Определение № 615 от 18.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500675 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 3703/23.07.2024г. от адвокат С. Й.

Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г." №**, офис п., в лично качество и в качеството си на пълномощник на П. Г. В., ЕГН ********** – длъжник в заповедното производство по ч.гр.д. № 714/2021г. по описа на Районен съд - Панагюрище, против Решение № 97/25.06.2024г., постановено по гр.д. № 20215230100903 по описа за 2021 г. на Районен съд – Панагюрище, имащо характер на определение, с което е оставено без уважение искането по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по същото дело Решение № 36 от 23.02.2024 г. в частта за разноските, като се осъди „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адвокат С. Й. Д., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение за оказана правна помощ в производството по ч.гр.д. № 714/2021г. по описа на Районен съд - Панагюрище в размер на 360,00 лева съразмерно с отхвърления иск.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт. Намира, че съдът, който разглежда иск по чл. 422 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, позовавайки се на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2024г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се отмени обжалваният съдебен акт по чл. 248 от ГПК, като се осъди заявителя в заповедното производство да й заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 360,00 лева, във връзка с подадено възражение по чл. 414 от ГПК, в качеството си на процесуален представител на длъжника П. Г. В., с оглед постановеното решение в производството по чл. 422 от ГПК, с което 1 исковите претенции на заявителя са отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноски в настоящото производство.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна „ П. К. Б.“ ЕООД, чрез юрисконсулт Г. С. – К., с приложено по делото пълномощно. Взема становище за неоснователност на жалбата, а обжалвания съдебен акт намира за правилен и законосъобразен. Излага подробни съображения. Моли да се отхвърли частната жалба и да се потвърди обжалваното решение, а в случай че се приеме за основателна - да се присъди възнаграждение в размер на 50,00 лева, като се съобрази, че не следва да се присъжда ДДС.

Въззивният съд, след като се запозна с подадената жалба, обжалвания съдебен акт, представените по делото доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, събрана е дължимата държавна такса, поради което се явява процесуално допустима.

Производството по ч.гр.д. № 714/2021 г. по описа на РС - Панагюрище е образувано по заявление по чл. 410 от 29.09.2021 г., подадено от „П. К. Б.“ ЕООД срещу П. Г. В., ЕГН ********** от гр. С., за вземане в размер на 565,33 лева , произтичащо от Договор за потребителски кредит № 30038871005 от 21.08.2019 г. Издадена е Заповед № 285 за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 30.09.2021г. срещу длъжника П. В. за сумите, както следва: 388,08 лева главница, ведно със законна лихва от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане, 1,43 лева - лихва от 21.04.2020 г. до 20.12.2020 г., 23,58 лева – неплатено договорно възнаграждение от 20.10.2020 г. до 20.12.2020 г., 41,01 лева – законна лихва от 20.12.2020 г. до 29.09.2021г., 27,78 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, дължимо до 20.12.2020г. Със заповедта е присъдена и държавна такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, като за сумата над 50,00 лева до претендираното от 180,00 лева, искането е оставено без уважение. С разпореждане № 461/01.10.2021г. заявлението е отхвърлено за сумата от 83,46 лева – неплатено възнаграждение за услуга „Флекси“, същото не е обжалвано от заявителя и е влязло в сила.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника П. В. на 11.10.2021 г. В законоустановения срок – на 22.10.2021г., е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, чрез процесуален представител – адвокат С. Д., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г." №**, офис п.. Във възражението е направено искане за присъждане на сумата от 360,00 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, във връзка с подаването му, за което последната е представила пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.10.2021г. От договора е видно, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – за оказване на помощ на материално затруднено лице.

С Определение № 178/11.11.2021г. на заповедния съд, на заявителя е указано в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като в същия срок да представи пред заповедния съд и доказателства за предявяването му. Същото е връчено на заявителя на 15.11.2021 г. В едномесечния срок заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК за 2 вземането по издадена заповед за изпълнение, за което е образувано гр.д. № 20215230100903 по описа за 2021 г. Районен съд – Панагюрище. Видно от подадения по делото отговор на исковата молба, длъжникът в заповедното производство и ответник по иска -П. В., е била представлявана от адвокат В.

С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г." №**, офис п.. Представено е пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.01.2022 г. От договора е видно, че процесуалното представителство и защита е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – за оказване на помощ на материално затруднено лице, като с отговора се претендира присъждане на сумата от 360,00 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

С поставеното по това дело Решение № 36/23.02.2024г., съдът е отхвърлил изцяло предявения от „П. К. Б.“ ЕООД срещу П. В. установителен иск за заплащането на сумата от 388,08 лева - главница, 23,58 лева - договорно възнаграждение, 27,88 лева - възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ и 83,46 лева - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва до изплащане на вземането, представляваща неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № 30038871005 от 21.08.2019 г. С решението съдът е осъдил „П. К. Б.“ ЕООД да заплати на адвокат В. С. сумата от 360,00 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника П. В., на основание чл. 38 от ЗАдв и Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението е съобщено на ищеца на 11.03.2024 г., а на ответника П. В. на 14.03.2024 г.

На 15.03.2024 г. е постъпила молба от „П. К. Б.“ ЕООД, с която заявява, че на основание чл. 233 от ГПК дружеството се отказва от исковата си претенция, тъй като към датата на изготвяне на молбата задължението било погасено, поради което за ищеца не е налице правен и материален интерес да поддържа исковата си претенция. Моли съда да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. Препис от молбата е изпратен на ответницата с указания в едноседмичен срок от съобщението да изрази становище. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по тази молба, видно от материалите по делото.

В срока за обжалване на решението – на 25.03.2024г., е постъпила с молба по чл. 248 от ГПК от адвокат С. Д., в която сочи, че с решението си, въпреки отхвърляне на исковите претенции, съдът не е присъдил разноски за заповедното производството. Счита, че тъй като е представлявала доверителката си в проведеното заповедно производство, преди исковото такова, и доколкото съдът е отхвърлил исковете изцяло, то на нея като процесуален представител й се дължат разноски съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК към възражението по чл. 414 от ГПК за осъществената от нея безплатна адвокатска защита в заповедното производство. Отправя искане съдът да измени или допълни постановеното по делото решение в частта за разноските, като в диспозитива на същото осъди ищеца да й заплати адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на доверителката й в производството по ч.гр.д. № 714/2021 г. по описа на РС – Панагюрище.

Молбата по чл. 248 от ГПК е изпратена на ищеца „П. К. Б.“ ЕООД за 3 становище, който в указания срок депозира отговор, с който възразява срещу молбата за присъждане на адвокатско възнаграждение и за заповедното производство като неоснователно, тъй като ощетявало ответната страна.

Отправя искане молбата да бъде оставена без уважение.

С обжалваното решение, имащо характер на определение по смисъла на чл. 248 от ГПК, първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на адвокат Д. за допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските. Съдът е приел, че не са дължими разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл. 414 от ГПК, доколкото законодателят се е дезинтересирал от основателността на възражението, приемайки, че мотивирането му не е необходимо. Приел е, че възражението е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставяло материална незаконосъобразност на възражението по чл. 414 от ГПК. Следователно липсвала и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.

При така установеното, настоящият съдебен състав намира жалбата за частично основателна, а обжалваното решение, имащо характер на определение за разноски, съобразно изричната разпоредба на чл. 248 от ГПК, за неправилно по следните съображения:

Съдебната практика и правна теория са константни в разбирането си, че отговорността за разноски по делото представлява правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски на тази страна, в чиято полза съдът е решил делото. Отговорността за разноски представлява гражданско правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Отговорността за разноски е гражданска извъндоговорна и обективна, невиновна отговорност и не е отговорност за вреди, защото има за предмет само направените по делото разноски, дължими във връзка с неоснователно предизвикан правен спор.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК при уважаване на исковата претенция, ищецът има право да иска да му бъдат присъдени разноските, които е направил в производството, в това число и заплатеното от него адвокатско възнаграждение за един адвокат, ако е бил представляван от такъв.

Със същото право разполага и ответникът при отхвърляне на иска съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК. По съществото си претенцията за разноски не представлява отделен иск, а е акцесорно вземане на страната в производството, в чиято полза е постановено съдебното решение, т.е. която е получила защита на накърнените си в следствие на правния спор материални права и която страна действително е направила такива разноски. Съдът не дължи служебно произнасяне по въпроса за разноските, а присъжда такива само по изрично направено искане и при доказване на извършването им. От правилото, че на присъждане в полза на някоя от страните по делото подлежат само действително направените от нея разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар, разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв предвижда едно изключение. Съгласно посочената разпоредба, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ на лице, попадащо сред кръга на изчерпателно изброените в чл. 38, ал. 1, т. 1-3 от ЗАдв, при постановяване на благоприятно 4 решение по спора за представлявания, съдът осъжда насрещната страна да заплати възнаграждение директно на адвоката. Следователно, посочената правна норма регламентира самостоятелно право на адвоката, оказал безплатна правна помощ на страна по делото, да иска от съда да му определи адвокатско възнаграждение, заплащането на което да бъде възложено в тежест на насрещната страна. За целта на общо основание адвокатът следва да е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, да е доказал осъществяването от него на безплатна правна помощ, както и по отношение на представляваната от него страна да са налице основанията по чл. 78 от ГПК, а именно – решението да е благоприятно за нея.