Разпореждане № 88680 от 17.07.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88680 гр. София, 17.07.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20231110109958 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление на „Б.Д.“ АД срещу С. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правноиндивидуализиращи белези– страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т. е. по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба, като искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави – арг. чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК. Целта на тази правна норма е да не допуска в полза на заявителя да се издаде заповед за изпълнение за вземане, което не може изобщо валидно да възникне (поради противоречието му с императивни правни норми и/или добрите нрави), тъй като проверката дали подобно вземане е спорно или не между страните (каквато е основната цел на заповедното производство) би била лишена от смисъл.

Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.

Таксата предсрочна изискуемост не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. Срещу тази такси не се дължи никакво поведение, а изискуемостта й следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. В този аспект това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължат заради извършени разходи, а по същество служат като обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, която не може да надвишава законната лихва. Следователно, в случай на забава, потребителят по договор за потребителски кредит дължи само обезщетение в размер на законната лихва. Процесната клауза преследва забранена от закона цел – потребителят да заплати още едно обезщетение за забава, и в този смисъл е нищожни поради противоречието 1 им с императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

С оглед на изложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявлението в посочената част следва да се отхвърли.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 51819/ 24.02.2023г., подадено от „Б.Д.“ АД срещу С. Г.

С. в частта за сумата 120лв- представляваща такса предсрочна изискуемост.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2