Решение № 1242 от 01.09.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1242 гр. Русе, 01.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. Иванов при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело № 20254520101087 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск от “АПС Бета България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов против В. Р. Р., с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 08.07.2019г. между „Сити Кеш” ООД – като заемател и ответницата – като заемополучател, бил сключен договор за паричен заем № 335834, по силата на който първия отпуснал на втората паричен заем в размер на 900.00 лева, а В. Р. се задължила да върне заема на 7 вноски по 251.00 лева всяка в срок до 08.02.2020г., когато е падежа на последната вноска, съгласно погасителен план, неразделна част към договора за заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05%, както и ГПР в размер на 48.63%. Съгласно чл.9 от ЗПК, договорът за паричен заем е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за паричен заем са потребителят и кредитора, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за паричен заем действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или 1 обещава да предостави паричен заем в рамките на своята професионална или търговска дейност. Видно от приложените Общи условия и договор за паричен заем № 380770/17.12.2019г. по безспорен начин установяват сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните. В случая представеният по делото договор за паричен заем не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. В чл.31, ал.3 от Общите условия по договора за потребителски заем страните се съгласили, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл.33, ал.2 от Общите условия по договора за потребителски заем било уговорено „Сити Кеш” ООД да уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и че същите ще се считат за получени от кредитора, ако бъдат изпратени на имейл адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.

Горепосочените договори са по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон.

Съгласно чл.6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправяне на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече. Дори и съдът да не приеме, че договорите не са сключени по електронен път, то следва да приеме, че договора за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, разписка за което ищецът представя с настоящата искова молба.

Ответницата В. Р. не е изпълнила в срок задълженията си по договора за кредит.

С договор за цесия от 13.01.2022г. „Сити Кеш” ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор за паричен заем на цесионера „АПС Бета България” ЕООД. Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индивидуализирано в Приложение към договора за цесия. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от нея настоящ адрес, както и със СМС на посочения от нея 2 телефонен номер. Ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по договора за паричен заем до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомлението за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита за надлежно извършено. Ако съдът приеме, че уведомяване на длъжника на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то моли да бъде прието за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба и приложено към нея.

Към момента ответницата В. Р. дължи на „АПС Бета България” ЕООД по договора за паричен заем № 335834/08.07.2019г. сума в общ размер на 1 302.66 лева, формирана както следва: 900.00 лева – главница; 152.18 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 08.07.2019г. до 08.02.2020г. и 250.48 лева – лихва за забава върху главницата за периода 08.02.2020г. до 14.06.2024г. Претендираната сума за лихва за забава представлява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. за просрочени парични задължения. Същата се дължи от длъжника по силата на чл.2, раздел Х „Забава.

Предсрочна изискуемост” от ОУ, неразделна част от договора за кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. законна лихва за забава по договора за кредит не е била начислявана, т.е. претендираната лихва изцяло е съобразена с изискванията на чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.

Ищцовото дружество за дължимите парични суми по договора за паричен заем № 335834/08.07.2019г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 3556/2024г. по описа на РРС. Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване на ответницата на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, където не е била открита, поради което същата е била счетена за връчена на 3 основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е направил по настоящото дело.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В. Р., че му дължи сумата в общ размер на 1 302.66 лева, формирана както следва: 900.00 лева – главница по договор за паричен заем № 335834/08.07.2019г.; 152.18 лева – договорна лихва върху главницата за периода от 08.07.2019г. до 08.02.2020г. и 250.48 лева – лихва за забава върху главницата за периода 08.02.2020г. до 14.06.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението в съда – 26.06.2024г. до окончателното й изплащане, по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 3556/2024г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.

Ответницата призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител - адв. Л. В. от АК - Русе в срока за отговор оспорва, че между страните е бил сключен договор за паричен заем, както и че ответницата е получила реално сумата от 900.00 лева. Твърди и че при евентуално доказване на сключен между страните договор за потребителски кредит, същият е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като е налице кумулиране между неустойка за забава с мораторна лихва, което е недопустимо и не е ясно как е бил формиран ГПР по договора – какво е включено в него освен договорната лихва, която път от своя страна надвишава трикратния размер на законната лихва за забава и противоречи на добрите нрави.

Съдът, след като обсъди твърденията и възраженията на страните, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и приложимия закон, приема за установено следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че е съставен Договор за паричен заем № 335834/08.07.2019 г., в който като заемател е индивидуализирана ответницата В. Р. Р., а като заемодател - „Сити Кеш“ ООД.

Съгласно съдържанието на договора размерът на предоставения кредит е 900 лв., срокът за погасяване е до 08.02.2020 г., а задължението е разсрочено на седем погасителни вноски по 251 лв. Уговорени са фиксиран годишен лихвен процент от 40,05 % и ГПР от 48,63 %. Към договора са представени приложимите Общи условия, Приложение № 1, договор за предоставяне на гаранция и разписка за предоставяне на заемната сума.

Съдът не споделя основното възражение на особения представител, че липсата на саморъчен подпис върху договора сама по себе си обосновава извод, че правоотношение между страните не е възникнало. Процесният договор е сключван 4 посредством система за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Съгласно ЗПФУР сключването на договор за финансова услуга не предполага във всички случаи полагането на саморъчен подпис върху хартиен носител, доколкото съгласието на потребителя може да бъде изразено посредством използваното средство за комуникация от разстояние. Съгласно Общите условия кандидатстването за отпускане на заем се извършва чрез интернет платформата на кредитора, като на предоставения от заемателя електронен адрес се изпращат преддоговорната информация, договорът, погасителният план и Общите условия.

Наред с това представената разписка индивидуализира предоставената сума от 900 лв. именно с процесния договор № 335834. Документът следва да се преценява не изолирано, а във връзка с договора, приложението към него, Общите условия, индивидуализацията на ответницата и останалите доказателства.

По делото не се твърди и не са представени каквито и да е конкретни данни за неправомерно използване на личните данни на ответницата, за кандидатстване от трето лице или за получаване на предоставената сума от друго лице. Оспорването от особения представител произтича от обективната невъзможност да получи сведения непосредствено от представляваната страна и се основава на липсата на саморъчен подпис, но не е подкрепено с факти или доказателства за злоупотреба с самоличността на ответницата.