Решение № 117 от 29.04.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. София, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002902517 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива по реда на чл. 48 ЗМТА.

„Ромпетрол България“ ЕАД е предявило срещу „Инса Газ“ ЕООД под евентуалност обективно съединени конститутивни искове за отмяна на арбитражно решение от 06.11.2024 г., постановено по арб. д. № 4/2024 г. по описа на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, на основанията по чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА.

Ищецът твърди, че с оспореното решение е уважен предявеният от „Инса Газ“ ЕООД срещу „Ромпетрол България“ ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата от 3 643 503,92 лв., представляваща компенсаторно обезщетение за причинени имуществени вреди поради виновно неизпълнение на правно задължение по договор за търговска продажба на продукти от 09.10.2019 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата 1 молба до окончателното заплащане, като са присъдени извършените пред арбитражния съд разноски в размер общо от 179390,08 лв.

Поддържа, че към момента на сключване на договора, в която е уговорена процесната арбитражна клауза, арбитражният съд, разгледал предявения иск, не е бил учреден, т.е. арбитражният съд не е бил този, който е бил уговорен в арбитражната клауза. Счита, че за част от арбитрите от членствения състав на арбитражния съд, който е разгледал повдигнатия пред него правен спор, са съществували основателни причини да бъдат отведени от процесното арбитражно дело - председателят на решаващия орган Иван Иванов Димов и членът на арбитражния съд Т. И. Т. са били в обвързаност с процесуалния представител на ищцовото дружество по процесното арбитражно дело – адв. К. С.: 1) от извършена справка в ТР при АВ се установило, че арбитър И. И. Д. като председател на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“ и председател на СНЦ „Алианс за правно взаимодействие“, респ. управител на търговски дружества многократно е упълномощавал процесуалния представител на „Инса Газ“ ЕООД - адв. К. М. С., член на САК, да осъществява процесуални действия пред Агенцията по вписванията, извършвайки вписване на промяна на обстоятелствата по партидите на сдруженията и търговските дружества, като е заплащала и таксите от името на тези юридически лица; 2) адресът на кантората на адв. Сорочинска от САК напълно съвпада с адреса на управление на Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие.

Поддържа, че поради неотвеждане на арбитрите от арбитражния състав арбитражната процедура не е съобразена със споразумението на страните, като тя противоречи на повелителни разпоредби на ЗМТА. Счита, че поради неяснота относно конкретния предмет на правния спор, по който се е произнесъл арбитражният съд (тази неяснота била пренесена и в диспозитива на арбитражното решение), с оспореното решение е разрешен спор, неуговорен в арбитражното споразумение, респ. съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. Твърди, че арбитражният съд не му е обезпечил процесуалното право на ефективно участие в релевантното арбитражно производство – при осъществяване на отделни процесуални действия по време на разглеждане на делото.

В писмения отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените обективно съединени под евентуалност искове, като поддържа, че 2 арбитражният съд се е произнесъл въз основа на действителна арбитражна клауза, а на „Ромпетрол България“ ЕАД е била обезпечена процесуалната възможност за участие в арбитражното производство. Не оспорва следните заявени в исковата молба фактически твърдения: 1) адв. К. М. С. от САК е представлявала „Инса Газ“ ЕООД в процесното арбитражно производство, като тя е била упълномощена от юридическите лица – чрез И. И.Д.

(председателя на арбитражния състав, който е постановил оспореното арбитражно решение), посочени в представените към исковата молба по настоящото дело четири пълномощни; 2) тя е заплатила от името на едно от тях дължимата държавна такса при обявяване на ГФО (съобразно удостоверените обстоятелства в приложената към исковата молба разписка) и 3) адресът на кантората се е намирал и в момента се намира в гр. София, ул.

„Съборна“ № 5, ет. 3, който съвпада с вписания в ТР при АВ адрес на управление на СНЦ „Международен арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие“.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

ВКС е сезиран с обективно съединени под евентуалност конститутивни искове с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 2, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗМТА (тези искове следва да се разгледат в последователността, в която законът ги е посочил).

Исковата молба е допустима – тя е подадена в преклузивния 3-месечен срок, уреден в чл. 48, ал. 1 ЗМТА. Този срок започва да тече от деня, в който молителят е получил решението – именно с връчването му то влиза в сила, става задължително за страните и подлежи на принудително изпълнение (чл.

41, ал. 3, изр. 3 ЗМТА). От представеното в препис арбитражно дело се изяснява, че оспореното арбитражно решение от 06.11.2024 г. е връчено на ответника на 07.11.2024 г., поради което подадената на 14.11.2024 г. искова молба за неговата отмяна е допустима.

Разгледан по същество, предявеният главен конститутивен иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен, тъй като, дори и да бъде приет за установен твърденият от ищеца факт, че арбитражният съд, разгледал делото, не е съществувал към момента на постигането на съгласието на 3 страните в процесната арбитражна клауза, следва да се приложи уредената в чл. 7, ал. 3 ЗМТА, във вр. с чл. 20, ал. 1 ЗМТА законова фикция, съгласно която компетентността на арбитражния съд се стабилизира (счита се, че е налице арбитражно споразумение), когато ответникът писмено или със заявление, отбелязано в протокола на арбитражното заседание, приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, респ. когато той участва в арбитражното производство чрез представяне на писмен отговор, представяне на доказателства, предявяване на насрещен иск или явяване в арбитражно заседание, без да оспорва компетентността на арбитража.

Установява се, че ответникът не е оспорил компетентността на Международния арбитражен съд при Алианс за правно взаимодействие, като е подал писмен отговор на исковата молба, а неговите процесуални представители са участвали в проведените пред този арбитраж няколко о. с. з., като надлежно са упражнявали своите процесуални права. Следователно, ответникът е приел компетентността на арбитражния съд, чието решение се оспорва чрез конститутивните искове, предмет на настоящото съдебно производство, поради което главният иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА се явява неоснователен.

По иска с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА

За да обоснове този конститутивен иск, ищецът твърди, че поради допуснати от арбитражния съд процесуални нарушения не е могъл да вземе ефективно участие в арбитражното производство, както предписва правната норма на чл. 22 ЗМТА, която урежда един от основните процесуални принципи – процесуалното равенство на страните и законността в арбитражните производства („Страните в арбитражното производство са равни. Арбитражният съд предоставя на всяка от тях възможност да защити своите права”). Ищецът поддържа, че своевременно е поискал от арбитражния съд, че в случай че назначената счетоводна експертиза ще основе своите фактически изводи въз основа на документи, които не са събрани по делото, да му бъде обезпечена процесуалната възможност да се запознае с тях, вследствие на което да вземе становище. Твърди, че едва на 14.10.2024 г. – няколко дни след входиране на заключението на вещото лице, били представени документите, които са разглеждани от вещото лице, но сред тях липсвали договорите с алтернативни доставчици и платежни, на които то е 4 основавало своите фактически съждения при определяне на цената на алтернативните доставчици. Тези документи били на разположение на ищцовото дружество на 16.10.2024 г., а о. с. з., в което била изслушана допуснатата счетоводна експертиза, е проведено на 22.20.2024 г., като времето за запознаване с трите обемни класьора с документи обективно било недостатъчно. В проведеното о. с. з. процесуалният представител на ищцовото дружество представил класьор с договорите на „Инса Газ“ ЕООД с някои от алтернативните доставчици, които обаче не били изготвени с копие поради конфиденциалност на клаузите в тях – била дадена само половинчасова почивка тези договори да бъдат разгледани, за да могат пълномощниците на ответника да вземат становище. Решаващият орган не е допуснал поисканата от ответника повторна счетоводна експертиза, която да бъде разширена.

Установява се от арбитражното дело, че ответникът е получил своевременно (на 10.10.2024 г.) - в разумен срок преди о. с. з. на 22.10.2024 г., заключението на допуснатата счетоводна експертиза, а на 16.10.2024 г. три папки с документи, представени от ищеца, т.е. 5 дни преди провеждане на о. с. з., на което е изслушана и приета допуснатата счетоводна експертиза. В това о. с. з. е дадена възможност на процесуалните представители на ответника да се запознаят с представените от ищеца в същото о. с. з. документи с конфендициално съдържание.

В чл. 38, ал. 3 от Правилника на процесния арбитражен съд е предвидено, че решаващият орган може да разпореди на страните да представят на вещите лица необходимите сведения, като по тяхно искане може да назначи и други вещи лица, за да дадат заключение по спорния въпрос, като в чл. 41, ал. 1 от Правилника е уредено правомощие на решаващия орган служебно („по свое усмотрение“) да отложи делото за друго съдебно заседание, ако прецени, че това е наложително за изясняване на фактите по делото.

В Правилника обаче не са регламентирани процесуални правила относно сроковете за представяне на доказателства и за запознаването с тях, както и относно задължителното допускане на повторна експертиза при оспорване на фактическите изводи, до които тя е достигнала.

В конкретния случай от приетите за установени в настоящото исково 5 производство правнорелевантни факти съдът не може да обоснове правен извод, че ответникът не е бил запознат с представените от ищеца писмени доказателства и това да е довело до нарушение на участието й в процеса.

Както бе изяснено, в дискреционната власт на решаващия орган („по свое усмотрение“) е правомощието да отложи делото за друго съдебно заседание, но само ако прецени, че това е от значение за изясняване на правнорелевантните факти по делото и на релевантните взаимовръзки между обстоятелствата и явленията в природата (арг. чл. 41, ал. 1 от Правилника).

Следователно, на ответника по арбитражното дело е било обезпечено процесуалното му право на участие в делото, поради което е приложен уреденият в чл. 22 ЗМТА принцип за гарантиране на равни процесуални права на страните в арбитражното производство. С регламентираното в правната норма на чл. 47, т. 4 ЗМТА основание за отмяна на влязлото в сила арбитражно решение законодателят е имал предвид невъзможност на страната да осъществи процесуалните права, обезпечаваща нейната защита в арбитражното производство, което в случая е осигурено - както чрез запознаване с представените по делото книжа, така и с процесуалната възможност за участие при осъществяването на всички процесуални действия пред решаващия орган, вкл. при изслушване на допуснатата счетоводна експертиза, вкл. и да поиска допускане на повторна разширена счетоводна експертиза. Извън предвиденото основание за отмяна на арбитражното решение е проверката на решението на арбитражния съд за допуснати процесуални нарушения или необосноваване на акта на решаващия орган.