Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 182 от 20.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 207/2026
Вид
Определение № 182
Подписан
20.04.2026
В сила
20.04.2026
Състав
Станислав Петров Георгиев, Христо Василев Симитчиев, Надежда Лукова Махмудиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2а · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2в · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • § 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, т. 10 · Регламент (ЕС) 2018/1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500207 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 1253/13.01.2026 г. от И. Ж. Ж. ЕГН ********** и от Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, двамата от гр. П.“ № 84, ет. 5 срещу определение № 3637/20.11.2025 г., постановено по г. д. № 2563/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по искова молба вх. № 31386/10.09.2025 г. в частта, в която И. Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, двамата от гр. П.“ № 84, ет. 5, са предявили субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 2а от ЗОДОВ, евентуално съединени с искове с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС срещу КОНПИ – София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лева за всеки от тях, лично и в качеството им на наследници по закон на Е.Р. Ж.а.

Частните жалбоподатели молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С определение № 3637/20.11.2025 г., постановено по г. д. № 2563/2025 г. по описа на ОС – Пловдив е прекратено производството по искова молба вх. № 31386/10.09.2025 г. в частта, в която И. Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, двамата от гр. П.“ № 84, ет. 5, са предявили субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 2а от ЗОДОВ, евентуално съединени с искове с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС срещу КОНПИ – София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лева за всеки от тях, лично и в качеството им на наследници по закон на Е.Р. Ж.а.

1

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са недопустими, тъй като И. Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж.

ЕГН ********** не са били страна в конфискационното производство, а като наследници по закон на Е.Р. Ж.а могат да претендират само имуществени вреди.

Пред ОС – Пловдив е депозирана искова молба вх. № 31386/10.09.2025 г. от Ж. Ж.

Ж. ЕГН **********, от И. Ж. Ж. ЕГН ********** и от Ж. Ж. Ж. ЕГН ********** срещу КОНПИ – София.

Ищците И. Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, освен другите си претенции, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника, по субективно съединени искове с правна квалификация по чл. 2а от ЗОДОВ, евентуално съединени с искове с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лева за всеки от тях, лично и в качеството им на наследници по закон на Е.Р. Ж.а.

В исковата молба, на л. 9 от делото на ОС, те твърдят да са търпели неимуществени вреди от конфискационното производство, в резултат на това, че са били свидетели как то се е отразило изключително негативно на техните родители, включително е допринесло за смъртта на тяхната майка Е. Ж.а.

В този смисъл, настоящата инстанция намира, че И. и Ж. имат качеството на „засегнали лица“ по смисъла на по смисъла на чл. 2, т. 10 от Регламент (ЕС) 2018/1805 от 14 ноември 2018 г. относно взаимно признаване на актове за обезпечаване и конфискация. Като такива за тях е възникнало независимо право на обезщетение, включително и за неимуществени вреди.

Следователно същите имат правен интерес от търсенето на такова обезщетение.

И. и Ж. не са били първоначални страни в конфискационното производство, по което е постановено решение на ВКС № 131/04.05.2012 г., влязло в сила, с което е постановена конфискация.

Но те стават такива след смъртта на тяхната майка Е. Ж.а (20.07.2018 г.). Към този момент, казусът се е разглеждал от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по жалба № 71694/12. На 13.07.2021 г. е постановено решение по жалбата на Ж.и и в това производство И. Ж. са били конституирани като наследници на Ж.а.

След постановяването на решението на ЕСПЧ, както е посочено в исковата молба, с решение № 50167/04.10.2022 г., постановено по г. д. № 1934/2022 г., ВКС е отменил решението на ВКС № 131/04.05.2012 г. и е върнал делото за разглеждане от друг състав на ВКС.

С решение № 6/24.01.2023 г., постановено по г. д. № 3655/2022 г. ВКС оставя в сила решението на АС - Пловдив от 18.02.2011 г., като е отхвърлил мотивираното искане на КОНПИ за конфискация. И в тези производства И. и Ж. са участвали в качеството им на правоприемници на Е. Ж.а.

Всички цитирани съдебни актове са приложени с молба вх. № 2757/23.01.2026 г.

2

Макар и към момента на подаване на мотивираното искане на КОНПИ, искът да не е бил насочен срещу имущество на И. и Ж., те са встъпили като правоприемници на Е.

Ж.а и в действителност са били страни в проведеното конфискационно производство, като са засегнати техни твърдяни имуществени и неимуществени права.

С оглед горното, настоящата инстанция намира, че така предявените искове от И.

Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, с правна квалификация по чл. 2а от ЗОДОВ, евентуално съединени с искове с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл.

4, § 3 от Договора на ЕС срещу КОНПИ – София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лева за всеки от тях, лично и в качеството им на наследници по закон на Е.Р. Ж.а, са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Не до тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3637/20.11.2025 г., постановено по г. д. № 2563/2025 г. по описа на ОС – Пловдив, с което е прекратено производството по искова молба вх. № 31386/10.09.2025 г. в частта, в която И. Ж. Ж. ЕГН ********** и Ж. Ж. Ж. ЕГН **********, двамата от гр. П.“ № 84, ет. 5, са предявили субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл. 2а от ЗОДОВ, евентуално съединени с искове с правна квалификация по чл. 2в от ЗОДОВ, вр. чл. 4, § 3 от Договора на ЕС срещу КОНПИ – София, за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 60 000.00 лева за всеки от тях, лично и в качеството им на наследници по закон на Е.Р. Ж.а.

ВРЪЩА делото на ОС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3