Решение № 836 от 06.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. В., 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Недкова

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Константин Д. И. при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Константин Д. И. Въззивно гражданско дело № 20223100501956 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба с вх. № 264460 от 14.04.2022 г., подадена от И. К. П. от гр. В. чрез процесуален представител, срещу Решение № 260150/10.03.2022 г., постановено по гр. дело № 4250/2019 г. по описа на Районен съд – В., с което са отхвърлени предявените от И. К. П. искове за делба на съсобствени с Я. К. Т., М. Я. К., М. Я. М., ЖСК „П. – 3“, рег. по ф. д.

№ 2182/2005 год. по описа на ОС-В.; Х. И. М., Ф. Х. А., Д. Д. Г., Г. М. М., А.

С. М., С. И. С., С. Т. С., Д. С. И., Х. Л. А., Д. Р. Р., Й. П. Ц., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД, Д. Д. Д. и С. Е. Д., недвижими имоти, представляващи:

- Апартамент с идентификатор № ***.1.2, с адрес: ***, с площ от 47, 53 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.4, с адрес: ***, с площ от 36, 77 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.5, с адрес: ***, с площ от 36, 47 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.6, с адрес: ***, с площ от 47, 53 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.7, с адрес: ***, с площ от 46, 18 кв. м.;

1

- Апартамент с идентификатор № ***.1.8, с адрес: ***, с площ от 36, 77 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.11, с адрес: ***, с площ от 46, 18 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.16, с адрес: ***, с площ от 34, 97 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.18, с адрес: ***, с площ от 35, 23 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.19, с адрес: ***, с площ от 47, 11 кв. м.;

- Апартамент с идентификатор № ***.1.20, с адрес: ***, с площ от 45, 77 кв. м.;

- Ателие за творческа дейност с идентификатор № ***.1.22, с адрес: ***, с площ от 23, 51 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.23, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.24, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.25, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.26, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.27, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.28, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.29, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.30, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.31, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.;

- Друг вид самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***.1.32, с адрес: ***, с площ от 12 кв. м.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е недопустимо, евентуално – неправилно, постановено е при съществено нарушение на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон, както и че е необосновано. Жалбоподателят твърди, че действащата ЖСК „П. – 3“, притежаваща апартамент с идентификатор ***.1.16 е била ненадлежно представлявана в производството. Излага, че ЖСК може да бъде представлявана надлежно единствено заедно от тримата членове на Управителния съвет. Според данните от фирмено дело № 4190/2005 г. на ОС2 В., първоначално за членове на Управителния съвет са вписани И. НеД. И. – председател, В.Е.А. – секретар и Д. Д. Б. – касиер, като с вписано решение от 08.05.2006 г. на мястото на Д. Б. била вписана Н.М.М.. Твърди, че с протокол от заседание на Общото събрание на ЖСК от 17.02.2018 г. е взето решение за освобождаването на В.А. и на Н.М. като член-кооператори в ЖСК, откъдето извежда доводи, че същите не могат да бъдат членове на Управителния съвет на ЖСК, поради което и липсва орган на кооперацията, който да я представлява, съгласно нормите на ЗЖСК и на устава на ЖСК „П. – 3“.

Въззивникът твърди още, че първоинстанционният съд не е изследвал правото на собственост върху процесните, заявени за делба, недвижими имоти. Позовава се на решение, постановено по гр. дело № 1337/2010 г. по описа на ОС – В., с което е уважен предявения от него против М. Я. К., Я. К.

Т. и И.М. К.а иск по чл. 108 ЗС за 1 / 9 ид. ч. от правото на собственост върху останА.те самостоятелни обекти в сградата, придобити по приращение. Сочи, че в случай, че е относима датата на реА.зиране на правото на строеж – 13.05.2009 г., то до предявяване на исковете за делба не е изтекла общата придобивна давност, която обаче е изтекла към момента на насочване на исковете спрямо ответниците Х. М., Ф. А., Д. Г., Г. М., Адиян М., С. С., С. С., Д. И., Х. А., Д. Р., Й. Ц., Д. Д., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД и С. Д..

Твърди, че в полза на ЖСК „П.-3“ не е било учредено право на строеж по повод на недвижими имоти с идентификатори ***.1.18; ***.1.22; ***.1.20;

***.1.30; ***.1.29; ***.1.31 и ***.1.32, за които имоти са издадени нотариални актове в полза на Й. П. Ц., Д. Д. Д., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД и С.

Е. Д.. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за изтекла придобивна давност в полза на горепосочените лица, чрез присъединяване на владението, осъществявано и от ЖСК.

Твърди се още, че не са обсъдени и наведените от него възражения и доводи, че не е била спазена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 ЗЖСК за свикване на общо събрание на ЖСК, което въз основа на разпределението на обектите в ЖСК да приеме окончателна цена на имотите и да определи припадащите им се ид. части от общите части на сградата. За необоснован намира и извода на съда, че ответниците, с изключение на Я. Т., М. К. и М. М., не са обвързани от силата на пресъдено нещо, формирана с решението по гр. дело. № 1337/2010 г. по описа на ОС-В., поради това, че ЖСК „П.-3“ не е участвала в това производство. Счита, че предвид вписванията на исковата молба, както и на съдебното решение, ЖСК „П.-3“ е упражнявала недобросъвестно владение, откъдето извежда доводи за недопустимост на присъединяване на владението на ЖСК. Неправилен е и изводът на съда, че ответниците са установили владение върху имотите си, посредством поставянето на врати, доколкото ЖСК е владелец на същите до датата на снабдяване на член-кооператорите с нотариални актове. Въззивникът счита, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява, че е имал достъп до всички апартаменти в сградата до момента на поставяне на входните им врати през 2017 г. – 2018 г.

Не е обсъден и извършения въвод във владение на въззивника по изп. дело № 20148080401987 по описа на ЧСИ З. Димитров, както и констатацията в протокола за въвод за невъзможността да се установи къде се намира един от 3 обектите. Намира, че в периода от 13.05.2009 г. /издаването на акт образец № 14/ до въвеждането на сградата в експлоатация през 2016 г., ЖСК „П.-3“ не е установила и не е осъществявала владение по смисъла на чл. 68 ЗС, доколкото ищецът, настоящ въззивник, и неговата баба са влизА. безпрепятствено в строителния обект, нямало е охрана, като в дълъг период от време не били извършвани строително-монтажни работи. Намира, че не е установена идентичност между имотите, описани в договора за учредяване право на строеж, имотите в нотариалните актове, както и тези на ЖСК, за които няма съставени нотариални актове. За необоснован намира извода на съда, че ЖСК не притежава право на собственост върху никой от делбените имоти.

Отправено е искане за обезсилване на решението и за връщането на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а в евентуалност – за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да се допусне делба на заявените с исковата молба имоти.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, ответниците Я. К.

Т., М. Я. К. и М. Я. М., чрез процесуален представител, оспорват жалбата.

Навеждат, че председателят на Управителния съвет на ЖСК надлежно е представлявал кооперацията. Считат, че между тях и ищеца съсобственост по отношение на заявените за делба имоти липсва. За доказано намират придобиването на права от страна на ответниците като член-кооператори на ЖСК, както и по давност. Излагат доводи, че придобивната давност за ЖСК е започнала да тече от 16.04.2007 г. (учредяването в полза на ЖСК „П. – 3“ на правото на строеж върху терена), като датата на изграждане на сградата до етап на груб строеж е трансформирало суперфицията в право на собственост върху построеното. За неоснователно считат наведеното едва във въззивната жалба оплакване, че липсвало учредено право на строеж в полза на ЖСК по повод на недвижимите имоти, придобити от Й. Ц., Д. Д., „Аврора Капитал Канстракшън“ АД и С. Е. Д.. Сочат, че по идеен проект сградата е със застроена площ от 1346, 94 кв. м., а по одобрен архитектурен проект – 1307, 85 кв. м.

По тези съображения считат жалбата за неоснователна, а обжалваното решение – за допустимо, по същество – за правилно и настояват да бъде потвърдено. Претендират присъждане на разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263 ГПК, ответниците ЖСК „П.-3“ – В. и Й. П. Ц., чрез процесуален представител оспорват жалбата.

Твърдят, че доколкото И. И. е един двамата останА. член – кооператори в ЖСК „П. – 3“ – В., същият в качеството си на председател Управителния съвет на ЖСК има представителна власт да представлява кооперацията. За неоснователни намира доводите за немотивираност на съдебното решение по повод изследване на правото на собственост върху отделните недвижими имоти. Твърдят, че нито един от ответниците, с изключение на Я. Т., М. К. и М. М., не е обвързан от силата на пресъдено нещо, формирана по гр. дело № 1337/2010 г. по описа на ОС-В.. Твърдят, че ЖСК, както и ответниците, които не са били страни в предходното производство имат интерес да оспорват собствеността на И. К. П. върху идеални части от поземления имот. Сочат, че 4 договорът, с който е учредено право на строеж в полза на ЖСК е действителен. Твърдят, че към датата на учредяването на право на строеж в полза на ЖСК върху УПИ ХIХ-1434, кв. 32 по ПУП на 24-ти подрайон нао гр.

В., съставляващ понастоящем имот с идентификатор *** по КККР на гр. В. – 16.04.2007 г. – ищецът не е притежавал никакви права върху поземления имот, в който е изградена сградата, доколкото решението, постановено по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е влязло в сила през 2013 год. Считат, че от датата на учредяването на право на строеж в полза на ЖСК е започнала да тече и придобивната давност, която не е прекъсната със завеждане на гр. дело № 1337/2010 г. по описа на ОС-В., доколкото ЖСК не е била страна в това производство, и към момента на предявяване на исковата молба за делба /19.03.2019 год./ придобивната давност е била изтекла. Твърдят, че ищецът не е собственик на идеални части от поземления имот, поради което и не е собственик по приращение на идеални части от заявените за делба имоти в сградата, нито е собственик по давност, нито въз основа на друг, предвиден в закона придобивен способ. Твърди се, че по идеен проект разгърнатата площ на сградата е от 1346, 94 кв. м., а съгласно екзекутивна документация – 1307, 85 кв. м., при което и правото на строеж не е реА.зирано в пълен обем. Счита, че за ЖСК е нА.це правен интерес от оспорване на собствеността на ищеца, доколкото не е обвързана от формираната сила на пресъдено нещо по иска по чл. 108 ЗС. Твърди се още, че с предявяването на ревандикационния иск ищецът е признал, че не владее имотите. Доколкото последният иск е отхвърлен в частта за предаване на владението, намират, че не е прекъсвана давността по отношение владението на самостоятелните обекти. Позовавайки се на свидетелските показания считат, че достъп на член-кооператорите до обектите е осъществяван още преди снабдяване на сградата с акт образец № 15, предвид предоставянето на ключове и извършването на довършителните работи. Сочи се, че не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на водените от ищеца свидетели в частта, в която са заявили, че сградата била необитавана и ищецът влизал вътре безпрепятствано. Посочва се, че в о. с. з. от 14.10.2021 г. ищецът е заявил, че е влизал в сградата един единствен път със съдия изпълнител.