Определение № 3834 от 30.10.2018, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/…….10.2018г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА

ХЕКИМОВА като разгледа докладваното от съдия Хекимова възз.търг.дело №1649 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №41921/20.06.2018г. от В.П.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.Маринова и адв. Д.Филипов срещу Решение №2325 от 23.05.2018г. по гр.д. №15151/2017г. на ВРС, 17 състав, с което на осн. чл.155, ал.2 от ЗЗД е осъден В.П.Б. с ЕГН-********** ***, да заплати на М.Л.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Боян Илиев Жеков- АК Варна, сумата от 14000лв., представляваща погасено от М.А., в качеството й на ипотекарен гарант, задължение на В.Б. в качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012г. сключен с „Алианц Банк България“ АД, в периода 30.08.2016г. – 19.09.2017г., както и да заплати на И.А.А. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Боян Илиев Жеков- АК, сумата от

23013.50лв., представляваща погасено от И.А., в качеството му на ипотекарен гарант, задължение на В.Б. в качеството му на кредитополучател по договор за ипотечен кредит № ПД-13532/13.03.2012г. сключен с „Алианц Банк България“ АД, в периода 11.02.2016г. – 19.09.2017г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и необосновано. Твърди се недопустимост на предявените искове въз основа на релевираното в отговора на ИМ и поддържано във въззивната жалба възражение за привидност на процесния договор като сключен при условията на персонална симулация, прикриващ договор за кредит с кредитополучател ищцата, която именно в това си качество е ипотекирала свой имот в полза на банката и е изплащала дължимите по кредита вноски. Сочи се, че съдът е формирал необоснован извод за недоказаност на така твърдяната симулация поради неизвършване на анализ на събраните по делото доказателства в тяхната цялост. Твърди се също недоказаност на исковете по размер, като се сочи заключението по СЧЕ в частта, в която вещото лице заявява, че е невъзможно да се направи извод кой е вносител на сумите по специалната сметка на банката. Твърди се също неправилност на извода на съда за неоснователност на първите две заявени в евентуалност възражения за прихващане със суми, представляващи законна лихва за конкретно посочени периоди върху присъдена в полза на ответника главница с влязло в сила решение по гр.д.№1195/2016г. на ВОС. Отправената към съда молба е да бъде обезсилено, в евентуалност отменено решението и отхвърлени изцяло предявените искове, като се присъдят и дължимите на ответника разноски.

В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемите страни М.Л.А. и И.А.А.,***, чрез адв. Б.Жеков, ВАК, са депозирали писмен отговор, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че възражението за привидност на процесния договор, направено от ответника с отговора на ИМ, е преклудирано в производството по гр.д.№1195/2016г. на ВОС, с решението по което е извършено прихващане с предходно вземане на ищцата срещу ответника, произтичащо от същия договор. Сочи се, че размерът на извършените плащания се установява от изявление на кредитора – банката, вкл. и каква част от вноските по кой кредит е осчетоводена. Поддържа становището си за недоказаност на възраженията за прихващане.

Съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, спазени са и останалите изисквания за редовност на същата съобразно разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което производството следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Във връзка с доказателственото искане, направено във въззивната жалба и обосновано с наличието на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК, настоящият състав намира, че с оглед изявленията на страните се налага извода за липса на спор относно твърдението за сключени от ищцата предходни кредити, по които е било допуснато просрочие, поради което липсва необходимост от събиране на доказателства в тази връзка.

Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба вх. №41921/20.06.2018г. от В.П.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.Маринова и адв. Д.Филипов срещу Решение №2325 от 23.05.2018г. по гр.д. №15151/2017г. на ВРС, 17 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане допълнителна задаба към вещото лице, както и искането с правно основание чл.192 от ГПК за установяване на обстоятелства, посочени във въззивната жалба.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 12.12.2018г. от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: