Решение № 87 от 01.03.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Магдалена Лазарова

Членове:

Иванка Шкодрова

Калинка Г.а при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора Е. Анг. С. като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000601023 по описа за 2022 година

С Решение №11/21.09.2022год., постановено по наказателно дело №847/2021год. по описа на ВКС, е отменено Решение №260017/29.06.2021год., постановено по ВНОХ дело № 332/2019год. по описа на АСпНС, в частта, с която е потвърдена присъда №54/09.11.2018год. на СпНС по НОХ дело №633/2015год. и подсъдимите Я. Ц. П. и М. М.

Д., са признати за виновни за престъпление по чл.213а, ал.3, т.5,вр. ал.2, т.1 и 4, вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и делото е върнато в тази му част на САС за ново разглеждане от съдебното заседание от друг съдебен състав.

С посоченото решение се очертава предмета на делото по настоящото въззивно производство, а именно:

ЧАСТТА на Присъда №54/09.11.2018год., постановена по НОХД №633/2015год. по описа на СпНС, 15-ти състав, с която е признат подсъдимият М. М. Д., род. на ******** год. в гр.***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 09.01.2007год. до 04.04.2007 год. в гр.Плевен, гр.София и гр.Белене, в условията на продължавана престъпна дейност, с цел да принуди Н. Д. Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи го заплашил с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни, като деянията са извършени от длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН-80“ ООД, придружени със заплаха за убийство, и са извършени от две лица – М. М. Д. и Я. Ц. П., както следва:

1

На 09.01.2007год. в гр.Плевен, хотел „Балкан“, с цел да принуди Н. Д. Д. да поеме имуществено задължение – да се съгласи да изплати на „ИН-80“ООД, по представен му погасителен план, претендирана за дължима сума в общ размер на 70 000лв., го заплашил с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че знаят къде ходи детето му на детска градина и къде живее семейството му“, „че дългът следва човека и където и да отиде дългът ще го следва“ и „че ако не плати в указания му срок първата вноска по поетото задължение ще има много сериозни проблеми“/, като деянието е извършено от длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН-80“ ООД, и от две лица – М. М. Д. и Я. Ц. П..

На неустановени дати за времето от 01.03.2007год. до 04.04.2007год. в гр.София, гр.Плевен, гр.Белене, с цел да принуди Н. Д. Д. да се разпореди с вещи – да плати сумата от 100 000лв. на „ИН-80“ ООД, го заплашил с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че той и семейството му ще бъдат убити“, „че ще бъдат продадени на украинци за органи“ и „че ще направят сестра му проститутка на Околовръстното на София“/, като деянието е придружено със заплаха за убийство, извършено е от длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН-80“ ООД и от две лица – М. М. Д. и Я. Ц. П., поради което и на осн. чл.213а, ал.3, т.5 , във вр. ал.2, т.1 и т.4,във вр. чл.26, ал.1 от НК и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Глоба“ в размер на 4000лв., като наказанието „Лишаване от свобода“ на осн. чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години и на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато от наказанието „Лишаване от свобода“, времето през което подс.Д. е бил задържан по настоящото наказателно производство.

И В ЧАСТТА на Присъда №54/09.11.2018год., постановена по НОХД №633/2015год. по описа на СПНС, 15-ти състав, с която е признат подсъдимият Я. Ц. П., род. на ********год. в гр.***, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, неосъждан, с ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че в периода от 09.01.2007год. до 04.04.2007 год. в гр.Плевен, гр.София и гр.Белене, в условията на продължавана престъпна дейност, с цел да принуди Н. Д. Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи го заплашил с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и неговите ближни, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН80“ ООД, придружени със заплаха за убийство, и са извършени от две лица – М. М. Д. и Я.

Ц. П., както следва:

На 09.01.2007год. в гр.Плевен, хотел „Балкан“, с цел да принуди Н. Д. Д. да поеме имуществено задължение – да се съгласи да изплати на „ИН-80“ООД, по представен му погасителен план, претендирана за дължима сума в общ размер на 70 000лв., го заплашил с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че знаят къде ходи детето му на детска градина и къде живее семейството му“, „че дългът следва човека и където и да отиде дългът ще го следва“ и „че ако не плати в указания му срок, първата 2 вноска по поетото задължение, ще има много сериозни проблеми“/, като деянието е извършено с участието на длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН-80“ ООД, и от две лица – М. М. Д. и Я. Ц. П..

На неустановени дати за времето от 01.03.2007год. до 04.04.2007год. в гр.София, гр.Плевен, гр.Белене, с цел да принуди Н. Д. Д. да се разпореди с вещи – да плати сумата от 100 000лв. на „ИН-80“ ООД, го заплашил с насилие и противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни /“че той и семейството му ще бъдат убити“, „че ще бъдат продадени на украинци за органи“ и „че ще направят сестра му проститутка на Околовръстното на София“/, като деянието е придружено със заплаха за убийство, извършено е с участието на длъжностно лице – М. М. Д., като управител на „ИН-80“ ООД и от две лица – М. М. Д. и Я. Ц. П., поради което и на осн. чл.213а, ал.3, т.5 , във вр. ал.2, т.1 и т.4,във вр. чл.26, ал.1 от НК и на осн. чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и „Глоба“ в размер на 4000лв., като наказанието „Лишаване от свобода“ на осн. чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок от пет години.

С присъдата, в предвид изхода на делото, на двамата подсъдими М. Д. и Я. П., са били осъдени на осн. чл.189, ал.3 от НПК да заплатят направените разноски по делото във връзка с осъждането по чл.213а, ал.3, т.5 от НК, които са на по 583, 78 лв. за всеки един от двамата и се дължат по сметка на НСлС и по 214лв. за всеки един от двамата, дължащи се по сметка на съда.

Против така постановената присъда, в посочената й част, са постъпили въззивни жалби от а.

Х. и адв.Б. Р., в качеството им на защитници на подс.Я. П. и от адв.Д. К. и а. Х., в качеството им на защитници на подс. М. Д., както и допълнителни писмени изложения към жалбите, в срока и по реда на чл.320, ал.4 от НПК /допълнението към въззивната жалба на адв.Х. е изготвено и подадено от другия защитник на подс.П. – адв. Б. Р./. В жалбите и допълненията към тях са развити подробни аргументи срещу осъдителната част на присъдата, като се иска нейната отмяна, в тази й част и постановяване на друга такава от въззивния съд, с която подс.М. Д. и подс.Я. П. да бъдат признати за невиновни и оправдани и по обвиненията по чл.213а, ал.3, т.5 във вр. ал.2, т.2 и т.4, във р. ал.1, във вр. чл.26, ал.1 от НК.

Във въззивната жалба на адв. Д.К., в качеството му на защитник на подс.М. Д. и в допълнението към нея, се твърди незаконосъобразност на присъдата, в осъдителната й част по чл.213а, ал.3, т.5, вр. ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.1,вр. чл.26, ал.1 от НК, с пострадал Н. Д. Д..

Според защитата това обвинение не е доказано по един несъмнен начин, както изисква разпоредбата на чл.302, ал.2 от НПК. Прави се анализ на събраните в наказателното производство доказателства, които според защитата не кореспондират на показанията на св.Н. Д., въз основа на които е стъпило обвинението във внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, впоследствие възприети и от съда. Изложени са и съображения относно заинтересоваността на посочения пострадал свидетел от изхода на делото.

3

Във въззивната жалба на адв.Х., в качеството му на защитник на подс. Я. П. и в направеното допълнение към нея от адв. Б. Р., също се изтъкват доводи за недоказаност на обвинението в степента, изисквана от закона, за да бъде постановена осъдителна присъда по посоченото обвинение по чл.213а, ал.3, т.5, вр. ал.2, т.1 и т.4, вр. ал.1,вр. чл.26, ал.1 от НК, с пострадал Н. Д. Д.. Изложени са съображения относно нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения по тълкуването и оценката на доказателствения материал, което само по себе си е довело до необоснованост на присъдата. В допълнението към жалбата на адв.Р. е доразвито твърдяното нарушение във връзка с необосноваността на обжалваната присъда, като се сочи и процесуалното качество на свидетел на подс.Я. П., преди да има повдигнато спрямо него обвинение и от тук се прави извод за преследваните цели с повдигнатото обвинение. При направения анализ на личността на пострадалия Н. Д. и заплахите отправени към него и повдигнати като обвинение, защитата твърди, че същите не били „ефективни“ и не биха довели до съставомерния резултат. Не на последно място се твърди, че пострадалият Д. не е разполагал със сочените по делото парични средства, за да се разпореди с тях. По отношение на посочения свидетел, в допълнението се твърди, че показанията му са непоследователни, неубедителни и противоречиви. Според защитата е налице гражданско правни отношения между страните и следва внимателно да се прецени достоверността относно показанията на свидетелите М. Д. /Ч./, С. Ч. и Д. Д., във връзка с останалия доказателствен материал по делото, както и „с основния икономически интерес на тези свидетели да не плащат дължимите от тях суми на други лица от гр.Плевен, на стойност 500 000лв.“.

Пред настоящия състав на Апелативен съд – София, е постъпило второ допълнение към жалбата на подс. П. от защитника му – адв. Р.. В същото отново са посочени като основания за отмяна на обжалваната присъда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалния закон при тълкуването и оценката на доказателствата относно установяване на фактическата обстановка относно деянията за които е осъден подс.П., необоснованост и различно третиране на подс.П. спрямо другите подсъдими при една и съща фактическа обстановка и неправилна преценка на достоверността на свидетелските показания на Н. Д., М. Д. /Ч./, С. Ч. и Д. Д., без същите да се съпоставят с другите свидетелски показания и с показанията на същите свидетели давани пред съд по други дела и пред други органи, както и с основния икономически интерес на тези свидетели да не плащат дължими суми на други лица на стойност над 500 000лв. Твърди се, че осъдителната част на присъдата почива само на показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4 от НПК и по този начин СпНС е нарушил забраната на чл.281, ал.8 от НПК. Според адв.Р., е налице нарушение на материалния закон, тъй като извършените деяния от подс.П. са несъставомерни – св. Н. Д. не е бил уплашен от отправените заплахи, а умело е отлагал изпълнението на свои задължения с манипулативни непрекъснати обещания и е лице без имущество и финансови средства, поради което не може да бъде реален обект на изнудване по чл.213а от НК, а само на заплаха по чл.144 от НК. В тази връзка се прави разбор на доказателствата и се твърди, че първоинстанционният съд не е направил необходимия задълбочен анализ на действителните отношения между страните от облигационна гледна 4 точка – цесията като симулативна сделка, прикриваща комисионен договор, включително и обясненията на св.Д., че е подписал доброволно договора за заем със св.Г. и записите на заповед в полза на същия. При тези мотиви, според защитата на подс.П. на 09.01.2007год. св.Д. не е поел ново задължение, а е разсрочил свое вече поето задължение, като е подписал погасителен план. В допълнението към жалбата се прави анализ на процесуалните действия на разследващите органи във връзка с предоставяне защита на св.Д. – първоначален отказ и предоставяне на такава след депозиране на показания от св.Д. в насока, уличаваща лицата срещу които се води настоящото производство и в който момент П. и Д. не са имали качеството на обвиняеми по делото. На второ място в допълнението към жалбата на адв.Р., се развиват съображения за съществено нарушение на процесуалния закон при тълкуването и оценката на доказателствата относно установяване на фактическата обстановка относно деянията за които е осъден подс.П.. В тази насока се прави отново възражение, че присъдата почива изключително на показанията на св.Д., който е с непоследователно поведение в наказателния процес и присъдата почива изцяло на свидетелски показания, приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, в разрез на забраната на чл.281, ал.8 от НПК, без да бъдат обсъдени противоречията с показанията на останалите свидетели, включително и с показанията му дадени по друго дело, с подсъдими М. Б., В. Г. и К. А. /НОХД №1181/2008год. по описа на РС-Плевен/. Според адв.Р. Д. е извършил „поръчково“ свидетелстване по настоящото дело, тъй като няма друга причина да се обоснове извод за снизходително отношение на държавното обвинение към него, с оглед наличие на пет осъдителни присъди, без да се иска от обвинението „ефективна присъда“. Всичко изложено в тази връзка, не е било взето в предвид при постановяване на обжалваната част на присъдата от първоинстанционния съд. Видно от хронологията на събитията и съдържанието на протоколите от ДП за разпит на подс.П. като свидетел, според защитата може да се направи извод, че подс.П. първоначално е бил „планиран“ от държавното обвинение като свидетел, като е налице припокриване на свидетелските му показания и дадените в последствие обяснения като подсъдим, поради което неправилно са били приети последните от СпНС единствено като средство за защита и незаконосъобразно не са били кредитирани като източник на доказателство. В това допълнение отново се акцентира като цяло на доказателствения дефицит във връзка с всички обвинения, което е довело до постановяване на оправдателна присъда по отношение на други подсъдими по делото и другите обвинения.

Разпечатката съдържа 27 от 120 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cde6129-983f-4866-bfef-3c4930b23455