Решение № 349 от 11.11.2025, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. гр. Димитровград, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Г. Андреев при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Андрей Г. Андреев Гражданско дело № 20255610100043 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД.

ИЩЕЦЪТ – Г. Н. Г. от гр.Димитровград твърди, че с Разпореждане № 4453/18.12.2024 г. по ч. гр.д № 2237/2024 г. на РС-Ямбол били дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането, тъй като срещу издадената заповед по чл.410 ГПК № 1284/29.07.2024г. постъпило възражение. По подадена частна тъжба от ответника против ищеца било образувано н.д.ч.х. № 4272/2022 г. на СРС, което продължило около 2 години – от м. юли 2022 г. до м. 07.24 г., като ищецът следвало да пътува 7 пъти от гр.Димитровград до гр.С. за явяване на съдебните заседания. Ищецът бил признат за невинен с посочена присъда. Производството причинило на ищеца много притеснения, тревоги – у дома и на работното му място, както и разходи. Счита, че причинените неимуществени и имуществени вреди следвали да бъдат възмездени от ответника. Моли за установяване на вземането в размер на 5000 лева – обезщетение за неимуществени вреди претърпени при и по повод участието му като подсъдими по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2024 г. до изплащане на задължението, както и за сумата от 700 лева – обезщетение за имуществени вреди – транспортни разходи, ведно с лихвата. Претендира деловодни за заповедното и настоящото производство.

ОТВЕТНИКЪТ – П. В. К. от гр.Ямбол – призован при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител адв. С. У. от АК-Хасково подава отговор.

Намира иска за допустим. Оспорва същите по основание и размер. Счита претендирания размер на обезщетението за твърде завишен и несъобразен с утвърдената съдебна практика. Наказателното производство не било за тежко престъпление. Оспорва твърденията на ищеца за настъпване на вредите. Оспорва се началната дата на претендираната законна лихва. Оспорва се по основание и размер претенцията за неимуществени вреди. Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в 1 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца от 22.07.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 2237/24 г. на РСЯмбол и против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 1284/29.07.2024 г. за сумите: 5 700,00 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата за периода от 17.07.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 96,90 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева.

За вземането е посочено, че произтича от следните обстоятелства:

През м.юли 2022г. Г. Н. Г. получил чрез призовкар от Районен съд Димитровград, ПРИЗОВКА ЗА СТРАНА като Подсъдим по Наказателно дело частен характер № 20221110204272 по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 115 състав. С учудване установил, че делото е заведено именно срещу него, инициирано по ЧАСТНА. ТЪЖБА на П. В. К., с неверни твърдения за обида по смисъла на НК. Твърденията на П. В. К. по заведеното от него дело в Софийски районен съд, според пълномощника му, освен че са неверни, също така представлявали и състав на престъпленията набедяване и клевета по смисъла на НК. НЧХД № 20221110204272 по описа на СРС продължило цели две години от м.юли 2022г. до м.юли 2024г., като на Г. Г. се наложило да пътува от гр.Димитровград където живеел постоянно и работил, до гр.С., за да се явява 7 пъти на съдебни заседания, насрочвани от съда през около 3 месеца. В крайна сметка, правдата била възтържествувала и Г. Г. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение от частния тъжител П. К., като делото приключило с оправдателна Присъда № 444/01.07.2024г. влязла в законна сила на 17.07.2024г. Това дело обаче коствало на Г. Г. много притеснения, тревоги, нерви, транспортни разходи и проблеми, както на работното място, така и в дома му, а също и дълготрайни неприятни преживявания и мисли, предвид несправедливото обвинение, страх че може да бъде несправедливо осъден, а също и предвид дългият период, в който продължи делото цели 2 години, както и множеството пътувания за явяване в съдебни заседания - 7 пъти, и то през работното време на Г. Г., тъй като за да пристигне навреме за заседание в СРС, е необходимо да тръгне от гр.Димитровград с лекия си автомобил поне 3 часа по-рано, като заседанията били насрочвани за 15:00ч. и 16:00ч. Г. Г. е многоуважаван учител в Професионална гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ гр.Димитровград и налагащото се отсъствие от учебни занятия цели 7 пъти за тези две години, налагащото се представяне на извинителни документи от СРС и обяснения защо е призован и трябва да се яви в СРС, за да се защитава, му създал неприятни изживявания на работното място в учителските среди. Също така, Г. Г. е семеен човек, живее със семейството си съпруга и дъщеря, като в къщата живее също и майка му, които хора неизбежно също били съпричастни и разтревожени в продължение на цели 2 години, поради факта на заведеното дело срещу техният най-близък в семейството, и налагащите се пътувания до гр.С. именно за съдебни заседания, в които той се явявал като подсъдим. Изпитвали са също и страх, че може накрая Г. да бъде несправедливо осъден. Тези притеснения, страхове и тревоги от страна на всички членове от семейството на Г. Г., също рефлектирали върху самият Г. Г., което още повече засегнало неговата психика, като вижда страданието в лицата на своите най-близки за него, и всичко това в продължение на цели 2 години. Пълномощникът, считал, че нанесените на Г. Г. неимуществени и имуществени вреди следвали да бъдат възмездени от причинителят на деянието П. В. К., който да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 /пет хиляди/ лева и обезщетение за имуществени вреди в размер на 700 /седемстотин/ лева за транспортни разходи за 7 /седем/ пътувания с лекия си автомобил по дестинацията: гр.Димитровград - гр.С. /Районен съд С./ гр.Димитровград.

Заповедта е била връчена на ответника, който е възразил против същата, като с Разпореждане 4453 от 18.12.2024 г. на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК съдът указал на заявителя за възможността в 1-но месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Същото е връчено на заявителя на 18.12.2024 г.

Ищецът е изпълнил указанията на съда и предявил иска.

НДЧХ № 272/2022 г. по описа на СРС е било образувано по подадена на 2

04.04.2022 г. от П. В. К. от гр.Ямбол частна тъжба срещу Г. Н.Г. от гр.Димитровград, за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и 2 предл.2 вр. чл.146, ал.1, предл.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

По делото са били насрочени и проведени 9 съдебни заседания, с дата на първо заседание 13.07.2022 г. и дата на последно открито съдебно заседание 01.07.2024 г. На две от насрочените съдебни заседания Г. Г. е се е явил – за първото заседание, за което което е бил нередовно призован и на заседанието от 10.04.2024 г.

Наказателното производство е приключило с Присъда № 444/01.07.2024 г. , с която Г. Н. Г. е бил признат за невиновен в това, че в условията на продължавано престъпление, с две отделни деяния, осъществени в периода от 25.02.2022 г. до 27.02.2022 г., в гр. С., посредством публикации във Фейсбук група, с наименование „Mercedes w124GroupBULGARIA”, част от социалната мрежа "Фейсбук", е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя П. В. К., в негово присъствие, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин - социалната мрежа "Фейсбук", както следва:

На 25.02.2022 г. в гр. С., посредством публикация във Фейсбук група, с наименование „Mercedes w124GroupBULGARIA”, част от социалната мрежа "Фейсбук", е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя П. В. К., в негово присъствие, а именно: „а за П. не ми говори, лайното с пари и големи претенции си е пак лайно“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин - социалната мрежа "Фейсбук";

На 27.02.2022 г. в гр. С., посредством публикация във Фейсбук група, с наименование „Mercedes w124GroupBULGARIA”, част от социалната мрежа "Фейсбук", е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя П. В. К., в негово присъствие, а именно: „Не знам защо „ревете“ по П. френския, нарцистичен комплексиран човек, незачитащ чуждото мнение, изгони незаслужено стотици момчета и момичета за кефа си, с поведението си на диктатор в групата, на живо си беше по - нисък от тревата“, като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин - социалната мрежа "Фейсбук" - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го ОПРАВДАВА изцяло по повдигнатото му обвинение.

Тъжителят П. В. К. е бил осъден да заплати на подсъдимия Г. Н. Г. направените от него разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът е приел, че обвинението не е доказано по безспорно и с необходимата категоричност, изпълващи стандарта по чл.303, ал.2 НПК. Намерил е също, че не е установено авторството на деянието – на посочените електронни съобщения, както и че не е установено инкриминираните коментари да са били насочени конкретно към частния тъжител.

Присъдата е влязла в законна сила на 17.07.2024 г.

В подкрепа на твърденията си за направени разноски за пътуване ищецът представя 5 бр. банкови извлечения за транзакции с дебитна карта, 5 бр. фискални бонове и касов бон от ПОС-Терминал, на обща стойност 823,37 лева.

Представя извадка от НСИ за средната брутна работна заплата през второто тримесечие на 2024 г. – в размер на 2 296 лева.

По искане на ищеца се разпитаха свидетелите М. Н. М. и Д. Г.а Г.а.

Първият установява, че в периода 2022 г. – 2024 г. Г. Г. му споделил, бил 3 притеснен, замислен, посочил, че има проблем – заведено наказателно дело срещу него и това го тормозило. Много се променил през този период. Това продължило повече от две години. Ищецът работил като учител в Химически техникум, имал награди. , през пролетта тази година бил обявен за учител на годината в неговата специалност. Цялото му семейство било притеснено. Знае, че с личния си автомобил ищецът пътувал за С. – „Киа Спортидж“, дизелов, 104 к.с.

От показанията на свид. Г.а – дъщеря на ищеца, се установи, че не живеела на адреса от доста време, но с баща си се виждала всеки ден, тъй като работила от там в жилището, в което той живее. В периода 2022 – 2024 г. той започнал да бъде изключително мълчалив, което за него не било обичайно. След няколко техни разговора й споделил, че има проблем и се налага да пътува и това е във връзка с делото, което се води. Имали и моменти, в които не бил толкова замислен и те били покрай внука му. Бил изключително притеснен от цялото това нещо. За делото пътувал със собствен транспорт над 7-8 пъти, през 2 месеца. Трябвало да отсъства от работа.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

В случая безспорно се установи, че по тъжба на ответника по настоящото производство П. В. К. против ищеца Г. Н. Г. е било образувано и водено НДЧХ № 4272/2022 г. по описа на СРС, образувано на 05.04.2022 г. и водено за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2, вр. чл. 146, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК – обида, което наказателно производство е приключило с присъда от 01.07.2024 г., с която подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото обвинение.

Претенцията на ищеца е с правно основание чл.45 ЗЗД, за претърпени имуществени и неимуществени вреди, произтекли от воденото наказателно производство срещу него, приключило с оправдателна присъда, като твърденията на частния тъжител П. В. К. освен, че били неверни, също така представлявали и състав на престъпленията набедяване и клевета по смисъла на НК.

Предявеният установителен иск е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Разпечатката съдържа 33 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cda089f-f923-4bad-84fc-3e8a4875437e