Решение № 22885 от 12.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22885 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И. като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110165773 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, заявени съответно в размер на 2038,86 лв. за имуществени вреди и 50000 лв. – неимуществени вреди.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Р.

Г., ЕГН **********, срещу „ОПТИМО“ ООД, ЕИК 130437900, с която ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на Трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – *** г., до окончателното й изплащане, и сумата от 2039,86 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на Трудова злополука от *** г., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването на трудовата злополука – *** г., до окончателното й изплащане.

Ищецът М. Р. Г., ЕГН **********, твърди, че по силата на сключен трудов договор при ответника е изпълнявал длъжността „***“. Сочи, че на *** г. в гр. София, около 10:30 ч., по време и във връзка с извършваната работа – при слизане от лекотоварния автомобил, е стъпил накриво и паднал, в резултат на което е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. С Разпореждане № *** г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – гр. София злополуката е опредЕ. за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Твърди се, че на *** г. на ищеца е била извършена операция за 1 мануална репозиция на фрактурата, последвана от гипсова имобилизация, като на същата дата ищецът е изписан за домашно лечение. Излагат се твърдения, че на *** г. ищецът е постъпил за втори път в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов за оперативни процедури в раменния пояс и горния крайник. Посочва се, че на *** г. на ищеца е извършена операция, като била извършена репозиция и фиксация на фрагментите на фрактурата на горен десен крайник. На *** г. ищецът бил изписан, като лечението му продължило в домашни амбулаторни условия.

Поддържа, че поради естеството на травмата ищецът е изпитвал силни болки и ограничена подвижност в дясната ръка, значителни неудобства при хранене, обличане и лична хигиена, изискващи чужда помощ. Наложила се продължителна употреба на болкоуспокояващи лекарства и физиотерапия за възстановяване на функциите на ръката. Ищецът не навежда твърдения за ексцес относно физическите си увреждания, доколкото не притежава специални знания в областта на медицината. След процесната злополука ищецът се чувствал зле, бил потиснат, затворил се в себе си, изпитвал постоянно чувство на страх, тревожност, безпокойство, загубил апетита си, страдал от безсъние и кошмари, трудно се концентрирал, станал разсеян, раздразнителен и самовглъбен, откъснат от външния реален свят. Поддържа се, че и към датата на подаване на исковата молба ищецът продължава да бъде тревожнодистимен, изпитвал нежелание да остава сам, имал посттравматичен стресов синдром, изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх. Сочи се, че преди инцидента ищецът бил изключително жизнен, добронамерен, деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее, усмихнат и весел. В резултат на процесната злополука за ищеца настъпили и имуществени вреди за извършени разходи за болничен престой и медицински консумативи. Моли при евентуално уважаване на претенциите размерът на същите да бъде определен при отчитане на настъпилата инфлация към датата на постановяване на решението по делото. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и други доказателствени средства, в т.ч. за събиране на свидетелски показания за установяване на неимуществените вреди, както и за изслушване заключение на СМЕ, с което в.л. да отговори на поставени в исковата молба въпроси.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ОПТИМО“ ООД, ЕИК 130437900, подава отговор на исковата молба, чрез адв. Е. И., с който оспорва исковете по основание и размер.

Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение е необосновано високо по размер и не съответства на обичайната стойност на подобни увреждания съгласно установената съдебната практика. Освен това сочи, че физическите наранявания не са довели до допълнително влошаване на здравословното състояние на ищеца, осакатявания, загрозявани, нарушаване функциите на ръката или др. Също така моли евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите, съгласно чл. 200, ал. 4 КТ. Не оспорва, че ищецът е нает на длъжност „***“ при ответното дружество. Не оспорва, че ищецът е пострадал при слизане от лекотоварен автомобил при стъпване накриво и падане от 2 собствен ръст, в резултат на което е наранил дясната си ръка, като процесният инцидент е бил признат за трудова злополука с Разпореждане № *** г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – гр. София. Поддържа, че при постъпване на работа ищецът е преминал през всички инструктажи за безопасност и здравословни условия на труд, като е положил и изпит за проверка на усвоените от него знания по правилата за безопасност. Сочи, че ищецът е преминал и през задължително обучение за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести, както и обучение при експлоатация на товарни автомобили. Твърди, че непосредствено след падането на ищеца е била предложена помощ от служителя – приемчик на стоката и управителя на магазина, до който ищецът е разтоварвал стоки, но последният отказал помощта, като ги е уверил, че ще се прибере сам с микробуса. Поддържа още, че служител на ответника – И.Д.И., също е предложил помощ на ищеца с прибирането му от мястото на инцидента, но ищецът е отказал, като го е уверил, че ще се прибере сам с микробуса. При разследването на злополуката организаторът на автомобилен транспорт – И.Д.И., е огледал мястото, където ищецът е паднал, и е заключил, че падането най-вероятно се дължи на невнимание на ищеца при слизане от микробуса. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради наличието на груба небрежност от ищеца, с оглед което моли отговорността на ответника да бъде допълнително намалена със степента на допринасяне, която поддържа, че не е по-малко от 60 %. Поддържа, че общото състояние на ищеца не се отличавало с особена тежест, предвид че не се е наложила спешна оперативна намеса, а хоспитализирането му е отложено с една седмица.

Ищецът бил изписан в „задоволително общо състояние“, като е дадена терапия за вкъщи.

Оспорва да е налице ексцес, доколкото изходът от лечението бил с подoбрение. Поддържа, че след приключване на отпуска по болест ищецът се завърнал на работа, като е заявил пред непосредствения си ръководител, че се е възстановил напълно и няма проблем да изпълнява трудовите си задължения. Посочва, че по време на отпуска си за временна неработоспособност ищецът е посещавал офиса на ответника, като е пристигал и си е тръгвал, карайки велосипед или шофирайки автомобил. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба, за психическото състояние, изразяващо се в тревожност, безсъние, депресия, сънуване на кошмари, пресъздаващи моменти от произшествието и страх. Поддържа, че при завръщането си на работа ищецът е станал по-комуникативен и е започнал да общува с колегите си повече от обичайното за него преди инцидента. Твърди, че към датата на трудовата злополука ищецът е бил застрахован от работодателя си по групова застраховка „Задължителна трудова злополука – комбинирана“, обективирана в Застрахователна полица № ***. Във връзка с процесната злополука била образувана преписка по Щета № ***, по която на ищеца било изплатено застрахователно обезщетение в общ размер на 800 лв. на дати *** г. и *** г. С оглед изложеното счита, че при евентуално уважаване на иска за обезщетение на имуществени вреди размерът на същото следва да бъде намалено със стойността на изплатеното от застрахователя обезщетение. Поддържа, че твърденията за инфлация са правно ирелевантни в случая за определяне на дължимите обезщетения. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски по делото. С отговора на исковата молба ответника също представя писмени доказателства, които моли да бъдат 3 приобщени към доказателствения материал по делото. По негово искане от „Дженерали Застраховане“ АД е изискана цялата наличната документация по заведена пред застрахователя Щета № *** за обезщетение за риска „временна неработоспособност вследствие на трудова злополука“ за лицето М. Р. Г. – работник на „ОПТИМО“ ООД, застрахован по Застрахователна полица № ***. Заявява и допълнителни доказателствени искания, за събиране на свидетелски показания, чрез разпит на двама свидетели, за установяване на обстоятелствата около настъпилата трудова злополука, разследването й от работодателя, посещения на ищеца на офиса на работодателя през периода на ползвания от него отпуск поради временна неработоспособност и тези, касаещи периода след връщането на ищеца на работа в предприятието и изпълнението му на трудовите задължения, като поставя и допълнителни въпроси към поисканата от ищеца СМЕ. Също претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за неимуществени вреди:

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ фактическият състав за възникване на отговорността на работодателя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на трудово правоотношение между страните по делото;

2.професионално заболяване или трудова злополука, установена по съответния административен ред – след 2000г. /както е в настоящия случай/; 3/ причинена временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт, 4/ вреда – имуществена или неимуществена и 5/ причинна връзка между професионалното заболяване или трудовата злополука, и вредата.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 и т.4 от ГПК по делото са обявени следните обстоятелства: По силата на сключен трудов договор при ответника, ищеца е изпълнявал длъжността „***“.Ищецът е пострадал на *** г., при слизане от управлявания от него служебен лекотоварен автомобил, като при падане от собствен ръст, стъпил накриво, в резултат на което е получил телесно увреждане, изразяващо се в счупване на долния край на лъчевата кост на дясната ръка. Процесният инцидент е бил признат за трудова злополука с Разпореждане № *** г. на длъжностното лице на ТП на НОИ – гр.

София.

Считано от 01.01.2000г. с приемането на КСО /Кодекса за социално осигуряване/ е регламентиран реда за установяване на трудова злополука, с разпоредбите на чл.55 – чл.60 от КСО. Проведена административна процедура за установяване на трудовата злополука и приемането й за такава, с нарочен акт от съответното длъжностно лице, се явява положителна предпоставка за ангажиране на обективната отговорност на работодателя по реда на чл.200 от КТ. По делото са събрани доказателства, а и не се спори, че претърпяната от ищеца злополука на *** г. има характеристиките на трудова злополука, което обстоятелство е надлежно признато и удостоверено в приетото по делото Разпореждане № *** г.

4

Не е спорен факт между страните, а и се установява от приетите като доказателства по делото болнични листове, както и от разпита на свидетелите и заключението по СМЕ, че след злополуката ищеца е бил във временна неработоспособност, като ползвал болнични за периода ***г. – ***г.

Приети по делото са представените от ответника Инструкции и Правила за безопасност и здраве при работа, относими към всички видове длъжности при ответното предприятие, в т.ч. за шофьорите на лекотоварни автомобили, каквато длъжност е заемал ищеца Г.. На същия са били проведени начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на *** г. /видно от приетата служебна бележка № ***/*** г., на л.148/ както и обучение за правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, след което му е бил проведен изпит за усвоеното, за което са съставени Протоколи за проведени обучения от 15.10.21 г. за физиологични норми и правила за ръчна работа с тежести и за безопасна работа при експлоатация на товарни автомобили, както и Протокол от *** г. от изпитната комисия, от които се установява, че ищеца Г. е положил успешно изпита за усвоените при обученията знания /на л.149-151/. Приети по делото са всички издадени от ответника Инструкции за безопасна работа при товаро-разтоварни площадки, при извършване на товаро-разтоварни работи, за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд при извършване на такива работи, за безопасна работа като водач на МПС.