Решение № 211 от 15.07.2024, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. гр. Лом, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20221620101855 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 107 от ЗЕ.

Делото е образувано по предявен от „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: гр. ****, с ЕИК ***, чрез адв. Р. Д., против И. Т. В. с ЕГН ********** с адрес: с. ******, и Ц. Т. В. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****, двамата наследници на Т. В. Й., с ЕГН **********, с адрес: с. ********, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че съществува вземане на ищеца в размер на 375.96 лв. (триста седемдесет и пет лв. и деветдесет и шест ст.) главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г. и 6.23 лв. (шест лв. и двадесет и три ст.) законна лихва за забава, считано от 16.11.2021 г. до 24.02.2022г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 08.03.2022 г. , до окончателното изплащане на вземането, предмет на заповедното производство по ч.гр.д. № 623/2022 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.

Твърди се в исковата молба, че: „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД се с намирало в облигационни правоотношения с първоначалния ответник, които сс регулират от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД, които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл.98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати па енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Съгласно тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка па 1 електрическа енергия за периода 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г., като периодът е уточнен с последващи молби на ищеца. От своя страна първоначалният ответник /наследодател на настоящите ответници/ не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.енергия по издадени от ищеца фактури. «ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ” АД е доставчик на електрическа енергия на обособената територия, определена в Приложение 1 към Лицснзия за доставка на електрическа енергия от доставчик от последна инстанция № Л-40917/01.07.201Зг. Дружеството с доставяло на Т. В. Й. с ЕГН **********, с електроснабден имот в с. *****, с ИТН 300249710658, ел.енергия за периода от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г.

, за което с издало отделни фактури. В тях са посочени конкретно дължими суми. Така посочените задължения по различните фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба па ел.енергия па ..ЕЛЕКТРОХОЛД ПРОДАЖБИ" АД. абонатът разполага с десетдневен срок за плащане на задълженията за консумираната електрическа енергия през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Чл.19. ал.8 от Общите условия изрично постановява, че пеполучаването на съобщението ис освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. Ищецът е подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Лом, по което е образувано ч.гр.дело 623/2022г., като исковата молба се подава в изпълнение указанията на съда за предявяване на иск. До момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение плащане от страна на длъжника не е постъпило. Ищецът е начислил лихва за процесния период, подробно посочена в исковата молба.

След образуване на настоящото производство е установено, че ответникът Т. В. Й. е починал на 28.07.2022 г., след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което производството е спряно с определение от 25.10.2022 г. и са дадени указания на ищеца с оглед продължаване производството спрямо наследниците на починалия ответник. С Определение № 312/10.03.2023 г. са конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник неговите наследници – И. Т. В. и Ц. Т. В., като производството по делото е възобновено с Определение № 313 от 10.03.2023 г.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника И. Т. В.. Сочи, че е сторил отказ от наследството на починалия Т. В. Й., за което представя удостоверение, издадено от ЛРС по ЧГД № 662/2023 г., видно от което отказът му е вписан. Поради изложеното сочи, че не желае да се конституира в качеството на ответник по делото с оглед направения отказ от наследство. Прави възражение за недопустимост на иска поради липса на пасивна легитимация и надлежна страна – ответник по отношение на самия него. Сочи, че с неговия баща са прекъснали всякакви контакти преди години.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника Ц. Т. В. чрез назначения му особен представител адв. Ц. П. Ц. от МАК.

В откритото съдебно заседание по делото ищецът не изпраща процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържа иска.

2

В съдебно заседание ответникът И. Т. В. се явява лично и с адв. С. П. от МАК, които поддържат, че липсва пасивна процесуална легитимация спрямо ответника И. Т. В. поради направен отказ от наследството на починалия наследодател. В тази връзка производството е прекратено по отношение на ответника И. Т. В. с протоколно определение от 21.03.2024 г., необжалвано от страните и влязло в законна сила.

В съдебно заседание ответникът Ц. Т. В. не се явява, като се представлява от особения представител адв. Ц. П. Ц. от МАК. Същият застъпва становище, че са представени убедителни писмени доказателства, сочещи на основателност на предявения иск.

С уточняваща молба с вх. № 5225/11.06.2024 г. ищецът е направил изменение на иска, като с протоколно определение от 12.06.2024 г. на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 от ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск, като искът се счита за предявен за размер на 375.96 лв. главница за използвана и незаплатена електрическа енергия за периода от 22.09.2021г. до 21.01.2022 г. и 6.23 лв. законна лихва за забава, считано от 16.11.2021 г. до 24.02.2022г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, срещу длъжника Ц. Т. В..

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на събраните по делото доказателства и закона, намира следното.

Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в Районен съд – Лом на 08.03.2022 г., въз основа на което е образувано ч.гр.дело 623/2022 г.

Съдът е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.04.2022 г. по посоченото частно гражданско дело. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което е обусловило и подаването на исковата молба след дадени от заповедния съд указания на ищеца на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Ищецът е депозирал в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК установителен иск срещу ответника.

След образуване на искотово производство е установено, че ответникът Т. В. Й. е починал на 28.07.2022 г., след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, поради което производството е спряно с определение от 25.10.2022 г. и са дадени указания на ищеца с оглед продължаване производството спрямо наследниците на починалия ответник. С Определение № 312/10.03.2023 г. са конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия ответник неговите наследници – И. Т. В. и Ц. Т. В., като производството по делото е възобновено с Определение № 313 от 10.03.2023 г.

От фактическа страна по делото е безспорно установено обстоятелството, че наследодателят на ответниците е потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество, с което са се намирали в облигационни правоотношения. Този факт се установява от приложените по делото счетоводна справка за консумация на клиент и издадени фактури, видно от който наследодателят на ответника е титуляр на партида с клиентски номер № 300249710658 за електроснабден имот, находящ се в с. *****, като наличието на облигационно правоотношение не е оспорено от ответника. Следователно 3 наследодателят на ответника е потребител на електрическа енергия, доставяна за посоченото жилище в с. ****, с посочения клиентски номер. От изложеното може да се заключи, че към датата на издаване на фактурите, представени от ищеца, наследодателят на ответника е бил потребител на електрическа енергия, доставяна от ищцовото дружество, с което са се намирали в облигационни правоотношения.

Ищцовото дружество е издало фактури за реална консумация на електрическа енергия през исковия период - от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г., а именно: Фактура № 0325216595 от 31.10.2021 г. на стойност 61,48 лева за периода от 22.09.2021 г. до 21.10.2021 г., Фактура No 0326660815 от 30.11.2021 г. на стойност 132.02 лева за периода 22.10.2021 г. 20.11.2021 г., Фактура No 0328586674 от 31.12.2021 г. на стойност 177.28 лева за периода 21.11.2021 г. - 21.12.2021 г., Фактура No 0330015081 от 31.01.2022 г. на стойност 5.18 лева за периода 22.12.2021 г. - 21.01.2022 г., на обща стойност 375,96 лв., колкото е размерът на общо претендираната главница.

По делото не са представени доказателства за извършени плащания или за настъпило погасяване чрез други погасителни способи, като не се и твърди да е налице погасяване на задължението. Не са наведени и други възражения, сочещи на недължимост на вземането.

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не следва да се обсъждат подробно.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съгласно т.

9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г., постановено по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която в производството по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

От приетите по делото и неоспорени доказателства се установява, че между ищеца и наследодателя на ответника по делото са съществували валидни договорни отношения по повод продажба на електрическа енергия. Във връзка с това били издадени фактури, както са посочени по-горе. Липсва спор, че вземанията по тях не са заплатени. С оглед дължимостта на главното вземане се дължи и мораторна лихва за забава върху главницата, чийто размер не е оспорен от ответника.

Първоначалният ответник И. Т. В., наследник на абоната на ищцовото дружество, е направил отказ от наследството на своя наследодател, титуляр на партидата, на 24.04.2023 г., вписан в особената книга при ЛРС под № 41/24.04.2023 г. по ч.гр.д. № 662/2023 г. по описа 4 на същия съд. По силата на чл. 53 ЗН частта на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява дяловете на останалите наследници. В този смисъл поради сторения отказ от наследника И. Т. В. цялото наследство като съвкупност от права и задължения, оставено от общия наследодател Т. В. Й., е преминало в патримониума на другия наследник – настоящия ответник Ц. Т. В.. Следователно последния отговаря в цялост и за задълженията на своя наследодател.