Определение № 4991 от 04.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4991 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-М, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513695 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 413, ал. 1, вр. чл. 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е след администриране на частна жалба, вх. № 285446 от 27.08.2025 г. по описа на СРС, подадена от „КРЕМТО“ ЕООД, чрез пълномощник – адвокат А.М., срещу Разпореждане № 21198 от 19.07.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 23343 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Кремто“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 500.00 лева.

В жалбата се излагат подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, като искането е да се отмени и да се уважи претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 500.00 лева за заповедното производство.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в съответния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 413, ал. 1 ГПК съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалвания отказ заповедният съд излага мотиви, че му е служебно известно обстоятелството, че на датата, на която е образувано ч. гр. дело № 23343/2025 г. на СРС, 54-ти състав, е образувано по заявление на дружеството „Кремто“ЕООД срещу същия длъжник „София Монако Верк“ЕООД, друго заповедно производство – ч. гр. дело № 23341/2025 г., по което в полза на заявителя е присъдено и претендираното адвокатско възнаграждение от 500.00 лева. Първата инстанция приема, че образуването на отделни производства срещу един и същ длъжник за вземания по отделни фактури, като по всяко от тях се претендира отделно адвокатско възнаграждение, при това в размер, който не е 1 съответен на фактическата и правна сложност на делото, е в противоречие с принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права, установен с чл. 3 ГПК.

Установява се, че с Разпореждане № 85872 от 31.05.2025 г., заповедният съд е изискал от СРС, 165-ти състав, заверен препис от приложения по ч. гр. дело № 23341/2025 г. по описа на СРС, 165-ти състав, договор за правна защита и съдействие между заявителя и представляващия го по делото адвокат.

Изисканият договор, ведно с адвокатско пълномощно, е изпратен и приложен на л. 18 – 19 от заповедното производство. Договорът е с № 193694 от 17.04.2025 г. и е за осъществяване на процесуално представителство пред СРС за образуване и водене на частно гражданско дело срещу „София Монако Верк“ ЕООД с договорено и заплатено в брой възнаграждение от 500.00 лева. Упълномощител е жалбоподателят – заявител „Кремто“ ЕООД, като довереник е адвокат А.М..

От представения към заявлението, по което е образувано ч. гр. дело № 23343/2025 г. на СРС, договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно към него, е видно, че единствената му разлика с договора по другото дело, е в номера – 193646, като е сключен на същата дата – 17.04.2025 г., между същите страни, за същата сума и за осъществяване на едни и същи процесуални действия по образуване и водене на частно гражданско дело пред СРС срещу длъжника „София Монако Верк“ ЕООД.

В депозираната частна жалба, по която е образувано настоящото производство, жалбоподателят не отрича, че и другото заповедно производство е образувано срещу същия длъжник по друга фактура и се претендира за процесуално представителство същата сума от 500.00 лева, но поддържа, че извършените от пълномощника действия по защита на права и интереси на заявителя, по двете отделни заповедни производства оправдават претендирането на отделни възнаграждения. Излага и доводи, че образуването на едно заповедно производство за събиране на вземанията си по две отделни фактури крие риск делото да се разпредели на съдебен състав, който правораздава прекалено бавно, а това не е в интерес на кредитора „Кремто“ ЕООД.

Настоящия състав на съда намира, при горната установеност, както и предвид твърденията и съображенията на жалбоподателя, че правилно от първостепенния съд е обосновано да се накърнява изискването на чл. 3 ГПК, според която норма, упражняването на процесуалните права следва да се осъществява добросъвестно и съобразно с добрите нрави.

Следва да се посочи, че злоупотреба с право е налице тогава, когато предоставеното субективно право се упражнява в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД), съответно когато се упражнява недобросъвестно и в противоречие с добрите нрави (чл.

3 ГПК).

Не се споделят от въззивния съд доводите на жалбоподателя, че е оправдано да се товари насрещната страна с разноски по повече от едно дело, поради това, че ако вземанията се претендират в едно производство, то може да бъде разгледано прекалено бавно от даден 2 съдебен състав.

Трайно установена практика е вземанията по няколко или множество фактури между едни и същи страни, да се предявяват в едно производство, именно за процесуална икономия – една държавна такса; едни разноски за събиране на доказателствения материал; една съдебно-счетоводна експертиза; еднократни усилия по ангажиране на писмени и гласни доказателства и пр. Подобно обективно съединяване на искове води до облекчаване на процеса, а не до неговото затрудняване, както се поддържа от жалбоподателя, като улеснява и ответната страна, която ще организира защитата си в рамките на едно съдебно производство и на свой ред ще стори по-малко разходи затова.

Ето защо, като е избрал да образува отделни заповедни производства, които са еднотипни и са за неголеми по размер суми срещу същия длъжник, вместо да ги предяви в един съдебен процес, заявителят, претендирайки отделни адвокатски възнаграждения в размер надхвърлящ 50 % от сумите по заявленията по чл. 410 ГПК, е злоупотребил с правото на разноски, упражнявайки го във вреда на правата и законните интереси на ответната страна по правоотношението – арг. и от чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България.

Предвид тези съображения обжалваното Разпореждане от 19.07.2025 г., като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 21198 от 19.07.2025 г., постановено по ч. гр. дело № 23343 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 54-ти състав, с което е оставено без уважение искането на заявителя „Кремто“ ЕООД, ЕИК 203987129, за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 500.00 лева в заповедното производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3