Решение № 1344 от 16.07.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 1344

Шумен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - VI състав, в съдебно заседание на девети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

БИСТРА БОЙН

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БИСТРА БОЙН административно дело № 20267270700310 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.145 от АПК, във вр. с чл.13 ал.6 от ЗСП, във връзка с т.2 от глава 4 от Програма за компенсиране на физическите лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28.02.2026г., одобрена с Решение на Министерски съвет № 229 от 20.03.2026г.

Делото е образувано по жалба на Г. С. Г. с [ЕГН] от [населено място], против Заповед № РМС-ПМС/Д-Н/533/15.04.2026г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“– [населено място], потвърдена с Решение № 30-35487/08.05.2026г. на Директор на РДСП Шумен, с която на основание т.2 от глава 4 от Програма за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на лицето е отказано изплащане на компенсация за увеличените цени на горивата по Решение на Министерски съвет (РМС) № 229 от 20.03.2026г. по Заявление- декларация с вх.№ РМС-ПМС Д-Н/533/31.03.2026г.

Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като е издадена в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Посочва, че административният орган не е взел предвид факта, че е съсобственик на лек автомобил в режим на СИО, който не е електрически, и за който автомобил има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, като другият съсобственик не е претендирал компенсация по Програмата. При преценката на относимите критерии жалбоподателят отговарял на всички критерии на Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата предвид реализирания от него доход за 2024г и 2025г., който е под законоустановения праг и притежанието на лек автомобил като съсобственик с валидна за застраховка „Гражданска отговорност“. Изложени са и доводи, че органът е нарушил разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК, като не е изяснил всички относими факти и обстоятелства. На сочените основания жалбоподателят отправя искане към съда да постанови решение, с което да бъде отменена като незаконосъобразна атакуваната заповед, преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне с указания по тълкуване на закона и даден срок за произнасяне, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прилага писмени доказателства.

Ответната страна- Директор на Д „СП“ [населено място], редовно призован, се явява лично и изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като моли съда да я отхвърли като такава.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по инициатива на жалбоподателя, която със Заявление- декларация с вх.№ РМС-ПМС/Д-Н/533 от 31.03.2026г. до Директора на Д ”СП” [населено място] поискал да му бъде изплатена компенсация за увеличените цени на горивата, като е посочил банкова сметка за изплащане на помощта. Въз основа на Заявлението– декларация, както и предоставената справка от НАП за 2024 г. и 2025 г. по отношение дохода на жалбоподателя и притежаваното от него МПС, била извършена проверка от служители в Д „СП“ [населено място], които съставили предварителен контролен лист от 14.04.2026 г. и от 15.04.2026 г., в който отразили, че жалбоподателят няма право на поисканата компенсация, тъй като не отговоря на т.2 от раздел ІV, във вр. с т.2 от раздел V от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г. Посочено е, че Г. Г. не е собственик /съсобственик/ или ползвател на МПС.

Въз основа на така извършения предварителен контрол и подаденото Заявление– декларация, Директорът на Д „СП“ [населено място] издал оспорената в настоящото производство Заповед № РМС-ПМС/Д-Н/533 от 15.04.2026г., с която било отказано на жалбоподателя изплащане на компенсация за увеличените цени на горивата по РМС № 229 от 20.03.2026г. За да постанови този отказ, административният орган приел, че жалбоподателят не отговаря на т.2 от глава ІV от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., тъй като по данни на НАП лицето не е собственик/съсобственик/ползвател на МПС.

Заповедта била обжалвана по административен ред, на основание чл.81 ал.1 от АПК във вр. с чл.13 ал.5 от ЗСП пред Директора на РД ”СП” [населено място], който с Решение № 30-35487#1/08.05.2026г. отхвърлил жалбата. По- горестоящият административен орган също приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по т.2 от глава ІV от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026г., тъй като по данни на НАП не е собственик/съсобственик/ползвател на МПС. Във връзка с представените с жалбата писмени доказателства- Удостоверение за сключен граждански брак, Талон за регистрация на МПС, известие от Община Шумен за платен данък, приложени и по настоящото дело, административният орган посочил, че съобразно справката на НАП, която се ползва от АСП по силата на Инструкция за осъществяване на взаимодействие между двете институции, жалбоподателят не е собственик или съсобственик на МПС. Спазени били указанията във връзка с програмата, като административния орган нямал правомощия да установява по спорен ред наличие на съпружеска имуществена общност и да признава вещни права извън официално удостоверените данни в съответните регистри.

Решението на Директора на РД „СП“ било връчено на жалбоподателя на 18.05.2026 г., който го обжалвал пред АдмС [населено място] на 29.05.2026г.

В хода на съдебното производство е изискана и представена от административния орган цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед. От представените от жалбоподателя Удостоверение за сключен граждански брак от 05.03.1972г. на община Шумен и Свидетелство за регистрация част І на МПС– лек автомобил [Марка], дизел, с рег.№ [рег. номер], с дата на регистрация 29.05.2015г. на името на Б. Г. Г.- съпруга, се установи, че жалбоподателят към датата на подаване на заявлението– декларация за изплащане на компенсацията за увеличените цени на горивата е съсобственик на МПС в режим на СИО.

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорената заповед, със засегнат правен интерес, в 14- дневния преклузивен срок по чл.149 ал.1 от АПК и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустима, и разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно глава V, т.1 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., одобрена с Решение № 229 от 20.03.2026 г. на Министерски съвет, администрирането на дейностите по тази програма се осъществява от Агенция социално подпомагане чрез Дирекциите „Социално подпомагане“. С оглед така разписаното правило и по аргумент от чл.13 ал.2 и ал.3 от ЗСП компетентен орган да се произнесе по процесното заявление-декларация се явява Директорът на дирекция "Социално подпомагане" [населено място] – по настоящ адрес на лицето- заявител- глава V, т.2 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026г. Следователно в случая административният акт е издаден от компетентен орган – Директор на Д „СП“ [населено място]. При издаването на административния акт е спазена предвидената от закона форма и заповедта съдържа мотиви, от които се установяват фактическите и правни основания за издаването й. Същата е издадена в хода на проведено административно производство по глава V, т.1 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026г., с подадено заявление-декларация, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.13 ал.3 от ЗСП, административен акт – Заповед на Директора на Д "СП" [населено място].

Съгласно раздел ІV, т.1 и т.2 от одобрената с Решение №229 на МС от 20.03.2026 г. Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026 г., право на компенсация от 20 евро месечно има всяко пълнолетно физическо лице, което отговаря кумулативно на следните условия: 1. Да е получило средномесечен брутен доход, по-малък или равен на 652.41 евро за 2025 г., или два пъти размера на линията на бедност за 2025 г., или средномесечен брутен доход за 2024 г., по-малък или равен на 537.88 евро, или два пъти размера на линията на бедност за 2024г. 2. Което притежава моторно превозно средство на свое име или е съсобственик, или е лизингополучател на моторно превозно средство, за което за месеца на предоставяне на компенсацията е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Изискванията по т.1 и т.2, лимитивно изброени в Програмата са предвидени в условията на кумулативност, т.е. достатъчно е едно от тях да не е изпълнено, за да бъде отказана компенсацията.

Във връзка с наличието на първото условие за жалбоподателя- заявителят на исканата компенсация, да е получил средномесечен брутен доход, по-малък или равен на 652.41 евро за 2025 г., или два пъти размера на линията на бедност за 2025 г., или средномесечен брутен доход за 2024г., по-малък или равен на 537.88 евро, или два пъти размера на линията на бедност за 2024г., липсва спор между страните.

По отношение на второто условие, а именно- заявителят да притежава моторно превозно средство на свое име или да е съсобственик, или да е лизингополучател на моторно превозно средство, за което за месеца на предоставяне на компенсацията е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, административният орган приел, че жалбоподателя по данни от НАП не е вписан като собственик/съсобственик/ползвател на МПС. Видно от представените и приложени към жалбата до горестоящия административен орган писмени доказателства, а именно Удостоверение за сключен граждански брак и Свидетелство за регистрация част І на МПС се установи, че жалбоподателят към датата на подаване на Заявлението декларация за изплащане на компенсацията за увеличените цени на горивата е съсобственик /в режим на СИО/ на МПС. Следователно отговаря и на посоченото условие в раздел ІV, т.2 от Програмата за компенсиране на физически лица за увеличените цени на горивата след избухване на конфликта в Близкия изток на 28 февруари 2026г., като няма спор, а се установява и от служебно направена от съда Справка от Гаранционен фонд, че ПС има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за периода в ДЗИ- Общо застраховане АД. Видно от приложените разписки за извършено плащане за 2025 г. и за 2026 г. жалбоподателят, в качеството си на съсобственик на процесния лек автомобил, съставляващ закупена по време на брака движима вещ- съпружеска имуществена общност, е заплатил преди подаване на заявлението дължимия данък МПС за 2025г., както и за 2026г.

С оглед на горното съдът приема, че при преценка на второто условие по Програмата, административният орган не е спазил разпоредбата на чл.35 и чл.36 от АПК. В конкретния случай, административният орган е допуснал нарушение, като е интерпретирал неправилно служебно получените данни от НАП по отношение на притежавано от жалбоподателя МПС, без да извърши пълна проверка на фактическите обстоятелства и без да даде възможност на лицето да отстрани евентуални непълноти в предоставената информация. Нещо повече, Директорът на РДСП [населено място] в решението си, за да остави в сила обжалваният отказ, е игнорирал напълно представените от заявителя допълнителни доказателства, като не е извършил дължимата преценка на съдържащата се в тях относима информация относно удостоверените в тях обстоятелства, обосноваващи извод за наличието на съсобственост на заявителя по отношение на процесното МПС.