Решение № 409 от 20.04.2021, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 409 гр. Пловдив , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330100245 по описа за 2021 година

Предявен е установителен иск (с насрещна искова молба) с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Ж. Й. Ж. срещу И. Г. Г..

Ищецът твърди, че притежава правото на собственост върху ¼ ид.ч. от източен гараж (гаражна клетка) находящ се в сграда с идентификатор *** по КК на основание наследствено правоприемство от своя баща. Обектът бил изграден от неговия баща в съсобствения имот, като с делба от 1993г. в дял на баща му и майка му бил отреден източният гараж, а в дял на останалите съсобственици западния гараж.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата по насрещния иск, с който се оспорва предявената претенция. Твърди, че праводателите му не са притежавали права в сградата, а делбата била нищожна. Оспорва представените документи.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Г. срещу Ж.Ж..

В срока за отговор на исковата молба ответникът предявява насрещен иск за 1 собственост на ¼ ид.ч. от източен гараж (гаражна клетка), находящ се в сграда с идентификатор **** по КК.

РС се произнася с решение, като отхвърля иска на ищеца и уважава иска на ответника за дясна гаражна клетка (северозападен гараж). Решението е потвърдено от ПОС. С решение ВКС отменя решението и признава за установено, че И.Г. е собственик на западния гараж (означен на скица на л. 142 като северозападен) и осъжда Ж.Ж. да предаде владението му. Освен това ВКС обезсилва решението на ПОС в частта относно 1/4 ид.ч. от северозападен гараж (дясната гаражна клетка), като постановено по непредявен иск и връща делото на ПОС за произнасяне по предявения иск за източния гараж (лява гаражна клетка). С решение на ПОС по в.гр.д. 1511/2019г. решението на ПРС относно дясна гаражна клетка (северозападен гараж) е обезсилено по същите съображение и делото е върнато на РС за произнасяне по предявения иск за собственост на ¼ ид.ч. от източен гараж (лява гаражна клетка), находящ се в сграда с идентификатор **** по КК

С нотариален акт № 183 от 1969г. М. И. П. дарява на В. М. Х. къща и дворно място от 280 кв.м. съставляващо парцел ****по плана на кв. Х. Б. на гр. П.

Непосредствено след това, с нотариален акт № 1**** дарява на съпруга си К. В.Х., 1/2 ид.ч. от къщата и дворното място.

С нотариален акт № ****. В. и К. Х. продават на Й. Ж. Н. 1/3 ид.ч. от къщата и 1/3 ид.ч. от дворното място, записано с площ от 290 кв.м., а по нотариален акт 280 кв.м., съставляващо парцел **** Не е спорно, че имотът е идентичен с описания погоре, като това обстоятелство се установява и от използваните за сделката нотариални актове.

През 1972 г. е подписан договор за делба между Й. Ж. Н. от една страна и К. и В.

Х., относно съществуващата сграда и дворното място- лист 75.

Впоследствие в имота е била изградена процесната сградата, с две гаражни клетки в нея.

На ****. е бил подписан договор за доброволна делба между Й. Ж. Н. и съпругата му В. Н., от една страна и В. П. (Х.), Е. К. Х. и Ю. К. Х., от друга, като първите са получили в дял източният гараж, построен в северната част на дворното място, а вторите, западния гараж, построен в северната част на дворното място.

С нотариален акт от *** В. П. (Х.), Е. К.Х. и Ю. К. Х. прехвърлят на Е. Н. Г., 1/3 ид.ч. от дворното място, заедно с целия втори етаж и един гараж, построен в североизточната част на двора.

С нотариален акт от ****. Е. Г. дарява на Г. В. Д. същия имот. Тя от своя страна го продава на Я. и Г. Н. В двата нотариални акта е посочено, че се продава гараж, 2 построен в североизточната част на дворното място.

С нотариален акт от ****. Я. и Г. Н. са продали на И. Х. (Г.) апартамент в сградата, ведно с гараж, построен в североизточната част на дворното място.

Й. Н. е починал на****като е оставил наследници в лицето на В. Н. и Ж.Ж.- л.

54.

При така събраните доказателства, се установява, че правото на собственост върху сградата е възникнало в полза на собственици на земята- чл. 92 ЗЗД. След това същите за извършили делба на обособените в сградата гаражни клетки, като всяка група съделители е получила по една. Процесната, в момента, източна гаражна клетка е поставена в дял на Й. и В. Н., поради което със сключената на следващия ден сделка съделителите В.П.(Х.), Е. К. Х. и Ю. К. Х. (чийто непряк правоприемник е и ответницата по насрещния иск) са прехвърлили само правата върху притежавания от т я х западен гараж (гаражна клетка). Следва да се отбележи, че това следва и от тълкуването на самия договор от 25.02.1993г., в който е описан „ един гараж, построен в североизточната част на двора“.

Не се оспорва, че към момента на сделките и делбата Й. и В.Н. са били съпрузи, поради което са придобили правото на собственост в режим на СИО. След смъртта на първия през 2006г., имуществената общност е била прекратена- чл. 26, ал. 1 СК (отм.), като правата на съпрузите са равни- чл. 27 СК (отм.). Притежаваната от Й. Н. 1/2 ид.ч. от гаражната клетка е преминала към неговите наследници- В. Н. и Ж.Ж. при равни права- чл. 5 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН. Ето защо ищецът по насрещния иск се легитимира като собственик на 1/4 ид.ч. от източния гараж (гаражна клетка), отразен като североизточен гараж на скица към СТЕ, разположен в сградата с идентификатор **** по КК на гр. Пловдив.

Направените от ответницата по насрещния иск оспорвания на валидността на доброволната делба за сградата, в която се намират двата гаража са неоснователни.

Договорът е сключен в изискуемата от закона форма, между съсобстениците на обекта към онзи момент. Не се твърди и не се установява от събраните доказателства да е имало и други лица, които да са притежавали права към 1993г.

Възражението за изтекла в полза на ответницата придобивна давност не може да бъде разгледано, защото такова не е направено в срока за отговор на исковата молба.

Позоваване на този придобивен способ се прави след връщане на делото на ново разглеждане от РС и се явява преклудирано.

Предвид указанията на ВКС и ПОС настоящият състав следва да се произнесе по разноските за всички предходни инстанции по всички искове.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза И.Г. следва да бъдат присъдени разноски 3 за уважените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД в размер на общо 2362.24 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза Ж.Ж. следва да бъдат присъдени разноски за уважения насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК в размер на общо 2170.01 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза Ж.Ж. следва да бъде присъдена и сумата от 700 лева разноски по настоящото дело.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, че Ж. Й. Ж., ЕГН **********, е собственик на основание наследяване по закон на 1/4 ид.ч. от източния гараж, означен на приложение № 2 към СТЕ, лист 142 от гр.д. 62/2015г. на ПРС, като североизточен гараж) със застроена площ от 18.85 кв.м., намиращ се в сграда с идентификатор *****по КК на гр. П.в, със застроена площ от общо 39 кв.м., изградена в северната част на поземлен имот с идентификатор ***** по КК и КР на *****

Приложение № 2 към съдебна техническа експертиза, лист 142 от гр.д.

62/2015г. на ПРС , подписана от съдията, да се счита неразделна част от решението.

ОСЪЖДА Ж. Й. Ж., ЕГН **********, да заплати на И. Г. Г., ЕГН **********, сумата от 2362.24 лева разноски по делото пред ПРС, ПОС и ВКС.

ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Ж. Й. Ж., ЕГН ********** сумата от 2170.01 лева разноски по делото пред ПРС, ПОС и ВКС.

ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на Ж. Й. Ж., ЕГН ********** сумата от 700.00 лева разноски по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4