Решение № 1 от 06.01.2025, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Административно наказателно дело 181/2024
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 06.01.2025
- В сила
- 12.06.2025
- Състав
- Пламен Георгиев Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.402,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл.413,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.415,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.415в · Кодекс на труда
- чл.416,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№1 гр. Кнежа, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Пламен Г. Тодоров като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Административно наказателно дело № 20241430200181 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното :
„МУСАЛА ИНШУРЪНС БРОКЕР“ООД,с ЕИК:148120658,със седалище и адрес на управление:гр.С.,п.к.1618,р-н В.,ЖК„Б.”, бул.”***”№**,бл.*,офис ***,представлявано от В.
Л. Д. – Управител е подало въззивна жалба против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №15-2300195/08.08.2023г. на Директора на ДИРЕКЦИЯ “ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”гр.Плевен.
Въззивникът твърди,че с процесното НП№15-2300195/08.08.2023г. на дружеството,в качеството му на работодател му е наложена имуществена санкция в размер на 1500.00лв.(хиляда и петстотин лева) за нарушение по чл.78,ал.2,във връзка с чл.217,ал.З от Наредба №27 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.З81,т.1 от Наредба №16-116 за техническата експлоатация на енергообзавеждането.
Според въззивното дружество процесното наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано,постановено при съществени нарушения на уредената в ЗАНН процедура.
Въззивното дружество изтъква,че възразява срещу така определената с НП№152300195/08.08.2023г.дата на извършване на нарушението, а именно - 01.06.2023г.,понеже в НП е посочено само, че работодателят не е извършил най-малко един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обект:офис за застраховки, намиращ се в гр.Кнежа,ул.”Марин Боев”№62 не е посочено кога е следвало да бъдат извършени те.
Според него правилното посочване на датата на извършване на нарушението е от особено съществено значение не само с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си,но и най-вече с оглед преценката дали не са изтекли съответните давностни срокове.
Въззивното дружество счита,че административният орган не е посочил датата на извършване на нарушението,а посочването й е задължителен реквизит в административния акт,за да се провери дали търсенето на административна отговорност за нарушението не е погасено по давност.
1
Изтъква се,че в разпоредбите на чл.34,ал.1 и ал.З от ЗАНН са предвидени сроковете,с изтичането на които не може да се образува административн-онаказателно производство пред административно-наказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати- ако до три месеца от откриване на нарушителя или с изтичането на една година от извършване на нарушението не е съставен акт за установяване на административно нарушение,то административно-наказателно производство не се образува, както и същото се прекратява,ако в шестмесечен срок от съставянето на акта не е издадено наказателно постановление.
Според въззивното дружество нарушението,за което им се вменява отговорност е погасено по давност и не следва да бъде санкционирано за него. Описва се,че в конкретния случай лицето,което е работило в проверения офис е назначено на работа от 12.11.2019г. и на тази дата е следвало да се извърши първото измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обект: офис за застраховки, намиращ се в гр.Кнежа,ул.“Марин Боев”№62.
Въззивното дружество счита,че от тази дата т.е. от 12.11.2019г. започва да тече и давностния срок за образуване на административно-наказателно производство като датата,на която е извършена проверката от ИТ,с която е установено нарушението е 03.07.2023г.,т.е., след изтичане на давностния срок за образуване на административно-наказателно производството.
Въззивното дружество счита,че установеното нарушение с НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №152300195/08.08.2023г. е след изтичане на давностния срок по чл.З4 от ЗАНН,предвид което иска от съда процесното НП като незаконосъобразно да бъде отменено.
Алтернативно въззивната страна изтъква,че ако въпреки горните съображения съдът приеме,че има нарушение на база на събраните доказателства да приемете, е наказващият орган е бил длъжен правилно да приложи закона,като приеме на основание чл.28 от ЗАНН,че това е маловажен случай, като предупреди,че при повторно нарушение ще бъде наложено административно наказание и като не го е направил, административно наказващият орган е постановил незаконосъобразен административен акт. Прави се и възражение за прекомерност на наложената санкция.
Освен това в случай,че съдът приеме,че има нарушение, което не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН,се иска от съда да приеме,че определената санкция не отговаря на тежестта на нарушението.
Според въззивната страна в конкретния случай, с Протокол за извършена проверка №IW2320210 от 03.07.2023г. са дадени предписания за извършване на замервания, като е даден срок до 20.07.2023г. да бъдат изпълнени тези указания.
Изтъква се ,че от страна на въззивното дружество веднага са предприети действия по изпълнение на дадените предписания,като още на 11.07.2023г.е извършено необходимото замерване,а на 12.07.2023г. е издаден сертификат за контрол №136/12.07.2023г. от фирма „Проконтрол", сертифицирана за извършване на контрол, съгласно който осветеността съответства на нормативните изисквания на Наредба №49 за изкуствено осветление на сградите (НИОС),обн.ДВ 7/1976г. Въззивната страна описва,че в определения им срок са уведомили административния орган, че са изпълнили всички предписания, като са представили съответните доказателства за това,а именно- сертификат и протокол за извършеното замерване.
Според въззивното дружество в конкретния случай е приложен чл.415,ал.1 от КТ,който регламенитара, че наказанието за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство е имуществената санкция или глоба в размер от 1500.00лв. до 10 000лв. и не е съобразена и приложена от наказващият орган разпоредбата на чл.415в от КТ,тъй като са отстранили нарушението веднага след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работници и служители и да им бъде наложена имуществена санкция в размер от 100.00-300.00лв. като не е приложил 2 тази разпоредба, административния орган е постановил един незаконосъобразен административен акт.
Въз основа на изложеното въззивното дружество иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да му присъди направените разноски по делото,в алтернативност да преквалифицира нарушението,описано в наказателното постановление като „маловажно нарушение” по смисъла на чл.415в от Кодекса на труда и да измени санкцията в предвидените в разпоредбата размери.
Към жалбата са представени следните заверени копия от писмени доказателства:
1.Препис от жалбата за другата страна;
2.Копие на уведомително писмо във връзка с чл.402,ал.1,т.2 от КТ, изх.№129/20.07.2023г. до Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Плевен; 3.Копие на товарителница към уведомителното писмо и извлечение за движението на пратката;
4.Копие на протокол за извършено замерване на осветлението №136.1/12.07.2023г. и 5.Копие на сертификат за контрол №136/12.07.2023год. от фирма „ПроКонол”.
По делото се проведоха две о.с.з. на 01.10.2023г.и на 05.12.2024г.,за които страните и свидетелите са били редовно призовани.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител адв.М.Б. от АК-Плевен поддържа подадената въззивна жалба и с представена писмена защита излага подробни съображения и доводи в полза на тезата си.
Въззиваемата страна не се яви и не изпрати процесуален представител.
По делото бяха разпитана свидетелите на въззиваемата страна: актосъставителката Д. И.
Й. и свидетелят Б. А. Н..
Видно от показанията на разпитаната по делото св.Д. Й.,обективирани в протокол от о.с.з. от 01.10.2024г.-лист 2 и 3, каза,че е служител в Дирекция „Инспекция по труда“гр.Плевен на длъжност „Главен инспектор” и след като съдът й предяви АУАН №152300195/03.07.2023г.заяви,че си спомня случая. Според свидетелката Й. на 01.06.2023г. с колегата си св.Б. Н. извършили проверка в офис обект застраховки,стопанисван от фирмата, жалбоподател „Мусала Иншурънс Брокер“ООД. Тя каза,че при проверката дават декларация на лицата, които заварват в обекта да попълнят и оставят и така наречената призовка, която представлява списък с документи,които лицето заварено, работещо в обекта следва да предаде на работодателя, който е длъжен в определен срок да представи в Инспекцията по труда описаните документи. Свидетелката поясни,че документите включват трудови досиета, ведомости и протокол за съответните измервания в обекта като проверката по документи в Дирекция„Инспекция по труда“-Плевен е извършена за периода 29.06.2023г. до 03.07.2023г. включително. Според нея при приключване на проверката, която приключили с пълномощник за констатираните нарушения е бил издаден Протокол с съответните предписания за отстраняване на нередностите, в определен срок, като за едно от нарушенията е съставен този акт, който се състой в неизвършени задължителни измервания на фактора осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на обекта.
Свидетелката заяви,че работодателят не е представил никакви протоколи към момента на приключване на проверката или сертификати за извършени изследвания. Свидетелката каза,че в приложената Идентификаторна карта също е описано,че не са направени тези измервания като предписанията са в самия протокол,с който приключват проверката.Тя разясни,че е актосъставителя,като акта се съставил в Дирекция „Инспекция по труда“ Плевен, а колегата й Б. Н. е бил свидетел по акта.
Свидетелката посочи,че акта се връчил на пълномощника на жалбоподателя като преди това не е извършвала предходни проверки за въпросната фирма и на съответния офис в гр.Кнежа,а за други свой колеги не знае. Свидетелката каза,че на база на съставения акт се издало и Наказателното постановление като за проверявания обект се установило, че „Мусала Иншурънс Брокер“ООД в качеството си на работодател не е извършило най-малко 3 един път в годината измерване на степента на осветеност в контролните точки и нивото на общата осветеност на намиращите се в експлоатация осветителни уредби в обекта.
Свидетелката каза,че по време на проверката нямали проблеми и им било оказано съдействие като по спомен мисли,че фирмата представила някакви протоколи след санкционирането им.
Видно от показанията на разпитания по делото св.Б. Н.,обективирани в протокол от о.с.з. от 01.10.2024г.-лист 3,след като съдът му предяви
АУАН№152300195/03.07.2023г.свидетелят каза,че си спомня случката,тъй като е свидетел по акта и като такъв го е подписал.
Свидетелят каза,че на 01.06.2023г. с гл.инспектор при „Дирекция Инспекция по труда“гр.Плевен,Й. извършили проверка в офис за застраховки, стопанисван от „Мусала Иншурънс Брокер“ООД в гр.Кнежа.Той каза,че при проверката оставихме на служителя призовка, която съдържала документите,които трябвало да се представят,с посочен в призовката дата и на посочената дата пълномощник на работодателя се явил и от него установили, че към момента на проверката в обекта той не е извършвал необходимите измервания на осветеността. Свидетелят разясни,че такива проверки се правят ежегодно и с оглед на допуснатите нарушение гл.инспектор Д. Й. е съставила акта на работодателя. Свидетелят каза,че в протокола имало предписания,но по отношение на предписанията не зная дали са изпълнени.Относно АУАН,свидетелят разясни,че същия е бил съставен в Инспекция по труда гр.Плевен в присъствието на пълномощника на фирмата, като пълномощникът не е предявил никакви претенции към съставянето на акта и съответно не е вписал нищо в акта.
Свидетелят Н. заяви ,че не се сеща да е имало други нарушения от тази фирма,като по време на проверката в офиса служителят не им е представял такива документи,но им е било оказано съдействие от служителите на фирмата.
Свидетелят посочи ,че преди проверката са се били легитимирали като служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Плевен и не претендира пътни разноски.