Решение № 93 от 11.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 11.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110212213 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. ВЛ. ВЛ. срещу електронен фиш серия К № 4401256, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се оспорва издаденият електронен фиш като незаконосъобразен. Поддържа се, че не са спазени изискванията на ЗДвП и на Наредба от 12.05.2015г. Поддържа се, че нарушението не е доказано, а наложеното наказание е незаконосъобразно определено. Моли се за отмяна на електронния фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П., която пледира за недоказаност на нарушението. Моли за присъждане на разноски. Представя писмена защита.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

1

На 06.01.2021г. в 14.36 часа с автоматизирано техническо средство с № е установено и заснето, че МПС - лек автомобил „О З” с ДК № , се движи в гр. София по ул. „Адам Мицкевич“ до моста „Бакърена фабрика“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към ул. „Хан Кубрат“ със скорост от 61 км/ч при ограничение от 40 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26.

Преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 e одобрен тип средство за измерване видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027г..

Мобилната система за контрол на скоростта е преминала последваща техническа проверка на 21.02.2020г. съгласно съставения протокол № 06-СИСИС/21.02.2020г.

Записът, направен от техническото средство, е отразен на хартия – фотоснимка, отразяваща локация, GPS координати, дата, точен час, засечена скорост от 76 км/ч, разстояние, ограничение на скоростта и регистрационен номер на МПС.

Видно от протокола за използване на техническото средство № е била разположена за използване на 06.01.2021г. в гр. София на ул. „Адам Мицкевич“ до моста „Бакърена фабрика“ с посока на движение на контролираните МПС от бул. „Сливница“ към ул. „Хан Кубрат“ при стационарен режим на измерване при важащо ограничение на скоростта от 40 км/ч за населено място, въведено с пътен знак В-26, за времето от 14.15 часа до 15.15 часа.

Съгласно справката за регистрация на МПС към посочената дата същото е собственост на П. ВЛ. ВЛ..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените по делото писмени доказателства - справка за регистрация на МПС, заповед № 8121з-931/30.08.16г., протокол за последваща проверка от 21.02.2020г., удостоверение за одобрен тип, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, ежедневна форма за отчет, извлечение от електронната система на ОПП-СДВР за връчване на електронния фиш и веществените доказателствени средства – снимка на заснетия автомобил с конкретно отчетени стойности, снимка на техническото средство и контролирания участък ведно с пътния знак за ограничение на 2 скоростта.

Съдът възприема в цялост приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства и веществените доказателствени средства, които по еднопосочен и категоричен начин изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Възприетата фактическа обстановка налага следните правни изводи.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице срещу акт, който подлежи на обжалване в рамките на преклузивния срок за обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, макар и не по изложените в нея съображения.

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП , а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство в отсъствие на контролен орган и нарушител.

Атакуваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП реквизити. Същият е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, като съдържа задължителните реквизити, изброени изрично и изчерпателно в изречение второ на посочената разпоредба, а именно: данни за триториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото за доброволното й заплащане. По силата на чл. 189, ал.

11 ЗДвП електронният фиш е приравнен по правни последици на наказателно постановление.

3

В жалбата не се посочени конкретни доводи за отмяна на електронния фиш. Такива се съдържат в представената писмена защита.

В електронния фиш е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, а именно – гр. София по ул. „Адам Мицкевич“ до моста „Бакърена фабрика“, посоката на движение на заснетия автомобил, наказуемата скорост след приспадане на допустимата грешка, техническото средство, заснело автомобила, с оглед на което възражението за липса на коректно и пълно описание на нарушението не е основателно.

Електронният фиш е връчен на собственика на заснетото МПС, който не е посочил друго лице, което на процесната дата да е управлявало собственото му МПС, с оглед на което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Доказано е, че е извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, тъй като МПС – лек автомобил „О З“ с ДК № , се е движел със скорост над максимално разрешената. В процесния случай видно от приобщените доказателства – протокол за използване на техническото средство и снимка на контролирания участък ведно с поставения знак за ограничение от 40 км/ч, въведено с пътен знак В-26, доказано се явява наличието на ограничение от 40 км/ч, въведено с пътен знак.

Неоснователно е твърдението, че не е посочена ясно наказуемата скорост във фиша, като такава е приета 61 км/ч след приспадане на допустимата грешка на техническото средство, тъй като несъмнено се установява, че заснетата скорост е 64 км/ч/видно от снимковия материал/, а в електронния фиш като установена скорост е отразена 61 км/ч след приспадане на 3% толеранс. С оглед на това и автомобилът се е движел със скорост, превишаваща максимално допустимата, въведена с пътен знак за населено място, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приобщените писмени доказателства е видно, че мобилната система за контрол на скоростта на МПС е одобрен тип средство за измерване, преминала последваща проверка за изправност на 21.02.20г., като резултатите от проверката са отразени в протокол № 06-С-ИСИС/21.02.20г., с оглед на което техническото средство е било изправно към датата на нарушението. С оглед приобщените писмени доказателства възраженията за техническа неизправност на средството за измерване са неоснователни.

4

Веществените доказателствени средства - снимки на инсталираното техническо средство и на контролирания участък, снимката на заснетия автомобил и засечената скорост, както и писмените доказателства -протокол за използване на техническото средство и ежедневна форма за отчет, допринасят за несъмненото доказване на нарушението, както и за установяване липсата на допуснати нарушения в процедурата.

От субективна страна нарушението е извършено умишлено, тъй като водачът е съзнавал, че максимално разрешената скорост за движение е 40 км/ч за населено място, въведено с пътен знак, съзнавал е, че се движи със скорост над разрешената, като е целял това.

Независимо от горното съдът намира издаденият електронен фиш за незаконосъобразен.

На жалбоподателя е ангажирана административнонаказателна отговорност на основание чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която разпоредба предвижда когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца. В електронния фиш не е посочена конкретната норма на чл. 182 ЗДвП, обуславяща повторност на нарушението. Само въз основа на словесното описание на нарушението във фиша може да се обосновава извод, но не и несъмнен, предвид липсата на пълна правна квалификация на нарушението, че се касае за твърдяно повторно нарушение на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП – превишаване в населено място на скоростта от 21 до 30 км/ч. Касае се обаче само за предположение, още повече че във фиша отсъстват конкретни твърдения за предходното нарушение/конкретен влязъл в законна сила електронен фиш или наказателно постановление/, обуславящ повторността и налагане на административно наказание в двоен размер. С оглед на това съдът счита, че липсата на пълно посочване на правното основание за налагане на конкретното административно наказание води до невъзможност на жалбоподателя да се защити, а за съда – до невъзможност да прецени правилно ли е определен размерът на наказанието, като отделно от това липсват въведени факти, обуславящи наличието на повторност, като независимо че се касае за бланка, при отразяване на основанието за налагане 5 на административно наказание следва да бъде посочен и електронният фиш/наказателното постановление, обуславящи изводите на административнонаказващия орган за повторност на нарушението.

По изложените съображения атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен.

При този изход на делото и тъй като жалбоподателят е бил представляван от адвокат в съдебното производство, въззиваемата страна СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно представения списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, видно от който сумата 300 лева е заплатена в брой при подписването на договора.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4401256, издаден от СДВР, с който на П. ВЛ. ВЛ. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя П. ВЛ. ВЛ. 300 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване от страните на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6