Решение № 119 от 02.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Плевен, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Св. Томова при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело № 20254430105600 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.92, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, във вр. във вр. с чл.99 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** В против И. П. Х. с ЕГН **********.

Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава претенциите си: Твърди се, че на 07.01.2022 година ответника И. Х. сключил Договор за потребителски кредит № *** със „Стик Кредит“ АД, по силата на който получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да върне една вноска в размер на 560лв. в срок до 06.02.2022г. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %.

Твърди се, че ответника не изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. „Стик Кредит“ АД като цедент прехвърлило своите вземания към ответника по процесния договор на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

1

Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес.

Въпреки това не изпълнил в срок задълженията си по Договора за потребителски кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита. При условия на евентуалност се навеждат доводи, че уведомяването на ответника за цесията следва да се счете за извършено с връчване на исковата молба.

Излага се, че процесните вземания били претендирани от ищеца по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№3904/2025г. по описа на ПлРС била издадена съответна заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на ищеца за предявяване на установителен иск за съществуване на вземанията му.

Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено съществуването на следните вземания на ищеца спрямо ответника, произтичащи от процесния договор и присъдени в заповедното производство: 1) главница в размер на 400 лв.; 2) възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12 лв. за периода от 07.01.2022 г до 06.02.2022 г.; 3)законна лихва за забава върху главницата в размер на 170.05 лв. за период от 06.02.2022 г. до 31.05.2025 г.; 4) лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът И. П. Х. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК.

Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна :

Процесните вземания са претендирани от кредитора по реда на чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.№3904/2025г. по описа на ПлРС, в което съдът е издал заповед за изпълнение, но при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК са дадени указания на кредитора за възможността да предяви иск за устновяване съществуването на вземанията му.

Искът в настоящото производство е предявен в законоустановения едномесечен срок от връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.

2

№3904/2025г., поради което е допустим и следва да се разгледа по същество.

От представеното копие на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия №*** от 07.01.2022г. е видно, че същия е бил сключен между „Стик Кредит“ АД, в качеството на заемодател и ответника И.

П. Х., в качеството на заемател. Договорът е бил сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние. Според чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР за доказване на електронни изявления, отправени съгласно този закон, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).

Комуникацията между страните е осъществена посредством електронната страница на кредитора, на която кредитополучателя е подал искане за получаване на кредит, предоставена е необходимата информация и лицето се е съгласило да получи заем. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя.

Видно е, че съгласно договора на ответника е бил предоставен заем при общ размер на максимално разрешен лимит по кредитна линия 400 лв., представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора.

Установява се от приложеното копие на разписка за извършено плащане № ***, че на сочената дата заемната сума от 400лв. е била получена от кредитополучателя И. Х., чрез „Изипей“.

С оглед установеното реално предаване на процесната сума, съдът пиема за установено възникнало облигационно правоотношение между ответника И. Х., в качеството на заемател и „Стик кредит” АД, в качеството на заемодател по Договор за кредит от 07.01.2022г.

От приложения Договор и Погасителен план към него е видно, че датата на падеж на вноската по първи транш от 400лв. е била определена на 06.02.2022г.

Според обективираното в Договора, годишния лихвен процент е бил определен в размер на 36 %, а годишният процент на разходите е посочен в размер на 42,58 %. При това размерът на договорната лихва е изчислен на 12лв.

3

Ответникът не е представил доказателства за извършени плащания към кредитора по процесния Договор за кредит, поради което съдът приема, че към датата на иницииране на заповедното производство – 23.06.2025г., непогасени са останали всички, произтичащи от съглашението задължения.

Установява се от приложените доказателства, че на 22.03.2024 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Стик кредит“ АД като цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цесионер, по силата на който цесионера е придобил от цедента вземания, индивидуализирани в Приложение, сред които и вземанията срещу ответника по процесния договор.

С оглед горното, съдът приема, че в патримониума на цесионера е преминало по силата на Договора за цесия вземането за главница в размер на 400лв., за договорна лихва в размер на 12лв. и ведно с лихвите за забава в сответствие с нормата на чл.99, ал.2 от ЗЗД.

Не е налице спор относно размера на мораторната лихва за процесния период от 06.02.2022г. до 31.05.2025г. – в размер на 170,05лв.

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.

Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.

Видно е от обективираното в чл.4.3 от Договора за цесия, че цедента е упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията спрямо тях от името на цедента.

Както приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).

Съдът намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на исковата молба, т.к. няма представени доказателства в тази 4 насока.

Въпреки горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е връчено на ответника като приложение към исковата молба. Получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.

Ищецът е направил признание с изявление от 21.01.2026г., че ответника е погасил задължението си към кредитора след образуване на делото. При съобразяване на това признание на неизгодни за страната факти, съдът приема, че са били погасени претендираните вземания, за които е издадена заповедта за изпълнение – за главница, договорна и мораторна лихва, както и разноски в заповедното производство. Ищецът изрично претендира единствено разноските за настоящото производство.

С оглед изложеното, съдът намира, че исковата претенция следва да се отхвърли като погасена чрез плащане в хода на производството по делото.

По въпроса за разноските: По правилото на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. Плащането, извършено след иницииране на делото не се отразява на отговорността за разноските.

Ищецът е претендирал с изявлението, съдържащо признание за плащане, направените в настоящото производство разноски, поради което следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 175лв. или 89,48 евро за исковото производство (75лв. за държавна такса и 100лв. за юрисконсултско възнаграждение, изчислено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП).

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление *** В против И. П. Х. с ЕГН **********, ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, за сумата от 400лв., представляваща главница, сумата от 12лв., представляваща договорна лихва за периода от 07.01.2022г. до 06.02.2022г. и сумата от 5

170,05лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 06.02.2022г. до 31.05.2025г., за които е издадена Заповед за изпълнение №2011 от 24.06.2025г. по ч.гр.д.№3904/2025г. по описа на ПлРС, като погасен чрез плащане в хода на делото.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК И. П. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление *** В, сумата от 89,48 евро, представляваща разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6