Решение № 923 от 16.12.2019, Районен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № 923/16.12.2019г. гр. Ямбол, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ с участието на секретаря Й.П. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 1606/ 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба "АСВ” ЕАД- гр.С., чрез пълномощник юрисконсулт И.С., срещу К.С.С. ***.Твърди се в исковата молба, че на 25.02.2016 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***, по силата на който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 31 500,00 лв.,която била сбор от чистата стойност на кредита в размер на 30 000,00 лв. и комисионна/такса за разглеждане на кредита в размер на 1500,00 лв. За кредита била сключена и месечна застраховка със застрахователна премия в размер на 45,48 лв.,която била включена в размера на всяка отделна погасителна вноска,съгласно подписания погасителен план към Договора. С оглед на това общия размер на застрахователната премия за срока на договора била в размер на 3 274,56 лв.Сумата от 30 000,00 лв. била преведена на 25.02.2016 г. по посочена от кредитополучателя банкова сметка,*** си по договора. На основание чл.7,ал.1 от ОУ към договора,усвоената парична сума за срока на действието му се олихвявала с възнаградителна лихва,като месечния й размер бил фиксиран в договора. Страните се договорили,че годишния лихвен процент щял да е в размер на 12,50 % и същата била в общ размер на 13 356,71 лв. С оглед на това общата сума по договора която следвало да върне длъжника била в размер на 48 131,27 лв.,на 72 бр. анюитетни месечни погасителни вноски,всяка в размер на 668,49 лв. и последна изравнителна в размер на 668,48 лв. Първата погасителна вноска била дължима на 07.03.2016 г.,а последната с падеж 07.02.2022 г. съгласно погасителен план,неразделна част от договора,в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. Съгласно чл.13,ал.1 от ОУ при забава в плащанията на дължимите суми кредитополучателя дължал освен всички просрочени и неизплатени месечни суми и обезщетение за забава в размер на годишна законна лихва,разделена на 360 дни,за всеки ден на забава,изчислена върху просрочената дължима главница,като на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на 1 760,47 лв. дължими за периода 07.02.2017 г. до 08.02.2019 г.

С оглед на това,че длъжника не заплащал редовно вноската по застрахователната премия,на основание чл.7 от ОУ застрахователното покритие било прекратено автоматично от 07.07.2017 г. и по задължението не били начислявани месечни застрахователни премии.

Крайния срок за издължаване на всички задължения по кредита бил на 07.02.2022 г.,но предвид обстоятелството,че кредитополучателя не изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,кредита бил обявен за предсрочно изискуем,на основание чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ. Предсрочната изискуемост на кредита била обявена на длъжника с уведомлението му за цесия по реда на чл.99 ЗЗД изпратено му от ищеца,като му било съобщено,че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора го поканил да заплати или разсрочи задължението си. Същото било получено от ответника ,преди входирането на заявлението по чл.410 ГПК,като се позовават на практика на ВКС. Сумата която била погасена да момента на подаване на исковата молба била в размер на 8 214,34 лв. с която били погасени възнаградителна лихва в размер на 3576,49 лв.,главница в размер на 3906,32 лв.,застрахователна премия в размер на 727,68 лв. и лихва за забава в размер на 3,85 лв.

На 19.09.2017 г. кредиторът „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД прехвърлил с договор за цесия вземането си на ищеца,ведно с Приложение № 1 от с.дата. От страна на „УниКредит Кънсювър Файненсинг“ ЕАД било изпратено уведомление с изх.№ *** г.,посредством „Български пощи“ ЕАД до длъжника за цесията,но пратката се върнала в цялост непотърсена от адресата.

Предвид този факт уведомлението за цесия следвало да се счита връчено на длъжника с И.М. Поради липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това,че заповедта за изпълнение е връчена по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК,на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, поради което се предявява настоящият установителен иск.

Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 20643,81 лв. главница,представляваща частично претендираната сума по договор за потребителски кредит № *** по 41 бр.неплатени погасителни месечни вноски за периода от 07.10.2018 г. до 07.02.2022 г.,по отношение на които на основание чл.13,ал.2,б.“а“ от ОУ към договора за кредит било обявена предсрочна изискуемост,считано от дата 19.06.2018 г., сумата от 1424,21 лв. – обезщетение за забава за периода 19.06.2018 г. до 31.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 12.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и съдебно-деловодните разноски в размер на 441,36 лв.,- платена държавна такса и 50,00 лв.-юрисконсулско възнаграждение.

В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми и на същото основание.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска присъждане на разноските по делото и тези направени в заповедното производство.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК,ответника чрез назначения му особения представител оспорва изцяло исковете като неоснователни.Счита се,че предявените осъдителни искове в условията на евентуалност са недопустими.

Оспорват се предявените искове,както по основание,така и по размер,както и че същите били неоснователни и недоказани. Счита се,че цитираната съдебна практика на ВКС не е задължителна,като същата не била тълкувателна. По съществото на спора излага съображения,че предсрочната изискуемост по кредита не е обявена на длъжника,като съобщението с което кредита бил обявен за предсрочно изискуем не било получено от длъжника и кредита не бил обявен за предсрочно изискуем. Обезщетението в размер на годишната законна лихва било дължимо ,считано от датата на получаване на известието за предсрочна изискуемост,като в тази връзка нямало основание за начисляване на това обезщетение,а претенцията не била ясна,като не било ясно точно как е определен периода на дължимост.

Приложените два броя уведомления не били достигнали до длъжника,като същите били изготвени от цесионера,след цедиране на вземането. Към уведомленията не били представени доказателства за връчването им на длъжника по реда на чл.47,ал.5 ГПК,чрез ЧСИ. В тази връзка се счита,че сумите по договора не били предсрочно изискуеми,тъй като към момента на депозиране на заявлението в заповедното производство,волеизявлението на кредитора не било достигнало до кредитополучателя. Не било ясно от коя дата ответника бил в забава,като не бил установен по безспорен начин периода на изпадане в забава.Не била представена справка в която да били отразени плащанията извършени от ответника,с които се твърди,чеса погасени общо 8214,34 лв. Не било изпълнено условието на чл.13,ал.3 ОУ към договора за потребителски кредит,като сумите по договора ,чийто падеж е настъпил преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не били предсрочно изискуеми.

Счита се,че вземането не е изискуемо в заявения размер,като предявените като главен и акцесорни искове се явявали неоснователни и недоказани,като също така се явявали и предявените в условията на евентуалност осъдителни искове. Предвид гореизложеното се иска отхвърляне на предявените искове,като неоснователни и недоказани.

В с.з. ответника се представлява от особения представител.Поддържа отговора на исковата молба,като моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение №***г., с която е разпоредено ответника да заплати на ищеца посочените в заповедта суми. Т.к. последния е бил уведомена по реда на чл.

47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от договор за потребителски паричен кредит от 25.02.2016 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит Кънсюмър Файненс“ЕАД е предал на заемателят по посочена сметка сумата от 30 000,00 лв., като с договора страните са уговорили заемът да се погаси на 72 месечни вноски от по 668, 49 лв.,като последната била изравнителна и била в размер на 668,48 лв., при фиксирана годишна лихва от 12,50 %, при годишен процент на разходите 18,59 % както и уговорен общ размер на всички плащания – 48 131,27 лв. Приложени са и ОУ към договора, приети и неоспорени от заемателя, погасителен план,сертификат за застраховка,искане за рефинансиране на съществуващ дълг и съгласие за директен дебит .

Представено е още копие от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 20.12.2016 год., сключен между „Уникредит Кънсюмър

Файненс“ЕАД“АД и „АСВ“ЕАД, в качеството на цесионер, по силата на който страните са се споразумели продавачът да прехвърли възмездно на купувача просрочени и ликвидни вземания по договори за потребителски парични и стокови кредити, които ще се индивидуализират в приложение 1, към всеки отделен месечен договор за цесия.

Представен е индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 19.09.2017 год., по силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера съгласно рамков договор от

20.12.2016 год.портфолио от необсужвани вземания , описани в приложение 1 към договора. По силата на чл. 4.3 цесионерът се смята изрично упълномощен за уведомяване на длъжниците по чл. 99 от ЗЗД, за което цедентът се задължава да му предостави в 3 – дневен срок писмено пълномощно. Цесията е потвърдена на същата дата.Под № *** в цитираното по-горе Приложени 1 фигурира вземането срещу ответника по процесния договор за кредит №***, както и уговореното в договора пълномощно , по силата на което „АСВ“ЕАД е упълномощена да уведоми по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента всички длъжници по всички вземания, прехвърлени с договор от 19.09.2017 год..

Представено е и уведомително писмо изх.№ ***год. и от 14.05.2018 г. за извършено прехвърляне на вземанията по процесния договор за кредит.На гърба на същото кредиторът е изразил волята си относно настъпване предсрочна изискуемост на кредита. Видно от приложените писмени доказателства пратките са изпратени на посочения в договора за кредит адрес на заемателя и са непотърсени от получател.

По делото е назначено и изслушано заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва, че датата на отпускане на кредита е 25.02.2016 год.За погасяването му са постъпили общо 8032, 42 лв. Определило е какъв е размерът на непогасените задължения – главница и лихви към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, включително размерът на незаплатената, непадежирала главница.

Съдът кредитира експертизата с доверие, като изготвена от лице разполагащо със съответните специални знания и неоспорена от страните.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД,евентуално съединени осъдителни искове с правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД,вр.чл.240 ЗЗД.

Основателността на предявения установителен иск се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържанието на което да е задължението на процесуално легитимирания ответник да престира определена парична сума – по договор за потребителски кредит №

Разпечатката съдържа 33 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cdde879-3d28-40a4-bed8-031e4d137365