Определение № 25400 от 29.09.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25400 гр. С, 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Т . С. ВЛ. като разгледа докладваното от П. Т . С. ВЛ. Гражданско дело № 20211110134254 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийски районен съд е сезиран с искова молба от Д. П. Д., ЕГН: **********, с която са предявени субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Столична община, С. А. Б., ЕГН: ********** и Р. К. К., ЕГН:

**********, с които се иска признаване за установено по отношение на първия ответник, че не е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.С с идентификатор № *** по кадастралната карта и регистри /КККР/ на гр.С, одобрени със заповед №РД-1832/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 282 кв.м., адрес на имота: гр.С, район „В“, ***, местност III-105, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: №3, квартал: 234, парцел: VI-част, при съседни имоти с идентификатори:***, ***, ***,

***, 134.306.164 и *** и за признаване за установено по отношение на втория и третия ответник, че не са собственици на по 1/6 идеална част от поземлен имот, находящ се в гр.С, с идентификатор №*** по КККР на гр.С, одобрени със заповед №РД-18-32/01.04.2016г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 186 кв.м., с адрес на гр.С, район „В“, ***, местност III-105, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: №4, квартал: 234, парцел: VI-част, при съседи имоти с идентификатори: ***,***,***, ***,

*** и ***.

Ищецът твърди, че е собственик на гореописаните два поземлени имота, които придобил, въз основа на изтекъл в негова полза придобивен давностен срок, доколкото от 2000 г. насетне, включително към датата на депозиране на исковата молба осъществява спокойно, явно, несмущавано и непрекъснато владение. Сочи, че не се е сдобил с титул за собственост, поради липсата на необходимост от такъв. Извежда правния си интерес от завеждането на настоящото производство с твърдения, че първият ответник се счита за собственик на процесните имоти, за които заявява, че има издадени актове за общинска собственост. Допълва, че вторият и третият ответник притежавали нотариален акт за собственост на поземлен имот с идентификатор №***, по силата на който се легитимират като собственици на по 1/6 идеална част.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Столична община е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на претенциите, тъй като спорът между страните е разрешен със сила на присъдено нещо с Решение № 30055/2017 г., по описа на 1

СРС, потвърдено с Решение № 4711/04.08.2020 г., по гр.дело № 4517/2019 г. на IV-д възз. отд. по описа на СГС и Определение № 97/16.03.2021 г. по гр. дело № 14/2021 г. по описа на ВКС. Оспорва се и основателността на предявения иск, с довод, че процесните имоти представляват частна общинска собственост, които се стопанисват от него.

В срока по чл.131 ГПК С. А. Б. и Р. К. К. са депозирали писмен отговор, с който искат производството да бъде прекратено, тъй като е налице влязло в сила решение между същите страни, с което са отхвърлени заведените по-рано положителни установителни искове за признаване на правото на собственост на ищеца по отношение на същите имоти, въз основа на същото придобивно основание – давностно владение. Излагат и съображения за неоснователност на претенцията.

Съдът намира, че предявените искове са процесуално недопустими по следните съображения:

По делото е представено Решение № 30055/2017 г., по описа на СРС, 41 състав, влязло в законна сила на 16.03.2021 г., с което са отхвърлени предявените от ищеца Д. П. Д. субективно съединени установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК срещу Столична община, С. А. Б. и Р. К. К. за признаване за установено по отношение на първия ответник, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.С с идентификатор № ***, придобит въз основа на давностно владение и за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищецът е собственик на поземлен имот, находящ се в гр.С, с идентификатор №***, придобит въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност.

Отвод за присъдено нещо като отрицателна процесуална предпоставка по отношение на по-късно предявен иск създава само решението, постановено по същото искане, на същото основание и между същите страни. Тези три характеристики на предявен иск и вече решен спор следва да са идентични, за да е недопустим по-късно предявения иск. В процесния случай една и съща страна предявява по отношение на едни и същи насрещни страни, при един и същи предмет на спора, както положителен, така и отрицателен установителен иск. И двата иска са насочени към разрешаването на един и същи спор, поради което е налице тъждественост на претенциите. В практиката на ВКС е прието, че е недопустимо да се съедини или впоследствие да се предяви в отделно производство отрицателен установителен иск за собственост при предявен положителен установителен иск за собственост между едни и същи страни и при един и същ спорен предмет. При положителния установителен иск за собственост силата на присъдено нещо се формира само досежно наведените основания, което в случая е идентично – изтекла в полза на ищеца придобивна давност. Ищецът не се позовава на други факти, следващи влизането в сила на посоченото съдебно решение, поради което и съдът намира, че предявените отрицателни установителни искове са недопустими, с оглед на което производството следва да бъде прекратено.

Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, при прекратяване на делото, на ответника се следват разноските, които е направил. Ответникът Р. К. К. е направил искане за присъждане на направените от него разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да бъде уважено. На ответника Столична община следва да се присъди сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.130 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. № 14355/16.06.2021 г., допълнена с молба с вх. №51530 от 08.09.2021 г. по описа на Софийски районен, на основание чл.130 ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №34254 по описа на Софийски районен съд 2 за 2021г., 25 състав.

ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.С, ж.к. „З **“, бл.9, вх.Б, ап.123Д да заплати на Столична община, с адрес гр.С, *** и съдебен адрес гр.С, бул. „А С“ № 62, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал.8 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. П. Д., ЕГН:**********, с адрес гр.С, ж.к. „З **“, бл.9, вх.Б, ап.123Д да заплати на Р. К. К., ЕГН: **********, със съдебен адрес гр.С, ***, ет.1, ап.1, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, сторените по делото разноски в размер на 400,00 лева – адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3