Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 251 от 04.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 443/2022
Вид
Решение № 251
Подписан
04.07.2023
В сила
03.08.2023
Състав
Иванка Георгиева Илинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Пазарджик, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Г. Илинова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Гражданско дело № 20225200100443 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба на Д. П. П., ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр. П., пл. *** против ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР Пазарджик, представлявана от старши комисар старши комисар И. Й.

З.,Булстат: 129009849,с която е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

В молбата се твърди,че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Пазарджик,одобрени със Заповед РД-18-97/28.10.2008г.на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Пазарджик, с площ от 1 779 кв. м.,трайно предназначение на територията: урбанизирана,начин на трайно ползване: за складова база; номер по предходен план: квартал 432 А, парцел VI, съседи: ***, ***, ведно с построени в него сгради, а именно:

Сграда с идентификатор ***.1: застроена площ 227 кв.м., бр. етажи:1,предназначение:складова база,склад,и Сграда с идентификатор ***.2: застроена площ 301 кв. м., брой етажи:1,предназначение: складова база, склад.

Описаният имот е идентичен е с ***, кв. 432 А, с площ от 1 775 кв. м., по плана на гр. Пазарджик, при граници: от североизток - канал и шосе за с.

М., от северозапад- тилова база на МВР, от югозапад- тилова база на МВР и 1 от югоизток- път, ведно с построените в дворното място сгради, както следва: а) Склад № 1 със застроена площ от 228 кв.м.- едноетажна, масивна конструкция, построен 1978 г., и б) Склад № 2 със застроена площ от 300 кв. м. - едноетажна масивна конструкция, построен през 1978 г., по действащия план на града преди одобряването на кадастралната карта. Така посоченият имот е придобит от ищеца от дружеството „ВОИНТЕХ“ ЕООД, гр. София със сделката обективирана по нотариален акт № 36, том 6, рег. № 8111, дело № 1038/2007 г. на нотариус с рег. № 154 Наташа Хинова на 20.11.2007 г.

Правото на собственост на ищеца е оспорено от ответника.С влязло в сила

Решение №91/20.03.2019 г.по гр.д.№ 485/2017г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд, потвърдено с Решение № 170 от 30.10.2019г. по въззив. гр. д. № 290/2019г.на Пловдивския апелативен съд,Д. П. П. е признат за собственик, а ответникът ОД МВР- гр. Пазарджик, като владеещ несобственик е осъден да предаде владението върху горепосочения имот на ищеца, както и да преустанови всяко неоснователно действие, с което му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост,включително да не затруднява или възпрепятства достъпа до процесния недвижим имот,като премахне неправомерно поставените върху общинския път бариера и павилион - КПП, да преустанови пропускателния режим до имота и да престане да осъществява каквито и да било други пречки в тази връзка.

Към настоящия момент фактическата обстановка,приета за установена в Решение № 91/20.03.2019 г. на Пазарджишкия окръжен съд и въззивно решение № 170 на Пловдивския апелативен съд от 30.10.2019 г, не е променена.Въпреки отправените покани,ответникът продължава да ползва имота във всичките му съставни части - терен и двете описани сгради построени върху него и заедно с това да пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца. Така последният се е обеднил, а ответникът се е обогатил неоснователно за чужда сметка.

С оглед на горното съдът е сезиран с искане да постанови решение ,с което да осъди ответника Областна дирекция на МВР - Пазарджик, да заплати на Д. П. П. обезщетение във връзка с ползването на процесния имот,както следва:

-21 600 лв.за периода от 08.07.2017г. до 08.07. 2018г. ( изчислено при средна пазарна месечна наемна цена по 1800лв.),от които 4320,00лв.за дворното 2 място,7460,00лв.за Склад №1 и 9820,00лв.за Склад №2 -38 400 / тридесет и девет хиляди и четиристотин лв. - обезщетение във връзка с лишаването от ползването на описания имот за периода от 09.07.2018 г. до 27.07. 2022г.,от които 4400,00лв.за дворното място,8000,00лв.за Склад №1 и 26000,00лв.за Склад №2,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на реално заплащане главниците за всеки един от двата периода.

Ищецът претендира присъждане на направените по делото разноски.

На основание чл. 131 и сл. от ГПК и в законния срок ОДМВР гр.

Пазарджик депозира отговор на исковата молба,в който твърди,че процесният имот винаги е бил публична държавна собственост съгласно чл.2,ал. 2, т. 4 ЗДС, управлявана от Министерство на вътрешните работи (МВР), като ползването е представено на структура на МВР а именно ОДМВР-Пазарджик и представлява част от Тилова база на МВР. Предназначението на Тиловата база на МВР включително на парцела от същата, по отношение на който ищецът предявява своите искове, е в изпълнение на основни дейности на МВР съгласно чл. 2, ал. 1 ЗМВР - противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред.

Новозаснетия имот попадал изцяло в ПИ ***, собственост на ОДМВРПазарджик.

За да осъществи правото си на собственост ищецът следвало да премине през имота на ответника, чрез улица -тупик, която съвпада с вход на имота на ОДМВР-Пазарджик, чрез поставена бариера. ОДМВР-Пазарджик не е извършвала никакви действия, с които да препятства правото на ползване на имота, поради което намира исковете за неоснователни.

В допълнение сочи, че ищецът не твърди да притежава противопоставимо на ответника вещно право на преминаване, което той да е длъжен да съобразява. Не са извършвани действия от ответника, водещи до невъзможност ищецът да ползва имота си и съответно да претендира обезщетение.

Ответникът счита,че за да бъде уважен иска следва да се установи,че ответникът упражнява ответника без основание.

Освен фактическото положение, че имота, в който има права ищеца се 3 намира "в имота" на ответника други доказателства, че ответникът упражнява фактическа власт върху имота няма. Ответникът е оградил собствения си имот, което очевидно прави невъзможно ищеца да ползва имота си. Тази невъзможност не се дължи само на изградена ограда / за която също не са събрани пълни доказателства, такова твърдение, а просто на местоположението на имота. Поставянето на ограда на собствения имот не е неоснователно действие. Очевидно във възможностите именно на собствениците на имотите ползването на имота си. Собственика на имота също е бездействал, с оглед създадената специфична ситуация и не би следвало да извлича изгодни за себе си последици от бездействието си.

При установената фактическа обстановка, изводи че ОДМВРПазарджик упражнява фактическа власт върху имота на г-н П. не могат да се направят. Невъзможността на ищеца да ползва имота е обусловена от други фактори и обстоятелства, а не от поведението на ответника.

Счита,че исковите претенции следва да бъдат отхвърлени,като претендира заплащане на деловодни разноски и формулира доказателствено искане.

Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,за да се произнесе съблюдавайки разпоредбата на чл.235 от ГПК,съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С оглед представения като доказателство по делото нотариален акт № 36, том 6, рег.№ 8111, дело № 1038/2007 г. на нотариус с рег. № 154 Наташа Хинова на 20.11.2007 г.и зачитайки силата на пресъдено нещо в нейните обективни и субективни предели,формирана от влязлото в законна сила Решение №91/20.03.2019г.постановено по гр.д.№ 485/2017г.по описа на Пазарджишкия окръжен съд,потвърдено с Решение №170 от 30.10.2019г.по в.гр.д.№290/2019г.на Пловдивския апелативен съд,съдът приема,че ищецът Д.

П. П. се легитимира като собственик на процесния имот като дворно място с площ от 1779кв.м.,ведно с построените в него две едноетажни сгради със застроена площ от 227 кв.м. и 301 кв.м. с предназначение: складова база, склад.

С цитираното по-горе решение на ПОС,след установяване и признаване правата на собственост на ищеца върху имота,ответникът е осъден да предаде владението върху същия,да преустанови всяко неоснователно действие, с 4 което се пречи на пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца Д. П. П. върху описания по-горе недвижим имот,включително да не възпрепятства или затруднява достъпа до него,като премахне неправомерно поставените върху общинския път бариера и павилион - КПП, преустанови пропускателния режим до имота,и престане да осъществява каквито и да било други пречки в тази връзка,както и да заплати обезщетение при условията на чл.59 от ЗЗД за лишаването на ищеца от ползването на имота за периода от 01.08.2012 г. до 07.07.2017г.

Като свидетел по делото е разпитан Р. Н. Л.,посочен от ищеца.Свидетелят е дългогодишен познат на ищеца и неговия баща.Посетил имота през м.февруари 2022г.по молба на ищеца с цел изготвяне на експертна оценка на наемната цена на имота.

Свидетелят установява,че на оглед в имота отишъл заедно с ищеца.Оставили колата на главната улица и от там пеша по черен път стигнали до задната част на имота.Там имало ограда и отворена голяма врата, през която влезли.След като извършил оглед на имот,се върнали и се опитали да влязат през главния вход,на който имало бариера и служител на МВР ,който ги спрял и поискал личните им данни. П. си дал ЕГН-то и тогава ги пуснали с колата вътре. Пред сградите,върху асфалтова настилка, имало много паркирани коли- и нови и счупени.Повечето били леки коли.Имало рампа,на която свидетелят се качил,за да огледа сградите.Пред всяка врата на всяка клетка имало служител.Били 7 – 8 врати и пред всяка една от тях имало човек,който отварял вратите,за да може да види какво представляват тези складове отвътре.Свидетелят не бил допуснат да влезе вътре в складовете, нито да направи снимки.Предупредили го,че няма право да снима.Сградите представлявали два самостоятелни обекта, обособени със самостоятелни стени. В складовите клетки забелязал наличие на много вещи,включително и по земята Вратите са масивни,двукрили,дървени. От задната страна на сградите имало по едно или две малки прозорчета и нещо като бетонни вани с размери около 15 на 5 метра като същите се намирали извън имота на ищеца.

Свидетелят по спомен,без да

5 е категоричен в показанията си,установява,че по цялото продължение на черния път от страни имало телена ограда,която ограждала имота на П.,а вратата, през която влязли отзад била голяма и би трябвало да могат да влизат и камиони.Не си спомня дали имало пречка от задната част на имота да се стигне до предната му част.

Като доказателство по делото съдът е приел експертното заключение,изготвено от в.л.инж.А. П. като компетентно,обосновано и неоспорено от страните по делото.От същото се установява,че достъпа до имота на ищеца с идентификатор *** следва да се осъществява по улица тупик с идентификатор *** с площ от 159 кв.м.,която е публична общинска собственост.Улицата е преградена с бариера и има създаден пропускателен режим от страна на ответника.Описанието на имота като дворно мястозастроено и незастроено и находящите се в него две сгради,е идентично с това в исковата молба.При изготвянето на заключението за наемната цена н имота вещото лице е взело предвид площта на мястото и сградите,характера на имота и неговото местоположение,инфраструктурата,състоянието на сградите,предназначението на имота и др.фактори влияещи върху наемната цена за процесния период от време,условно разделен на две части:от 08.07.2017г.до 08.07.2018г.и от 08.07.2018г.до 27.067.2022г.

В заключение експертизата сочи,че наемната цена,която може да се реализира за целия период по отношение на сграда с идентификатор ***.1 с площ от 227кв.м.е общо 28837,00лв.,за сграда с идентификатор ***.2 с площ от 301 кв.м.е общо 38229,00лв.,а за празната част от дворното място в размер на 1251кв.м.е общо 31337,00лв.Сумите са ясно посочени и е ясно за кой точно обект от имота се отнасят,въпреки изявлението на в.л.в съдебно заседание,че номерацията на складовете дадена от него в заключението е чисто условна и факта,че същият поради грешка е разменил идентификаторите на сградите,което е видно от таблицата на стр.10,където сградата с идентификатор ***.1 е посочена с площ от 301 кв.м.вместо с реалната площ от 227 кв.м.,а тази с идентификатор ***.2 е посочена с площ от 227 кв.м.вместо с реалната площ от 301кв.м.