Решение № 296 от 31.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 296 гр. П., 31.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20265220200887 по описа за 2026 година

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Н. Г. М., с ЕГН- **********, с адрес гр. П., ул.

„..., чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 25-1006-002953 от 19.02.202619 г. издадено от Началник група КПДГПА при ОД на МВР- П., с което за нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП на основание чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 511,29 евро (равностойността на 1 000 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснато нарушение на материалния закон, поради неизвършване на нарушението, с оглед на което се иска отмяна на НП като незаконосъобразно и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано становище за основателността на жалбата, поради което пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна- АНО, редовно призована не се явява и не изпраща 1 представител. По делото е депозирано писмено становище от процесуалния представител на АНО- юрк. К. П., в което са изложени съображения за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, прие за установено следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП за това, че на 22.07.2025 г., в 00:33 часа, в община Лесичово, на АМ „Тракия“, км 82+263, в посока към гр.

София, е управлявал лек автомобил ..., собственост на „Интекстред“ ЕООД гр.

П., като се е движел в лентата за принудително спиране. Нарушението било установено с техническо средство (ТОЛ камера) с № SCP-2004-GPS координати- 42.2951147:24.232187.

Горното било установено след получено на 24.07.2025 г. писмо с рег.

НТУ/24-00-1014/24 .07.2025 г. от НТУ при АПИ в ОДМВР- П., в което се посочвало, че в ЕССПТ по чл.10 ал.1 от Закон за пътищата било регистрирано движение на ППС в лентата за принудително спиране на АМ Тракия. Към писмото бил приложен снимков матирал. От снимките и генерираната от системата информация се установявало, че на 22.07.2025 г. в 00:33 часа в посока към гр. София на АМ Тракия км 82+263, пътен възел „...“ и посочени GPS координати- 42.2951147:24.232187, било засечено движение (преминаване) на МПС с рег. № ..., като на снимката се виждало, че автомобилът се движи в лентата за принудително спиране (аварийна лента).

Въз основа на получената информация в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- П. била образувана преписка рег. № 312000-16077/24.07.2025 г. При извършената проверка било установено, по рег. номер на заснетото МПС, че същото е л.а. ... и е собственост на „Интеркстред“ ЕООД гр. П. с управител Д.С. И.. Поради тази причина управителят бил установен и призован за изясняване на случая. Той посочил в Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП от 20.08.2025 г., че на 22.07.2025 г. в 00:33 часа, МПС с рег. № ... било управлявано от жалбоподателя Н. Г. М., като посочил, ЕГН и адрес на същия, както и номер на притежаваното от него СУМПС.

2

По този повод жалбоподателят М. бил призован да даде обяснения по случая. Той потвърдил, че на процесната дата, час и място е управлявал въпросния автомобил, като се движил в аварийната лента на АМ, защото му станало лошо.

Св. Т. Т.- ПЕ в група КПДГПА в Сектор ПП при ОДМВР- П., на когото била възложена проверката по случая, преценил, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.58 т.3 от ЗДвП, за което на 22.08.2025 г. му съставил АУАН в негово присъствие след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. В акта жалбоподателят вписал собственоръчно, че имал възражения срещу констатациите в акта и че ще подаде писмени такива.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят М. подал писмени възражения срещу АУАН, в които посочил че вечерта на 21.07.2025 г., имал силни болки в дясно в областта на кръста, съпроводени с гадене, повръщане и чести позиви за уриниране. Посочил също, че на няколко пъти при движението си по АМ спирал, за да се облекчава и да повръща, като вероятно при някои от тези спирания е бил засечен с тол камерата. На следващия ден посетил личния си лекар, който му поставил три инжекции и пояснил, че се касае за бъбречна криза.

АНО не уважил направените възражения и въз основа на съставения АУАН на 19.02.2026 г. било издадено обжалваното НП, което било връчено на 27.05.2026 г. лично на санкционираното лице, видно от разписката към НП по реда на чл.186а ал.3 от ЗДвП под формата на отпечатан дигитален образ, като на същото е отбелязано датата и часа на връчване, както и име, подпис и печат на връчителя.

Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощен от жалбоподателя адвокат (виж пълномощно на л.3) директно в съда на 11.06.2026 г., т.е. 1 ден след изтичане на срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. С въззивната жалба било поискано възстановяване на срока на обжалване поради наличието на обективни уважителни причини.

В съдебно заседание в производство по чл.186 ал.6 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, пълномощникът на жалбоподателя представи болничен лист за дата 09.06.2026 г., който макар и неиздаден по правилата на ПУОРОМЕРКМЕ от ЛКК и без да е посочено констатираната диагноза/заболяване възпрепятстват ли възможността на пълномощника да 3 изпълнява своите трудови задължения, съдът прие че уточнената диагнозабъбречна неуточнена колика и препоръката за спазване на домашен амбулаторен режим на лечение, както и явяване за преглед на 10.06.2026г., може да се приеме, че здравословното състояние на адв. У. е препятствало възможността му същият да изпълнява пълноценно своите трудови задължения, като е била налице уважителна причина да бъде пропуснат срокът за обжалване на процесното НП от страна на жалбоподателя.

За това и на осн. чл.186 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът възстанови срока за обжалване на процесното НП и прие въззивна жалба за допустима като подадена в срок и от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля Т. Т., както и веществените доказателства- снимки от тол камера (ЕССПТ по чл.10 ал.1 от ЗП). Съдът кредитира изцяло посочените доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съдът намира, че е налице основание за отмяна на НП по същество, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му нарушение. На първо място следва да се отрази, че от показанията на актосъставителя св. Т. става ясно, че той не е възприел лично извършването на нарушението, а е възприел директно информацията от НТУ при АПИ в изпратеното тях писмо, както и от данните от приложените снимки от тол камерата. Същот така св. Т. посочи, че управителят на дружеството собственик е посочил в декларация, че процесното МПС на инкриминираната дата и час е управлявано от жалбоподателя. Последният не е отрекъл това обстоятелство пред св. Т., но е заявил, че е имал здравословен проблем, което е наложило движението в аварийната лента на АМ, за са спре, защото не се е чувствал добре. Вярно е, че от снимките от тол камерата се вижда, че е засечено движение на процесния автомобил в лентата за принудително спиране на АМ Тракия на посочените в акта и НП дата, час и място, както и посока на движение. Сам жалбоподателят още при предявяване на АУАН е посочил, че е имал здравословен проблем.

4

Затова е подал и писмени възражения, в които е посочил, че движението в аварийната лента е породено от обстоятелството, че още през деня не се чувствал добре, имал болки, съпроводени с гадене, повръщане и често уриниране. Затова и докато се движел по АМ, често се налагало да отбива и спира за да повръща и да се облекчава, което налагало да преминава и се движи в аварийната лента, за да спре на подходящо място. Посочил е, че същия ден през деня е посетил личен лекар, като му поставена диагноза бъбречна криза и са му поставени инжекционно медикаменти и предприето лечение. Това обстоятелство се установява и от представения с въззивната жалба медицински документ с изх. № 305/22.07.2025 г. издаден от д-р Мая Гераксиева (л.4).

Тази позиция на жалбоподателя е напълно последователна.

Първоначално е заявена от него още при предявяването на АУАН, след това и в подадените писмени възражения срещу АУАН, както и във въззивната жалба и от представеното и прието писмено доказателство медицински документ от личния лекар. Освен това прави впечатление от снимката от тол камерата на АПИ, че движението на автомобила управляван от жалбоподателя е през нощта, като в съседните две ленти за активно движение на пътното платно няма МПС, които да препятстват движението на автомобила по тях. Няма представено доказателство от АНО, че в този период от време и въпросния участък от АМ се е извършвал ремонт и че двете ленти за движение в тази посока са били затворени за движение. Това обстоятелство не се констатира и от съда при преглед на официалния сайт на АПИ. Но също така пак от снимката се вижда, чрез заснетите МПС, че движението в противоположната посока се извършва и в двете ленти на съседното платно за движение, което изключва в този участък да има реорганизация на движението. Ето защо дори и житейски, твърденията на жалбоподателя за необходимостта от придвижване в аварийната лента, са логични.

Тези обстоятелства съставляват изключение от въведената с чл.58 т.3 от ЗДвП ( в редакцията към датата на нарушението) забрана за движение в лентата за принудително спиране по АМ. От тези доказателствени средства се изясни, че жалбоподателят е управлявал автомобила в аварийната лента поради негов здравословен проблем, докато е пътувал.

Всичко това води до извода, че вмененото нарушение не е извършено от 5 жалбоподателя, тъй като е била налице хипотеза, изключваща забраната по чл.58 т.3 от ЗДвП ( в редакция та преди измененията с ДВ, бр.64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.). Ето защо НП следва да се отмени.

Съдът счита, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, което се дължи на СПН, допуснато в АНП при съставяне на АУАН и НП, тъй като същите на отговарят на изискванията на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като е налице непълнота в словесното описание на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.58 т.3 от ЗДвП в редакцията на разпоредбата към датата на нарушението ,приложима по силата на чл.3 ал.2 от ЗАНН, а именно „при движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното. Това означава, че актосъставителят, и АНО, следва да посочат в акта и НП при словесното описание изрично, че според тях не са били налице обстоятелствата, които изключват приложението на забраната- здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното. Тези обстоятелства са елементи от обективна страна на състава на нарушението и непосочването им води до неяснота и непълнота на адм. обвинение, като нарушава правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, защото също не знае какво нарушение му се вменява, срещу кои факти и да ес брани и от там да организира правилно своята защита.