Акт № 291 от 10.11.2026, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- 347/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 291 гр. Ихтиман, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова Арангелова като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело № 20261840100347 по описа за 2026 година
ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата в размер на 741,88 лева, получена от ответника при начална липса на основание, поради недействителност на клаузата от сключения между страните Договор за потребителски кредит № L316122 от 16.02.2023г., предвиждаща заплащането от страна на кредитополучателя „Такса за разглеждане“.
В исковата молба се сочи, че между ищеца и ответника е сключен горепосочения договор за кредит, по силата на който на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 2 500,00 лева, която последният е трябвало да върне в срок от 24 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент от 22,00%, годишен процент на разходите (ГПР) от 56,30% и такса за разглеждане в размер на 741,88 лева. Сочи се, че в текста на договора и в таблицата с основните условия на същия е предвидено, че кредитополучателят следва да заплати процесната „Такса за разглеждане“ в посочения размер, като същата се дължи към момента на подписване на договора за кредит и се разделя като част от дължимите месечни вноски по последния. Ищцата твърди, че сумата в размер на 741,88 лева е погасена от нея, както и че клаузата от договора за кредит, която предвижда дължимостта на тази такса, е нищожна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), тъй като със заплащането на тази такса на кредитополучателя не се предоставя отделен вид услуга от отпускането на кредитната сума. Счита, че въпросната такса представлява разход по администрирането на кредита. При условие, че съдът счете процесната клауза от договора, че не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, то счита същата за неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗПП, тъй като не е индивидуално уговорена, поради обстоятелството, че е част от типов договор, изготвен предварително от ответника, върху съдържанието на който ищцата не е имала възможност да влияе. Сочи се, че въпросната клауза въвежда и голяма неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на ищцата, имаща качеството потребител по смисъла на §р. 13, т. 1 ЗЗП. Затова и твърди, че 1 претендираната сума е платена при начална липса на основание, поради недействителността на клаузата от последния, предвиждаща задължение за заплащане на „Такса за разглеждане“, с която неоснователно се е обогатил ответникът.
Препис от исковата молба е връчен на ответното дружество, което в срока по чл. 131 ГПК е подало отговор, с който признава иска по реда на чл. 237 ГПК. Твърди, че претендираната от ищцата сума е заплатена от същата. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, излагайки аргументи за ниска фактическа и правна сложност на делото.
С писмено становище ищецът във връзка с направеното признание на иска, е поискал съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.
Настоящият състав счете, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК: ответникът признава иска, а ищецът моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска.
Съдът намира, че са спазени изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с него.
Предвид направеното признание, съдът в съответствие с чл. 237, ал. 2 ГПК приема, че така предявеният иск от страна на Е. К. против „ЮтеКредит България“ ЕООД за заплащане на сумата в размер на 741,88 лева, получена от ответника при начална липса на основание, поради недействителност на сключения между страните Договор за потребителски кредит № L316122 от 16.02.2023г. е основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има единствено ищцата. Тя е направила разноски за заплащането на държавна такса в размер на 22,12 евро, която сума следва да бъде възложена на ответника.
Освен това, видно от представения договор за безплатна правна помощ между Е. К. и адвокат А. А., ищцата не е заплатила адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този случай съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение в съответствие с чл. 36, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа. Съдът, след като съобрази, че спорът е разрешен в рамките на само на едно открито съдебно заседание, при което процесуалният представител на ищеца не се е явявал, а делото е със сравнително ниска степен на фактическа и правна сложност, доколкото предметът му е свързан с установяване на недействителност на договор за потребителски кредит, по който съществува значителна по обем и непротиворечива практика, както и имайки предвид извършените процесуални действия - не са били разпитвани свидетели, не са назначавани експертни заключения, то съдът намира, че съответно на положения от адвоката труд и справедливо по размер би било възнаграждение от 240,00 евро, която сума следва да бъде заплатена от ответника на адвоката, осъществил безплатната правна помощ.
Предвид влизането в сила на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ДВ, бр. 70 от 20.08.2024 г., изм. и доп.) всички суми в диспозитива на съдебното решение следва да бъдат изписани в евро, като бъдат изчислени съобразно официалния курс, според който 1 евро се равнява на 1.95583 лева.
Воден от горното, С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
2
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 379,32 евро - платена при начална липса на основание, поради нищожност на сключен Договор за потребителски кредит № L316122 от 16.02.2023г., както и сумата от 22,12 евро – разноски в производството.
ОСЪЖДА „ЮТЕКРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Сребърна“ № 21, ет. 5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. А. –АК- Пазарджик, личен № ********** на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата сумата от 240,00 евро за оказана безплатна правна помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3