Решение № 818 от 23.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Варна, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Деница Славова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100501225 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК и чл.17 от ЗЗДН.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 37135/24.04.2024г., подадена от Г.

Е. Д., ЕГН ********** срещу решение № 1357/17.04.2025г., постановено по гр.д. № 15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в частите му, с които са наложени мерки за защита от домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: *** лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** от ответника Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: *** като е задължен Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес:

*** да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: *** лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН **********, на основание чл.

5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, и е насочено детето М. Г. Д., ЕГН ********** към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие към Център за обществена подкрепа „Усмивка“ – гр.

Варна, на основание чл. 5, ал. 1, т. 8 от ЗЗДН.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивникът излага каква според него е фактическата обстановка по случа. Сочи, че между страните е имало спор за родителски права, в рамките на който предмет са били обстоятелства относно състоянието на детето, които не покриват изискванията 1 за акт на домашно насилие, а са в следствие на влошените отношения между родителите. Въззивникът не споделя правните изводи на районния съд за извършено домашно насилие от негова страна. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а молбата за защита са бъде отхвърлена изцяло, както и да му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.17, ал.4 от ЗЗДН е постъпило възражение срещу въззивната жалба (отговор) от въззиваемата страна С. В. Х., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М.

Г. Д., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно, мотивирано и законосъобразно.

Поддържа, че фактическата обстановка е преценена правилно от съда и кореспондира със събраните по делото доказателства. Излага, че във въззивната жалба няма аргументи в подкрепа на сочените в нея пороци на решението, които са изброени само декларативно. Сочи, че въззивната жалба е почти идентична с отговора на молбата за защита, депозиран от ответника.

Сочената от въззивника фактическа обстановка счита за изопачена и неотговаряща на събрания по делото доказателствен материал. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната от въззивника част, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Подадена е още въззивна жалба вх.№ 37135/24.04.2024г. от В. Х., ЕГН **********, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** срещу решение № 1357/17.04.2025г., постановено по гр.д. № 15753/2024г. на ВРС, 9 състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на С. В. Х., ЕГН **********, с адрес: ***, лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** за налагане на мерки за защита спрямо молителката и детето от ответника и баща на детето Г. Е. Д., ЕГН **********, с адрес: *** в останалата й част, а именно по отношение на поисканите мерки да се забрани на ответника да приближава молителите, както и жилището им на адрес: ***, и ДГ № 22 „Мечо Пух" - гр.Варна, както и да се забрани на ответника да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част. Сочи се, че извършените актове на насилие от ответната страна не са изолиран случай, както и че със същите са причинени телесни повреди на детето, което е травмирано, както и силен стрес на майката, уплаха, притеснение и обосновано предположение за наличието на опасност за живота и здравето на детето й. Излага се, че не се споделят доводите на съда, че личността на дееца е без значение, както и че съдът не следва да взема предвид формата и степента на вината на извършителя. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено нов, с което да бъдат наложени допълнително следните мерки за защита: забрани на ответника да приближава молителите, както и жилището им на адрес: ***, както и ДГ № 22 „Мечо Пух" - гр.Варна; и забрана на ответника да осъществява контакт с пострадалите лица под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както 2 и чрез всякакви други средства и системи за комуникация. Претендират се и направените по делото разноски. С жалбата е отправено и искане по чл.19 от ЗЗДН за изменение на издадената заповед за незабавна защита, като същата бъде допълнена с горепосочените мерки за защита.

Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по молба на С. В. Х., ЕГН ********** лично и в качеството на майка и законен представител на малолетното дете М. Г. Д., ЕГН ********** срещу Г. Е. Д., ЕГН ********** за защита от домашно насилие.

В молбата са изложени твърдения, че молителката и ответникът са живели на семейни начала в ***, като двамата са родители на детето М. Г. Д..

Твърди се още, че ответникът започнал да упражнява домашно насилие спрямо молителката и детето, предимно след прием на наркотици, от които започвал да буйства и ставал агресивен. Ответникът упражнил насилие и спрямо своята майка, която подала жалба. Молителката излага твърдения за случай от м. април 2024 г., когато ответникът я удрял, обиждал я и я залял с вода, след което тя взела решение да се разделят. По образуваното гр.д. № 860/2024 г. на РС - *** били постановени привременни мерки, съгласно които бащата имал режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. в събота до 17:00 ч. в неделя с преспиване.

Поддържа се, че молителката и детето заживели на квартира в гр. Варна. Сочи се, че ответникът не спазвал режима, като пускал и множество жалби срещу молителката, че биела и дрогирала детето и била аморална, по които били образувани множество преписки в РУ - ***. В тази връзка молителката многократно била посещавана от полицаи и социални работници, които установявали неистинността на тези твърдения. Излага, че всеки път когато е при него, ответникът тества детето за наркотици. Сочи, че след контакт с баща си детето е много стресирано, разказвало страшни неща за престоя си при него. На 07.12.2024 г. ответникът дошъл да вземе детето в 18:00 ч. вместо в 10:00 ч., както е по определения РЛО и трябвало да го върне на следващия ден в 17:00 ч., но на 08.12.2024 г. в 17:00 часа Г. не се появил и молителката нямала никаква информация къде е детето, как е и защо ответникът не го 3 връща. Тя силно се притеснила и разтревожила, като не могла да се свърже с ответника и по телефона, тъй като не отговарял. След многократни обаждания си вдигнал телефона и казал на молителката, че ще прави каквото си иска и ще върне детето когато той прецени, като не дал никаква информация за състоянието на детето и къде се намира то. Поради това молителката и нейният приятел веднага тръгнали от гр. Варна за ***, където не открили детето и ответникът на адреса му, за което тя депозирала жалба с вх.№188б007920/08.12.24г. по описа на РУ към ОД на МВР ***. На 09.12.2024 г. около 15:00 - 15:30 ч. молителката получила обаждане от разследващ полицай към РПУ - ***, че ответникът е задържан и е с детето в полицията, както и че веднага трябва да отиде да вземе детето. Веднага тръгнала с приятеля си за ***, като около 17:30 ч. успяла да вземе детето от полицията и видяла, че то има лепенка на китката на лявата си ръчичка. Още на излизане от *** автомобилът им бил спрян от патрулен автомобил на КАТ - *** по подаден сигнал от ответника за проверка за наркотици и алкохол, като детето силно се разстроило от полицаите, които не установили нищо нередно при проверката, а молителката също била травмирана от тормоза чрез сигнала с невярна информация. Когато се прибрали в гр. Варна, молителката установила, че освен по китката, детето има множество синини и следи от убождания и по други части на ръчичките си, като казало, че баща му го е водил да му вземат кръв и че много го е боляло. Детето било силно стресирано и се наложило молителката да го успокоява, като на 10.12.2024 г. от УМБАЛ „Св. Марина" ЕАД издали СМУ №128/2024 г., съгласно което били установени инжекционни бодове в областта на двете лакътни ямки и двете китки на момчето. Поддържа се, че ответникът е криминално проявен, както и че домашното насилие спрямо молителката и детето е било системно, като тя е била удряна, блъскана, скубана, обиждана и пр. в присъствието на детето.

От страна на ответника е депозиран отговор, с който молбата за защита се оспорва като неоснователна. Твърди се, че ответникът не е осъществил декларираните актове на насилие спрямо молителите. Ответникът не оспорва, че е баща на детето М. Д., родено от преустановената му връзка на семейни начала със С. Х.; че между родителите е налице висящ съдебен спор досежно въпросите за отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, като в производството по гр. д. № 860/2024 г. по описа на РС-*** са постановени и привременни мерки; че на 07.12.2024 г. в изпълнение на привременния режим на личен контакт, определен от съда, е взел детето и го е върнал на 09.12.2024 г. на майка му. Твърди, че синините и белезите от убождане на детето са резултат от това, че са му взети образци за изследване /кръв/ по ДП № 463/2024 г. по описа на РУ-***, което е образувано за престъпление по чл. 182, ал. 1 от НК, по което пострадал е детето. Сочи, че е бил длъжен да заведе детето за изследване, осъществено от надлежен орган в рамките на висящото наказателно производство. В този смисъл поддържа, че не е извършил умишлен акт с цел да навреди на детето си.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното удостоверение за раждане детето М. Г. Д. е родено на 27.07.2021г. от родители С. В. Х. и Г. Е. Д..

4

В декларацията на молителилите по чл.9, ал.3 от ЗЗДН са пресъздадени твърденията от молбата им за защита, описани по-горе.

Съгласно приетото по делото съдебномедицинско удостоверение № 128 от 10.12.2024г., издадено от д-р И.Ж. от Клиника по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД, гр. Варна на същата дата е освидетелствано детето М. Г. Д. по желание на неговата майка. Отразено е, че по данни на детето баща му го е завел да му вземат кръв за изследвания. Установени са инжекционни бодове в областта на двете лакътни ямки и двете китки.