Решение № 2982 от 11.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 1019/2021
- Вид
- Решение № 2982
- Подписан
- 11.06.2026
- В сила
- 23.07.2026
- Състав
- Ирена Славова Аврамова - Смит
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35, ал. 2 и ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 35, ал. 2 и ал. 3 · Закон за общинската собственост
- чл. 70 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 48, ал. 8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 48а · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
РЕШЕНИЕ
№ 2982 гр. Пловдив, 11.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Борисова Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20215330101019 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. Д. М. и Д.
М. М., чрез пълномощник - адв. З. Н., против В. И. П. и Т. А. П., с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици в режим на СИО на следния недвижим имот: парцел № *** от масив ****с площ от 1 240 кв. м., находящ се в стопански двор с.****** при граници на парцела: парцел №***, парцел №*** и землищни граници, който парцел попада с площ от 1017 кв. м., посочена в комбинирана скица на вещо лице – инж. В. С. на л. 63 от делото между точки 11-10-5-6-8-9 в поземлен имот с идентификатор № ******по действащата КК и КР на с. Б., по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № ****том ****рег. № *****, дело № ****г., вписан под акт № **** том *дело ***№ 5080/2008 г. на Служба по вписвания – П. а при условията на евентуалност въз основа на добросъвестно владение, осъществявано от 18.03.2008 г. до настоящия момент.
В исковата молба се твърди, че процесният имот е закупен от ищците с договор за покупко-продажба, сключен с Н. Д. Н., който от своя страна го придобил на*** г. от ликвидационен съвет на ТКЗС – с. Б., като от момента на закупуването им имотите се владеят и стопанисват необезпокоявано от Н., а впоследствие и от ищците. При възникнала необходимост от геодезично заснемане било констатирано застъпване имотите на ищците с имоти на други 1 лица, като по-голяма част от площта на парцел 6 от масив 129 в стопанския двор на с. Б. попадала върху имот № ***** със собственици В. П. и Т. П., които придобили имота въз основа на договор за замяна от **** г. с Община Р.
По отношение на възникнал между страните спор за собственост относно съседен имот - парцел № **** било образувано съдебно производство, приключило с решение от ****** г. по в. гр. д. № 552/2017 г. по описа на ПОС, с което били установени правата на ищците. По изложените съображения се обосновава правен интерес от предявената искова претенция за установяване, че ищците са придобили правото на собственост по силата на сключения с Н.
Н. договор за покупко-продажба. При условията на евентуалност, в случай че праводателят им не е бил собственик, се претендира, че ищците са установили добросъвестно владение на годно правно основание, считано от сделката на 18.03.2008 г. Моли се за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците В. И. П. и Т.
А. П., в който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Сочи се, че на ****** г. въз основа на договор за замяна на недвижими имоти, сключен с Община Р., ответниците са придобили имот №**** по плана за земеразделяне на с. ******, с площ от 9815 кв. м., заснет като поземлен имот с идентификатор ****** в границите на който попада и спорната част от процесния имот. При условията на евентуалност се поддържа, че ответниците са придобили спорната част от имота на основание давностно владение като добросъвестни или съответно недобросъвестни владелци, считано от **** г.
Претендират се извършени необходими разноски и подобрения в процесния имот, надлежно описани в последваща уточнителна молба, до заплащане на които се възразява за право на задържане. По наведените доводи се моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски по делото.
С определение, постановено в съдебно заседание от **** г., като трето лице – помагач на страната на ответниците е конституирана Община Р.
В постъпило от Община Р.становище се оспорва предявения иск.
Възразява се, че ищците не са собственици на процесния имот, доколкото не са били налице предпоставките за закупуването му от техния праводателя.
Изтъква се, че имотът бил незастроен, поради което не можел да бъде продаден чрез търг от ликвидационния съвет на ТКЗС. При това положение имотът представлявал държавна, респективно общинска собственост, поради което важала законовата забрана за придобИ.ето му по давност. По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на настоящия правен спор е принадлежността на правото на собственост върху реална част от поземлен имот с идентификатор******по действащата КК и КР на с. ****** която според заключението на вещо лице инж. Н. С. е с площ от 990 кв. м., означена с т. 2, 44, 3, 5, 6, 7, 2 по 2
Комбинирана скица – Приложение №**** към СТЕ /л. 347/. В основата на предявената искова претенция е твърдението на ищците Н. и Д. М.и, че са собственици въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №*** том* **рег. № ***дело № ****** г. на нотариус при ПРС, по силата на който са придобили от Н. Д.Н. собствеността върху имоти, включително парцел №***от масив 129, с площ от 1 240 кв. м., находящ се в стопански двор на с. *****, при граници: парцел №**парцел № ***и землищна граница.
От своя страна праводателят на ищците се е легитимирал като собственик по давност на процесния парцел №****по силата на Нотариален акт за констатиране право на собственост по обстоятелствена проверка № *** том***, рег. № * дело № *** от 07.03.2008 г. на нотариус при ПРС. Така констатираното давностно владение е установено въз основа на Договор за покупко-продажба на недвижим имот от **** г., с който Н. Д.К.е закупил парцел № *** – земя от ТКЗС в ликвидация, с. ******. С оглед направеното оспорване от третото лице – помагач на ответника, следва да се разгледа фактическият състав на това придобивно основание.
Съобразно чл. 48, ал. 8 ППЗСПЗЗ, дълготрайни активи на ТКЗС и другите организации, образувани въз основа на тях, може да се продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които е предвиден специален ред. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда, предвиден в чл. 43, ал. 2. Разпоредбата на чл. 48а ППЗСПЗЗ /редакция към ДВ, бр. 72 от 24.08.1993 г./ предвижда, че при продажба на търг на недвижими имоти ликвидационният съвет прехвърля вещните права, включително и правото на собственост върху земята в размери, определени по реда на чл. 45, ал. 3 за установяване на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения. От друга страна съгласно чл. 10, ал. 12 ЗСПЗЗ /редакция към ДВ, бр. 79 от 17.09.1996 г./ възстановяват се правата на собствениците по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 върху земите, които не са застроени и не представляват прилежащи площи към сгради в стопански дворове на трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации. От анализа на посочените разпоредби следва, че незастроените земеделски земи, включени в ТКЗС, които не са прилежащи към сгради на ТКСЗ, не могат да бъдат предмет на продажба чрез търг, проведен от ликвидационния съвет на ТКЗС. В настоящия случай от съдържанието на самия договор за покупко-продажба е видно, че негов предмет е единствено земята, за която е посочена продажна цена, но не и сграда, към която да е прилежаща. От представената по делото скица от 15.03.1994 г. на парцел № 6 от масив № 129 по плана на с. Б се констатира, че към датата на сключване на договора имотът е бил незастроен. Този извод се потвърждава от допълнителното заключение към СТЕ на вещо лице инж. Н. С., съобразно което в процесния имот не е имало реализирани сгради и съоръжения. При това положение договорът за покупко-продажба на имота от 26.01.1995 г., 3 сключен между Н. Д. К.и ТКЗС в ликвидация, с. Б., се явява нищожен и не съставлява годно придобивно основание, поради което не е породил правно действие.
Същевременно по делото е представено Решение № *****г. на Поземлена комисия – гр. ****, от което се установява, че е възстановено правото на собственост на Кметство – Б. на пасище, мера от 68.287 дка в местността „*****“ в землището на с. ***, представляващо имот № *****по плана за земеразделяне. Видно от приложената пълна история на имот № ***** от регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ в землището на с.
Б., имотът е бил общинска частна собственост, възстановен по ЗСПЗЗ в нови граници с плана за земеразделяне, като партидата е закрита на **** г., когато е разделен на имот № ****с площ 42.162 дка, имот № **** с площ 6.507 дка и имот № *****с площ 9.815 дка. При това положение следва, че към края на 1994 г. и началото на 1995 г. процесната реална част от парцел № 6 е била част от имот №***** – частна общинска собственост на основание земеделска реституция. В периода от*****г., когато е приет Закона за общинската собственост, до***** г., от която дата е в сила мораториумът, въведен със ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр. 46/2006 г./, могат да се придобиват по давност имотите частна общинска собственост. Видно е, че в този период не изтича законоустановения 10-годишен срок на недобросъвестното владение, а нищожният договор за покупко-продажба с оглед липсата на вещнопрехвърлително действие не е основание за установяване на добросъвестно владение. Следователно праводателят на ищците не е придобил процесния имот и на претендираното оригинерно основание, поради което не е можел да им прехвърли правото на собственост.
От представения по делото Договор за замяна на недвижим имот от **** г. Община Р* е прехвърлила на ответниците В. и Т. П. правото на собственост върху недвижим имот, представляващ земеделска земя – частна общинска собственост, а именно имот № **** по плана за земеразделяне на с. ******* с площ от 9,815 дка. Договорът е сключен на основание чл. 35, ал. 2 и ал. 3 ЗОС, които разпоредби в актуалната им редакция към 2003 г., предвиждат замяна на имот – частна общинска собственост след решение на общинския съвет, въз основа на което се сключва договор за замяна. В случая договорът е сключен в изпълнени на Решение на Общински съвет – гр. Р. № **** взето с протокол № 3***** г., като е вписан в СВ – Пловдив под № ***, том *** от *****г. При това положение ответниците са придобили правото на собственост по отношение на имот № ***** по плана за земеразделяне на с.
***********Видно от приложената скица на поземлен имот, в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. *****, одобрени със Заповед №****г. на ******* на АГКК, имот № ******* е заснет като поземлен имот с идентификатор******. От заключението на вещо лице инж. Н. С., както бе посочено, се установява, че парцел №***от масив № *****о Кадастралния план на Стопански двор №**** попада частично в границите на поземлен имот*****с площ от 990 кв. м., означена с т. 2, 44, 3, 5, 6, 7, 2 по Комбинирана 4 скица – Приложение № 4 към СТЕ /л. 347/. Според вещото лице причина за застъпването на имотите е, че Кадастралния план на Стопански двор №*** с.
Б. от 1994 г. не е отразен като имотни граници в Картата на възстановената собственост /КВС/, а впоследствие и в действащите кадастрална карта и кадастрални регистри.
По отношение на претендираното от ищците добросъвестно давностно владение върху процесната реална част, считано от ***** г., съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установяват елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 2 ЗС. Съгласно чл. 70 ЗС добросъвестно е владението, което е установено на правно основание, което е годно на направи владелеца собственик, без той да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е опорочена, като тази добросъвестност се преценява към момента на възникване на правното основание /например при сключен договор за продажба с несобственик - от датата на сключване на този договор/ и се предполага до доказване на противното. По делото липсват твърдения, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба на ****г. ищците са знаели, че праводателят им Н. Д.Н. не е бил собственик на процесния имот, поради което следва да се приеме, че са установили добросъвестно владение. Същевременно от събраните гласни доказателствени средства не се доказва осъществявана фактическа власт в необходимия за придобИ.е на имота по давност 5-годишен срок. Показанията на разпитаните по делото свидетели са противоречиви относно начина на използване на процесния парцел № **** и съответно от кого е използван. Според ангажираните от ищците свидетели Д. Х. Д. и Д. И. Д. в продължение на дълги години имотът се е използвал от ищците за склад за оборски тор и строителни материали, като имали оранжерии, ракиджийница и барака. От своя страна свидетелите на ответниците – Ц.К.К. и И. Г. Г. заявяват, че преди ограждането му от ответниците имотът представлявал сметище, което не се използвало от никой друг, а имотите на ищците били разположени на друго място.
Разпечатката съдържа 29 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6cd7a42c-b6ee-4387-9afe-74808165f3f1