Решение № 4778 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4778 гр. С., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20241110148053 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по депозирана от „Т.“ ЕАД срещу Б. З. П. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 1976.69 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2021г. до ..04.2023 г. за имот, находящ се в гр. ., абонатен номер .. ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2024 г., до окончателното изплащане; 337.14 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021г до 25.01.2024г. върху цената на топлинната енергия; 3.25 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.08.2022г – 31.08.2022г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.02.2024г. до окончателното изплащане и 0.51 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2022г. до 25.01.2024г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.02.2024г. по ч. гр. д. № .г. на СРС, 153 състав.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и 1 изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.

В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че приложеният към исковата молба договор от 03.05..г не може да бъде използван като доказателство по настоящото дело, тъй като не е събран по предвидения в ГПК ред, а е бил изискан като доказателство по друго дело. Поддържа се, че не е налице хипотезата на чл.232 ГПК, която да предоставя възможност събрано в друг процес доказателство да се използва по настоящото производство. Изтъква се, че така посочения договор е съставен преди повече от . години е не установява, че ответникът е бил собственик или ползвател на топлоснабдения имот през исковия период. Сочи се, че името на ответника не фигурира в нито едно от представените към исковата молба доказателства. С оглед изложеното се оспорва ответникът да притежава качеството потребител на топлинна енергия. Като неоснователна е оспорена и претенцията за цена на услугата дялово разпределение с аргумента, че плащането на тази цена се дължи на фирмата осъществявала дяловото разпределение, а не на ищцовото дружество, доколкото не е налице правоприемство между двете дружества. Твърди се, че не са ангажирани доказателства за това, че ищецът е сключил договор с „.“ АД конкретно за сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот. Релевирано е възражение за изтекла давност както по отношение на главницата за топлинна енергия, така и по отношение на главницата за ялово разпределение. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва с аргумент, че не са ангажирани доказателства за поставяне на ответника в забава. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ АД изразява становище по съществото на спор с молба от 15.01.2025г, като представя и писмени доказателства.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

2

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото не се спори че ., находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., вх. . се намира в сграда, присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото договор, сключен между . и дружество за въвеждане на топлинно счетоводство на разходите за отопление и топла вода. Следва изрично да се отбележи, че представеният по делото договор от 12.08.2002г. /л.25-26 от делото/ дори е подписан лично от ответника Б. З. П. с изрично посочен единен граждански номер, който е бил упълномощен да представлява .. В конкретната хипотеза, така представеният договор и в частност положения от ответника подпис не е оспорен от него. Полагайки подписа си в така представения договор ответникът е осъществил признание на обстоятелството, че сградата, в който се намира процесния имот е била топлоснабдена, обстоятелство, което съдът цени по реда на чл. 175 ГПК.

Въпреки че именно ответникът е представлявал . при сключване на договора с дружеството извършващо дялово разпределение към 2002г, между страните в настоящото производство спорът е концентриран именно вър.ъпроса относно наличието на валидно облигационно отношение за продажба на топлинна енергия между П. и „Т.“ ЕАД през исковия период, доколкото са изложени подробни аргументи от ответника в депозираните от него отговор на исковата молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски районен съд приема следното:

За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът Б. П. е бил собственик на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТСУ с рег.№ .,том ., .г, от който се установява, че именно Б. З. П. на 03.05..г е закупил ., находящ се в гр.С., ж.к. „.“, в жилищна сграда блок № . етаж. Същевременно съгласно писмо на . от 10.01.2025г. - бл... в ж.к. „.“ съответства на стар номер на блок 11-19. Следва да се отбележи, че с подписването на така представения договор ответникът е придобил право на собственост върху процесното топлоснабдено жилище, доколкото съгласно чл. 117, ал. 5 ЗТСУ /изм.ДВ бр.14 от 19.02.1988г/ - редакция действаща към датата на подписване на договора, купувачът придобива собствеността на жилището и на припадащия се дял от общите части на сградата със съответно право на строеж върху държавната земя по силата на самия договор. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ответникът е придобил право на собственост върху ., находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. .., вх. ., на 03.05..г. След придобиване на процесния имот не са ангажирани доказателства, нито са изложени твърдения ответникът да се е разпоредил с притежаваното от него право на собственост. В представената от ищеца справка от Агенция 3 по вписвания /л.128-129 от делото/ е видно, че не са извършвани разпоредителни сделки с процесния имот, като ответникът се е разпоредил с правата си върху друг имот, находящ се в гр. С., ж.к. „.“ /в бл.506, а не бл.../ - в каквато насока е заявеното от процесуалния му представител и в последното по делото съдебно заседание. Изрично следва да се отбележи, че в действителност договорът за покупко-продажба на процесното жилище от .г не е вписан в партидата по името на ответника, но това обстоятелство няма отношение към валидността на прехвърлителната сделка. В тази насока е и практиката на ВКС, която се споделя и от настоящия съдебен състав и според която съгласно чл. 117, ал. 4 от ЗТСУ /отм./, купувачът придобива собствеността на жилището по силата на самия договор.

Регистрацията на договора по чл. 117 от ЗТСУ /отм./ в актовите книги на стопанска дирекция „изграждане на населени места“, която се прави на основание чл. 49 от Нардебата за разпределяне и продажба на жилища /отм/, не е елемент от фактическия състав на договора, нито е част от изискуемата от закона писмена форма за действителност на този договор, а има значението само на вписването на договорите за прехвърляне на собственост по правилника за вписванията. поради това датата на тази регистрация е без значение за определяне на датата на сключване на договора за продажба. В този смисъл решение № ./11.06.2012г. по гр.д.№ .г. на ВКС, I г.о.

Ирелевантно за спора е, че от датата на придобиване на правото на собственост е изминал дълъг период от време – съгласно посоченото в отговора на исковата молба – повече от . години. Правото на собственост не се „погасява“ с изтичане на определен срок и ако собственикът не се разпореди с правата си вър.ещта, същата и след . години продължава да му принадлежи. Същевременно не са ангажирани и доказателства нито са изложени твърдения за исковия период да съществува учредено право на ползване върху имота в полза на друго лице. Следователно и през исковия период ответникът е притежавал право на собственост върху топлоснабденото жилище. Аргумент в подкрепа на това становище е и обстоятелството, че именно ответникът е положил подписа си в представения по делото списък на . /л.29 от делото/, който подпис не е оспорен от него. С това си действие ответникът извънсъдебно пред 2002г е признал, че продължава да е собственик на жилището.

Не може да бъде възприето становището на ответника, че тъй като представеният към исковата молба договор за покупко-продажба на недвижим имот е бил получен с оглед представянето му по друго дело, същият не е годно доказателствено средство в настоящия процес. Този документ не е доказателство изготвено за конкретното дело /например експертиза по друго дело, свидетелски показания по друго дело и т.н/, а представлява препис от договор, който съществува в правния мир извън рамките на което и да е друго съдебно производство. Въпреки това дори и да се приема за основателно направеното от ответника възражение, следва да се посочи, че и в рамките на настоящото производство процесният договор за покупко-продажба е бил изискан и е бил представен повторно от . с писмо от 10.01.2025г. именно по настоящото дело и е приет като доказателство.

Ето защо настоящият състав приема, че ответникът Б. З. П. е бил собственик 4 процесния топлоснабден имот през исковия период.

Съгласно действащата към .г, когато ответникът П. е станал собственик на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата в последствие разпоредба на ч л . 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ - редакцията действаща към спорния период.