Определение № 230 от 11.06.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 230 гр. София , 11.06.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

П.Н. ТОПАЛОВА като разгледа докладваното от П. Н. ТОПАЛОВА Частно наказателно дело № 20211110207366 по описа за 2021 година

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № гр.София, 11.06.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД-СОФИЯ, НО, 121 състав, в закрито заседание на 11.06.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Топалова като разгледа докладваното от съдия Топалова ЧНД №7366 по описа на СРС за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.4 от НПК.

Образувано е по жалба на М. Я. Б. против постановление от 26.04.2021 г. за прекратяване на наказателно производство по ДП №15336/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.№28264/2019 г. по описа на СРП на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, водено за престъпление по чл. 309 ал.1 НК за това, че на дати 16.04.2014 г., 16.05.2014 г. и 16.06.2014 г. са съставени неистински частни документи – договори за съхранение на автомобил, собственост на М. ЯК. Б. и на неустановена дата през 2014 г. в сградата на СРС, находяща се в гр...........“ №.. са употребени, за да се докаже, че съществува правно отношение.

В жалбата, получена по електронна поща се излагат пространни доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство.

Съдът намира, че жалбата на М. ЯК. Б. е подадена в 7-дневния срок от връчване на 1 постановлението за прекратяване, но е процесуално НЕДОПУСТИМА, с оглед на което, същата следва да бъде оставена без разглеждане, като мотивите за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 243 ал.3 НПК правото да се атакува постановление за прекратяване на наказателно производство е предоставено само на субектите, изрично посочени в тази законова норма. Никой друг субект, извън кръга на лицата визирани в чл.

243 ал.3 НПК не притежава процесуално право да подава жалба срещу постановлението на прокурора, с което се поставя край на наказателното преследване.

В случая, жалбоподателят в настоящото производство не попада в кръга на лицата имащи право да инициират производство по чл. 243 ал.3 НПК и прокурорът неправилно в мотивите си интерпретирал тази разпоредба. Жалбоподателят не е обвиняем, нито е пострадал от престъплението по чл.309 ал.1 НК, за което е водено досъдебното производство.

Според легалната дефиниция на понятието "пострадал от престъплението", съдържаща се в разпоредбата на чл. 74 НПК и константната практика на ВКС, пострадал от престъплението е всяко лице, което е претърпяло пряко и непосредствено имуществени или неимуществени вреди от престъплението, т.е., това лице, на което в резултат от деянието са накърнени права и законни интереси. Преценката, дали като последица от престъплението са настъпили имуществени и/или не имуществени вреди за определен субект се извършва според вида на обществените отношения, които защитава конкретното престъпление.

В случая, при осъществяване на престъпление чл. 309 ал. 1 НК не съществува фигурата на пострадал, като от деянието не могат да възникнат вреди, тъй като това престъпление е формално. А след като от извършването на такова престъпление не могат да настъпят пряко или непосредствено имуществени или неимуществени вреди, жалбоподателят не може да придобие качеството на пострадал и произтичащата от него възможност да обжалва постановлението по реда на чл. 243 ал.3 НПК, тъй като е необходимо вредите да бъдат в резултат на деянието, за което е предприето наказателно преследване, за да се материализира правото на достъп до съдебен контрол върху онези съдебни актове на прокурора, с които се прекратява или временно се преустановява развитието на наказателния процес, а не както смята прокурорът „че все пак е възможно вследствие на извършено документно престъпление да се причинят вреди на определено лице.“.

Това, че досъдебното производство е инициирано от жалбоподателя само по себе си не обосновава фигурата на пострадал, използвана от законодателя като материалноправно понятие в чл. 74 НПК, тъй като след като за престъплението по чл. 309 ал. 1 НК, за което е водено наказателното производство не съществува фигурата на пострадал, не е възможно жалбоподателят да инициира съдебен контрол за проверка законосъобразността на постановлението СРП.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, а образуваното съдебно производството - да 2 бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. Я. Б. против постановление от 26.04.2021 г. на прокурор от СРП за прекратяване на наказателно производство по ДП №15336/2019 г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.№28264/2019 г. по описа на СРП на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, водено за престъпление по чл. 309 ал.1 НК, като процесуално недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧНД №7366/2021 г. по описа на 121-ви състав, НО, СРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест пред СГС в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя /на посочения от него e-mail/ и СРП.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ОПРЕДЕЛИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3