Решение № 1580 от 22.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Русе, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тихомира Г. Казасова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело № 20244520102615 по описа за 2024 година

Е. К. Д. заявява, че на 27.01.2014г., Районен съд – Русе издал срещу него, в полза на „ОББ“ АД, заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД №386/2014г. за сумите:

16 045.67 лева – неизплатена главница по Договор за кредит от 23.07.2012г.; 624.73 лева – договорна лихва за периода 23.10.2012г. – 20.01.2014г.; 738 лева – разноски и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2014г. до окончателното й изплащане, която лихва към 14.05.2024г. била в размер на 19 817.97 лева.

По молба на банката, въз основа изпълнителния лист, ЧСИ Венцислав Маринов образувал ИД №212/2014г., което прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, с постановление от 02.05.2017г.

През 2017г. кредиторът образувал ново изпълнително производство при същия ЧСИ, заведено под №594/2017г. С разпореждане от 30.07.2018г., съдебният изпълнител конституирал нов взискател – „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Един месец по-късно (30.08.2018г.) взискателят поискал да бъдат извършени справки в регистъра на БНБ и налагане запор върху налични банкови сметки на длъжника. С постановление №5885/16.11.2020г. съдебният изпълнител прекратил производството по делото, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Впоследствие изпълнителният лист бил използван за образуване на ново изпълнително производство – ИД №371/2024г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, която предприела принудителни действия – наложила запори върху банковите сметки на длъжника и насрочила опис на движими вещи за 30.07.2024г.

Позовавайки се на чл.110 и сл. от ЗЗД и ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, приема, че на 31.08.2023г. вземанията са погасени по давност, която е текла в периода 31.08.2018г. – 1

31.08.2023г.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Витоша“, ж.к.“Малинова долина“, бул.“Рачо Казанджията“№4-6, представлявано от управителите Райна Иванова Миткова – Тодорова и Тихомир Иванов Вълчев, че Е. К. Д., ЕГН ********** не дължи на дружеството сумите 16 045.67 лева – неизплатена главница по Договор за кредит от 23.07.2012г. и законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2014г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 19 817.97 лева.

Претендира разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, юрисконсулт Й. К. – пълномощник на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.

Не оспорва фактите, свързани с изпълнителното основание и образуваните въз основа на него изпълнителни дела.

Счита, че ИД №371/2024г. по описа на ЧСИ с рег.№831 е образувано преди да изтече установения давностен срок и взискателят своевременно е поискал да бъдат извършени изпълнителни действия, които да обезпечат и удовлетворят вземането на кредитора.

Поддържа, че в настоящия случай намира приложение общият петгодишен давностен срок, който съобразно разпоредбата на чл.116, б.“в“ ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.

Развива доводи, относно разликата между перемпция и давност.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

В настоящото производство са приети: ИД №212/2014г. и ИД №594/2017г. по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, с рег.№833, Район на действие Окръжен съд – Русе и ИД №371/2024г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, рег.№831, Район на действие Окръжен съд – Русе.

Изпълнително дело №212/2014г. е образувано на 24.03.2014г. по молба на „Обединена българска банка“ АД, въз основа изпълнителен лист от 27.01.2014г., издаден от Районен съд – Русе по гражданско дело №386/2014г., въз основа който Е. К. Д. е осъден да заплати на взискателя сумите: 16 045.67 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, сключен на 23.07.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2014г. до окончателното й изплащане; 624.73 лева – договорна лихва за периода 23.10.2012г. – 20.01.2014г.; 1579.65 лева – наказателна лихва за периода 23.10.2012г. – 20.01.2014г., както и направените по делото разноски в размер на: 365 лева – заплатена държавна такса и 738 лева – възнаграждение на редовно упълномощен адвокат.

Съобразно резултатите от проучване имущественото състояние на длъжника, взискателят е поискал, съдебният изпълнител да предприеме служебно съответните действия по насочване принудително изпълнение срещу всяко установено секвестируемо имущество на длъжника, до пълно и окончателно погасяване на дълга. В хода на изпълнителното производство са 2 извършени следните действия:

- на 25.03.2014г. са изпратени запорни съобщения до 28 банки; изискана е информация от ТД на НАП – Русе, Общинска служба земеделие, Контролно – техническа инспекция – Русе, Община Русе и ПП КАТ – Русе за налични: банкови сметки, недвижими имоти, МПС, селскостопанска техника, земеделски земи и данни за работодателя на Е. Д.;

- на 06.06.2014г., на основание запорно съобщение от банкова сметка на длъжника в ПИБ по сметка на взискателя е преведена сумата 907.36 лева;

- на 06.10.2015г. взискателят е поискал да бъде извършено ново проучване на имущественото състояние на длъжника и при установени активи, да бъде наложена възбрана/запор върху тях;

- на 09.10.2015г. ЧСИ отново е изискал информация от ТД на НАП – Русе, Общинска служба земеделие, Контролно – техническа инспекция – Русе, Община Русе и ПП КАТ – Русе за установяване имущественото състояние на Е. Д..

Делото е прекратено на 02.05.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.

Изпълнително дело №594/2017г. е образувано на 14.07.2017г. по молба на „Обединена българска банка“ АД, въз основа същия изпълнителен лист. Банката отново е поискала, съдебният изпълнител да предприеме служебно съответните действия по насочване принудително изпълнение срещу всяко установено секвестируемо имущество на длъжника, до пълно и окончателно погасяване на дълга. На същата дата, ЧСИ е постановил да се изиска удостоверение по чл.191 ДОПК; да се извърши пълна имуществена проверка на длъжника; да се наложат запори на установените му банкови сметки; да се изпрати съобщение до длъжника за образуваното ИД и наложените запори.

- на 17.07.2017г. са изпратени запорни съобщения до 28 банки; изискана е информация от ТД на НАП – Русе, Общинска служба земеделие, Контролно – техническа инспекция – Русе, Община Русе и ПП КАТ – Русе за налични: банкови сметки, недвижими имоти, МПС, селскостопанска техника, земеделски земи и данни за работодателя на Е. Д.; изпратено е уведомление до длъжника за образуваното изпълнително дело и наложени запори върху банковите му сметки в ПИБ АД, ОББ АД и Уникредит булбанк АД;

- на 28.07.2017г., въз основа запорно съобщение, от сметката на длъжника по сметката на взискателя е преведена сумата 29 лева;

- на 09.08.2018г. ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД уведомил съдебния изпълнител, че въз основа договор за цесия, ОББ АД е прехвърлила на дружеството вземането, произтичащо от Договора за кредит №LD1220610423, предмет на изпълнителното производство. Поискал да бъде конституиран като взискател, в качеството му на цесионер;

- с разпореждане от 10.08.2018г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е конституирано като взискател по изпълнителното дело;

- на 30.10.2018г. взискателят е изискал от съдебния изпълнител да извърши справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуващи банкови сметки на длъжника и при наличие на такива да наложи запори.

След 30.10.2018г. не са поискани, респективно не са извършени изпълнителни 3 действия.

Делото е прекратено на 16.11.2020г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК и изпълнителният лист е върнат на взискателя.

Изпълнително дело №371/2024г. е образувано на 22.04.2024г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, въз основа изпълнителен лист от 27.01.2014г., издаден от Районен съд – Русе по гражданско дело №386/2014г. Взискателят е поискал извършване действия по установяване имущественото състояние на длъжника, а при установени банкови сметки – налагане запор.

- на 24.04.2024г. са установени налични банкови сметки на длъжника; изготвена е справка от СВ . Русе; изискано е удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки;

- на 25.04.2024г. е изпратено съобщение до Е. Д. за образуваното изпълнително дело, ведно с уведомление за пристъпване принудително изпълнение чрез извършване опис, оценка и изземване на движими вещи от жилището, на което е регистриран постоянния адрес на длъжника; изпратени са запорни съобщения.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.439 ГПК.

Отрицателният установителен иск по чл.439 ГПК е способ за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнението, и има за предмет предприето от длъжника оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело. Надлежни страни са длъжникът и взискателят в изпълнителното производство.

Съобразно разпоредбата на чл.439, ал.2 ГПК, искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

За успешното провеждане на претенцията, ищецът следва да установи факти, които изключват или погасяват спорното право.

Процесните вземания са предмет на заповед за изпълнение на парични задължения, въз основа документ по чл.417 ГПК, която е влязла в сила (не са наведени твърдения, че ищецът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК) и придала на вземанията качеството на съдебно установени по смисъла на чл.117, ал.2 ЗЗД. Поради това, правото на принудително изпълнение по отношение на тях се погасява с петгодишна давност.

Първоначално давността е била прекъсната с образуването на ИД №212/2014г. по описа на ЧСИ с рег.№833, прекратено на 02.05.2017г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Второто изпълнително дело е образувано на 14.07.2017г. С молба от 30.10.2018г. конституираният като взискател ответник – „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал да бъде наложен запор върху установени банкови сметки на длъжника.

Съгласно разясненията, дадени в т.10 на ТР №2/26.06.2015г. по ТД №2/2013г. на ВКС, ОСГТК, давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действия в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител по 4 възлагане от взискателя), а именно: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана; присъединяването на кредитори; възлагането на вземане за събиране или вместо плащане; извършването на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач; насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавяне на документи и др., назначаване експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа влязло в сила разпределение и др.

Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД е това, при което е налице реално засягане правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на същинското действие за принудително изпълнение.