Определение № 389 от 10.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 389 гр. София, 10.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

А. Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20258002902343 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дженерали застраховане„ АД против решение № 2645/29.04.2025г. по гр.д.№ 11160/2021г. на Софийски градски съд, с което, след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 20107368/28.04.2021г. по гр.д.№ 58719/2019г. на Софийски районен съд, като краен резултат касаторът е осъден, на основание чл.229 КЗ / отм. / вр. с чл. 73 ЗННД , да заплати на А. З. Ц. и С. Н. К. застрахователно обезщетение, на основание сключен между страните договор за застраховка „Професионална отговорност на нотариуси„ , в размер на 9 576 лева, съизмеряваща заплатено от застрахованите в полза на третото увредено лице, на основание чл.73 ЗННД и въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 433/2016г. на Районен съд – Троян, обезщетение за причинени му имуществени вреди, в размер на 6 800 лева и възмездените му съдебни разноски за водене на делото, в размер на 2 767 лева , ведно със законната лихва върху сумата от 9 567 лева, считано от предявяване на настоящия иск – 14.10.2019г. до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа нищожност на въззивното съдебно решение, предвид постановяването му от двама съдии, вместо съдебен състав от трима съдии, участвали в разглеждането му до датата на устните състезания във въззивна инстанция. Поддържа се и неправилност , поради несъобразяване на въззивния съд със съдържанието на сключения между страните застрахователен договор, в частност клаузите определящи като „застрахователно събитие „ - предявяването на иск срещу застрахования, в в срока на застраховката, за обезщетяване на вреди, в причинност с 1 осъществяваната от същия професионална дейност, настъпили в срока на застраховката. Така касаторът твърди вредата настъпила на 28.04.2015 г.

/ изповядването по нотариален ред на сделката, в причинност с която са претендирани вреди /, съответно - приложим договорът, сключен със застрахователна полица № 1312110140001, със срок от 19.11.2014 г. до 18.11.2015 г., докато искът за обезщетяване на вреди е предявен срещу ищците на 18.05.2016г.. Съдът не е съобразил представените по делото Общи условия към процесната застраховка и относимите към приложението им факти по делото. Страната счита, че решението е постановено и в противоречие с материалния закон – чл. 223, ал. 4 от КЗ /отм./, действащ към датата на увреждането на третото лице, досежно обезщетяването на изплатените от ищците съдебни разноски, в полза на същото, по воденото съдебно производство за обезщетяване на вреди от професионалната им дейност. Съгласно чл. 223, ал. 4 от КЗ /отм./, застрахователят заплаща до размера на застрахователната сума и разноските по дела, водени срещу застрахования, за установяване на гражданската му отговорност, когато е привлечен в процеса. В тази връзка касаторът се позовава на липсата на отразено, в диспозитива на съдебното решение по гр.д.

№ 433/2016г. на Районен съд – Троян, в диспозитива на а въззивното решение и в този по определението по чл. 288 ГПК на касационна инстанция, постановяване с участието на застрахователя, като привлечена страна.

Предвид това, неправилно съдът е присъдил обезщетение, съизмеряващо и възмездените от ищците съдебни разноски от 2 767 лева.

Ответните страни - А. Ц. и С. К. – оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради неудовлетвореност на общия и на допълнителния селективни критерии по формулираните въпроси, и неизводима от мотивите на съдебния акт очевидна неправилност. Оспорват довода за нищожността му, позовавайки се на ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, чиито задължителни указания въззивният състав е приложил.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното:

Ищците А. Ц. и С. К. претендират от „Дженерали застраховане„ ЗАД застрахователно обезщетение, съизмеримо с изплатено от тях, в полза на претърпяло вреди - от осъществяваната от тях професионална дейност, като нотариус и помощник – нотариус, при изповядана по нотариален ред сделка 2 за покупко-продажба на недвижим имот - лице, въз основа на влязло в сила съдебно решение по иск на същото. Твърдят, че с ответното дружество имат сключен на 17.11.2014г. застрахователен договор по застраховка „ Професионална отговорност на нотариуси„ , подновяван без прекъсване до 18.11.2019г., като за отделните едногодишни периоди са сключвани самостоятелни застрахователни полици. Претендираната с исковете сума е в рамките на застрахователната. Не се оспорва наличието на влязло в сила съдебно решение, за осъждане на ищците да заплатят обезщетение за причинените от тях вреди, вкл. присъдените в тяхна тежест съдебни разноски в полза на ищеца, с които се съизмерява част от претендираната с настоящия иск сума. Не се оспорва и действителността на застрахователния договор.

Ответникът оспорва отговорността си, позовавайки се на обстоятелството, че момента на настъпване на вредите и този на предявяването на иска на увреденото лице срещу застрахованите, не попадат в периода на действие на един и същ застрахователен договор, визирайки една и съща застрахователна полица, с едногодишен период на действие, независимо че и предходно на същата, и последващо е налице сключено между страните застрахователно правоотношение с идентичен предмет.

Позовават се на разпоредби на Общите условия за застраховане на професионални отговорности на ЗАД „Виктория„ , правоприемник на което е настоящият ответник, конкретно на т. 3 вр. с т. 1.1 от същите, които предвиждат следното: т. 3 –„ За застрахователно събитие по настоящите ОУ се счита : 3.1 – предявяването в срока на застраховката на иск към застрахования за вреди, настъпили в същия срок по смисъла на т.1.1„ ; т.1.1.„ До размера на уговорените лимити и срещу платена изцяло или частично при уговорено разсрочено плащане премия, застрахователят покрива рисковете, свързани с професионалната отговорност на посоченото в застрахователната полица лице, във връзка с искове, предявени през време на действие на застраховката и/или предявени през време на допълнително уговорен, удължен период за съобщаване на предявени искове, за вреди, настъпили по време на действие на застраховката и причинени на трети лица, с които застрахованият се намира в правоотношения по осъщестяване на своята професионална дейност“. Ответникът се позовава на липса на уговорен допълнително удължен период за съобщаване на предявени искове.

Следователно, не е настъпило застрахователно събитие по смисъла на ОУ, за обезщетяване вреди от което застрахователят да носи отговорност. В отговора на исковата молба ответникът е противопоставил неотносимост на представените от ищците доказателства, за влязлото в сила срещу тях съдебно решение, позовавайки се на „липса на осъдителен диспозитив„ срещу застрахователя. Като такъв, в инициираното от третото лице производство е конституиран и участвал праводателя на ответника – ЗАД „Виктория“ / преобразуване чрез вливане /. Възражението на ответника не е конкретизирано в смисъла, поддържан за пръв път в касационната жалба – неупоменато в диспозитива на постановените съдебни актове участие на 3 застрахователя , като трето лице – помагач на ответниците / настоящи ищци / .

Първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове – до размера на присъденото в тежест на ищците, в полза на увреденото от изпълнението на професионалната им дейност лице, обезщетение в размер на 6 800 лева, като е отказал възмездяване на присъдените в тяхна тежест лихви за забава върху главницата, както и частта, съизмерима с възмездените от тях съдебни разноски в полза на същото лице - 2 767 лева. За последното се е позовал на чл. 223, ал. 4 КЗ / отм. /, като е отрекъл застрахователят да е бил привлечен в процеса срещу ищците – по гр.д.№ 433/2016г. на Районен съд – Троян, респ. в производствата по инстанционен контрол. От мотивите не е ясно дали се касае за опущение на съда, да констатира конституирането и участието на ЗАД „ Виктория“ като трето лице – помагач в процеса срещу ищците или е имал предвид неучастието на „Дженерали застраховане“ЗАД, игнорирайки правоприемството със ЗАД „ Виктория „ .

Всяка от страните е обжалвала първоинстанционното решение.

Въззивният съд е променил правния резултат, присъждайки и частта, съизмерима с възмездени от ищците съдебни разноски в производствата по предявените срещу тях искове, на основание чл. 73 ЗННД. За последното се е позовал на конституирането и участието на праводателя на ответното дружество – ЗАД „Виктория „ – в процеса по гр.д.№ 433/2016г. на РС – Троян.

Досежно единственото друго възражение на ответника, довод по което е въведен с касационната жалба – за ненастъпило „ застрахователно събитие„, за обезщетяване вреди от което ответникът отговоря спрямо ищците, въззивният съд го е посочил за неоснователно, като по същество е приел, че се касае за един застрахователен договор, сключен през 2014г. , независимо от подновяването му - непрекъснато и за период до 2019г., въз основа на отделно подписвани застрахователни полици, с период на действие от една година.

Въззивното решение е подписано от двама члена на съдебния състав, разглеждал делото до приключване на устните състезания. Председателят на съдебния състав е удостоверил изрично причината за неподписване / а не за непроизнасяне / от третия член – поради подадена оставка, считано от 25.09.2023 г..

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси:

1/ Длъжен ли е съдът, при формиране на правните си изводи, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?; 2/ Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими мотиви за приемане на извод за наличие на покритие / застрахователно събитие по договора за застраховка, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за това дали искът е основателен, респ.

4 за размера на обезщетението / какви пера включва това обезщетение / ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с решения по гр.д.№ 1649/2010 г., гр.д.№ 1863/2010г. и гр.д. № 421/2009г. на ІV г.о., т.д.№ 2366/2013г. на ІІ т.о. и гр.д.№ 761/2010г. на ВКС /по първия въпрос / и решения по гр.д.№ 5113/2017г. на ІІІ г.о. и т.д.№ 4043/2013г. на І т.о./ по втория въпрос /, в евентуалност – в хипотезата на чл.

280, ал. 1, т. 3 ГПК; 3/ Допустимо ли е съдът да не се съобрази с договорената между страните клауза в двустранен договор за застраховка, без да е установил по надлежния ред противоречието на тази договорка с определен закон или нейната неравнопоставеност с мотивите на своето решение?; 4/ Следва ли решението да е съобразено и да съответства на доказателствата, приложени по делото? ; 5/ При липса на запис в диспозитива, досежно относимостта на решение / мотиви / към трето лице – помагач , следва ли да се приема за доказан този фактна обвързаност само с установяване конституирането му в процеса ? - последните три въпроса са обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК.

Въззивното решение не е нищожно, предвид спазването на чл. 236, ал.

3 ГПК и съгласно приетото в ТР № 1/2012г. по тълк. дело № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, според което обявеното по чл. 236, ал. 3, изр. второ ГПК съдебно решение, което не е подписано от съдията, който след постановяването му е в обективна невъзможност да стори това, не е нищожно.

Разпечатката съдържа 32 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cde4688-9091-4e28-9864-5f8af5e6d07a