05.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 24.06.2020г. до изплащането, както и сумата от 255, 65 евро, равностойни на 500 лева, представляваща мораторна неустойка по договора за периода от 01.10.2019г. до 24.06.2020г.

С обжалваното решение, дружеството – въззивник е осъдено да заплати на М. Д. и сумата от 1071 лева съдебно-деловодни разноски.

В депозирана жалба се сочи, че първоинстанционното решение е неправилно, пи постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения, че съдът неоснователно е отхвърлил исковете на дружеството под предлог, че същото не е доказало конкретни посреднически действия по свързване на купувача и продавача по сделката, без този правнорелевантен факт да е бил указан в тежест на ищеца в предварително изготвения от съда доклад. Същевременно се сочи, че съдът е игнорирал всички действия, извършени от страна на дружеството, за да може ответника да се запознае с имота, с неговите характеристики, предимства и недостатъци. Излага се, че съдът не бил указал с доклада си и друго важно обстоятелство, а именно, че ищецът е следвало да докаже претенцията си за дължимост на възнаграждението въз основа на сключен договор между продавач и купувач, въпреки, че базирал решаващите си изводи на това обстоятелство.

1

Излага се, че ищецът е имал готовност да подпомогне страните, както за сключването на предварителен, така и на окончателен договор, ако ответникът е изявил желание за сключване на сделка. Навеждат се доводи, че тъй като ответникът не е информирал ищеца за намеренията си, същият е изпаднал в забава по см. на чл.95 ЗЗД. Прави се анализ на събраните по делото гласни доказателства, като се поддържа, че неправилно съдът е възприел свидетелските показания на Р- и С. като изявление, че ищецът не е свързал продавача и купувача. Неосъществяването на физическа среща между купувача и продавачите според ищеца било нормално, с оглед обстоятелството, че процесния имот се е отварял за огледи от доверени лица на продавачите, а самите продавачи не живеели в Бургас. Излагат се аргументи, че доклада по делото е непълен и неточен, което представлявало нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се цитира съдебна практика.

На второ място се застъпва становище, че ищецът е направил всичко необходимо, за да запознае ответника с желания от него имот, което било видно и от подписания и признат регистър на предложените имоти, в който фигурирал и проведения оглед. Твърди се още, че ответникът дотолкова харесал имота, че е осъществил и втори оглед като е имал и допълнителни въпроси, за да се запознае детайлно с характеристиките на имота. Въпреки това обаче, съдът погрешно възприел, че не е осъществен фактическия състав на търговското посредничество, което според решението се изразявало във физическо свързване на страните. Развиват се подробни доводи относно дължимите от търговския посредник задължения като в тази връзка се цитира съдебна практика на ВКС и Варненски апелативен съд. Твърди се, че дружеството е вложило много усилия и средства в рекламата на имота и именно вследствие на проведената засилена рекламна кампания и публикувана от дружеството обява, купувачът се е свързал с ищцовото дружество. Бил е подписан договор за обслужване и са били извършени два огледа на имота. Според жалбоподателя именно осъществяването на оглед на процесния имот, на който присъствало лице, натоварено от продавача да отключи имота и да дава информация за неговите характеристики, само по себе си следвало да се тълкува като свързване на страните по сделката. В тази връзка се прави анализ на събраните по делото гласни доказателства.

Според жалбоподателя, необоснован и неправилен се явява изводът на районния съд за това, че ответникът е сключил процесната сделка, поради ползване на услугите на друга агенция за недвижими имоти, с която е извършил предходен оглед на имота. Според жалбоподателя звучи житейски нелогично ответникът седмица по-късно отново да прави оглед на същия имот, да подпише регистъра при условие, че “уж вече бил гледал имота с друга агенция”, както и да коментира евентуално кредитиране на сделката. Независимо от горното, въззивникът счита, че подписването на договор с дружеството “Съни БГ” не освобождава въззиваемия от заплащане на дължимото възнаграждение, като противното би означавало същият да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка цитира практика на ВКС.

Оспорва се валидността на сключения договор за поръчка със “Съни БГ” ЕООД от дата 29.05.2019г. В тази връзка се излага, че дружеството се представлява от г-н Стефан К., но по делото не било установена автентичността на подписа положен от неговия представител. Същото не било установено и в с.з. на 14.12.2020г. с участието на неговия управител. Според жалбоподателя, щом ответника е правил предварителен оглед на имота с ъ с “Съни БГ” ЕООД, то същият е можел своевременно да посочи лицето П. Д. като свидетел за призоваване, която не било сторено, а поискал да бъде призован управителя на “Съни БГ” ЕООД, който изобщо не познавал въззиваемия. Това обстоятелство подкрепяло тезата на въззивника, че договорът е може би “скалъпен”. В подкрепа на това се явявало и подробното описание на имота, посочено в сключения между въззиваемия и “Съни БГ” ЕООД договор, което означало че на страните било предварително известно, че този имот е предмет на продажба, още повече че на ул. “Съединение” 9 се намирали единствено имотите, описани в нотариалния акт за покупко –продажба от 01.10.2019г.

Оспорва се и валидната представителна власт на лицата, подписали Анекс към договор за поръчка от дата 04.09.2019г., както и представителната власт на лицето, 2 подписало разписката от 10.09.2019г. за заплащане на комисионната. Сочи се, че въззиваемият е представил по делото копие от пълномощно, без указаната в закона заверка от страната. Въпреки указанията на съда, дадени в с.з. от 14.12.2020г., въззиваемият не представил заверен препис или оригинал на въпросното пълномощно.С оглед на това, въззивникът счита, че представеното копие следвало да се изключи от доказателствата по делото на осн. чл.183 от ГПК, а твърденията на въззиваемия за това, че е извършвал оглед със “Съни БГ” ЕООД да бъдат приети за недостоверни.

В заключение се поддържа, че показанията на свидетеля Д. следва да бъдат дискредитирани и да бъде прието, че въззиваемия не е успял да проведе насрещно доказване по указанията, дадени му с доклада по делото.

Жалбоподателят намира, че успешно е изпълнил указанията на съда, дадени с Определение от 06.08.2020г. по доклада на делото, поради което отправя искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно, а предявените искове уважени като основателни, в т.ч. и искът за мораторна неустойка в размер на 500 лв. дължима на основание т.9.1., изр.1, съразмерна на частта на претендираната сума. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Д., чрез адв. П.К., със съдебен адрес за призоваване гр. Бургас, ул. “Любен Каравелов” № 5, вх.А, ет.1, ап.2, с който същата се оспорва като неоснователна.

Въззиваемият намира оплакването на въззивника за неточност на доклада на първоинстанционния съд за неоснователно, като посочва, че доказателствената тежест е надлежно разпределена. В тази връзка сочи, че след връчване проекта на доклад и във връзка с направените от ответника възражения, ищцовото дружество е подало уточнение към исковата молба, в което подробно ги е обсъдило и посочило, че предпоставка за предявяване на претенция за изплащане на възнаграждение е наличието на договор за посреднически услуги и “факта на свързване на страните по една сделка”, поради което не може да се претендира от всеки посредник осъществил свързването. Излага, че впоследствие проектът за доклад бил приет за окончателен без възражения от страните. Развива подробни съображения относно правната същност на договора за посредничество, както и че ключовото задължение на ищеца се изразява в осъществяването на контакт между страните – продавач и купувач. В тази връзка цитира обилна съдебна практика на СГС и ВКС. Излага съображения, че в разглеждания случай е безспорно установено, че купувачът на имота е получил посредническа услуга по договор с трето за спора лице, което посредничело и при самата продажба, както и че е невярно твърдението на въззивника, че същият е имал договорни правоотношения със самите продавачи. Изтъква се, че продавачът, както към момента на огледа, така и към датата на предварителния договор и сключване на сделката не е клиент на ищеца и същият няма по-различни права от другите брокери за продажба на имота, което било видно от представения по делото договор от 09.05.2017г. със срок на действие 12 месеца. Последното означало, че ищецът не е могъл да обещае действията на собственика, с оглед бъдещата сделка, доколкото не се е явявал обвързан да посредничи на него. Оспорва се като невярно и изложеното от свидетелите на ищеца, че ответникът имал задължение да направи писмено предложение относно закупуването на имота.

Противоречало на житейската логика да се предлага консултант за кредит на стойност 1 000 000 лв., а да не се уведомят продавачите за евентуалния купувач.

Оспорва се като несвоевременно и недопустимо осъщественото с въззивната жалба оспорване на представеното по делото пълномощно, с което П. Д. е била упълномощена от управителя на дружеството “Съни БГ” ЕООД. За пълнота се сочи, че доколкото “Съни БГ” ЕООД се явява трето задължено лице в процеса, то за него няма задължение да представи документа в заверен препис. Изтъква се, че в с.з. от 14.12.2020г. по делото, е бил разпитан управителя и собственик на дружеството “Съни БГ” ЕООД, който действително е заявил, че не си спомня за сделката, но е назначил за управител на офиса именно П. Д., която се занимавала със сделките. Доколкото тези показания съответствали на представеното пълномощно, то направеното от въззивника оспорване на представителната власт се явявало не само несвоевременно и просрочено, но и неоснователно.

3

По изложените съображения се застъпва становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при обстоен анализ на доказателствения материал и същото не противоречи на сочената от въззивника съдебна практика. Излагат се съображения.

Прави се искане първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.