Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1127 от 23.12.2024, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 6436/2024
Вид
Решение № 1127
Подписан
23.12.2024
Състав
НЕДА НЕДЕЛЧЕВА ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10, ал.1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 2, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 13, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 17, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл.20 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 21, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 3, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, т. 6 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 5, ал. 4 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
  • чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1127 гр. Перник, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Кристина Ант. И. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА Гражданско дело № 20241720106436 по описа за 2024 година Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба с вх.№ 25274/11.11.2024г., уточнена с молба вх.№ 25492/13.11.2024г., подадена от Л. М. Н. против К. М. Т., брат на молителката. С молбата се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие спрямо молителя, като се излагат доводи за упражнено от ответникът домашно насилие – психическо и емоционално спрямо молителката и семейството й.

В молбата се навеждат твърдения, че на 09.10.2023г. ответникът отишъл в дома на молителката в *** и отправил обиди и заплахи за побой към съпруга й С.И.Н., поради ревност.

На 19.10.2023г. брат й отново отишъл в дома им, като вкъщи бил само съпругът на молителката и ответникът отново отправил заплахи срещу него, съпроводени с псувни и обиди.

След това в продължителен период от време последвали телефонни обаждания от страна на ответника, отправени чрез телефона на молителката на 16.05.2024г., 29.07.2024г., 08.08.2024г., 19.10.2024г. и 31.10.2024г. с отправени заплахи и обиди към съпруга на молителката. В уточнителната молба излага още, че различното от телефонните и личните заплахи било, че до момента ответникът заплашвал само съпругът й, но на 02.11.2024г. заплахите били отправени към цялото семейство с убийство. Уточнява, че на 02.11.2024г. брат й отново позвънил на телефона й, като в това време молителката си е била вкъщи, успяла е да пусне високоговорителя на телефона и дъщеря й записала телефонния разговор с отправените заплахи и обиди с думите: „Че ви изтребим до крак всички“.

В съдебно заседание молителката лично, заедно с адв. И. заявява, че поддържат молбата.

1

Ответникът К. М. Т., чрез адв. А. оспорва подадената молба по ЗЗДН и моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице, насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т.

6 ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата, съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.

3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН по отношение осъществения срещу молителката акт на насилие от 02.11.2024г., като част от описаните актове на 16.05.2024г., 29.07.2024г., 08.08.2024г., 19.10.2024г. и 31.10.2024г. с отправени заплахи и обиди към съпруга на молителката са извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, а отделно от горното не са отправени срещу молителката.

Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от наличието на осъществен от ответника акт на насилие на 02.11.2024г. срещу молителката, с конкретно осъществени от него действия, свързани с посегателство върху молителя, чрез отправени заплахи към цялото й семейство с убийство.

В подкрепа на тезата на молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Приета е по делото преписка УРИ 192000-20931/05.11.2024г. по описа на Първо РУ – Перник, ведно с материалите по преписка.

Събрани са по делото гласни доказателства, чрез разпит на св. Е.С. И. – дъщеря на молителката. При разпита св. И. заявява, че на 02.11.2024г. се били събрали в дома им в ***, за да почетат паметта на починалите им близки, тъй като било задушница.

Вуйчо й К. М. Т. не бил с тях. Същият за пореден път се обадил по телефона на майка й – молителката, която пуснала високоговорителя на телефона си и всички чули, как ответникът отправял закани за убийство към цялото им семейство, че ще ги изтрепа до крак всичките, също отправял обидни думи, епитети и псувни. Майка й била изключително шокирана и притеснена, че това може да су случи. От тогава започнали да заключват и вратите на дома си и постоянно се оглеждали да не нахлуе някой.

Молителката изпитвала постоянен страх от случилото се. Свидетелства още, че не знае дали майка й им е споделила за всички обаждания, за да не ги притеснява. Заявява, че ответникът злоупотребява с алкохола.

Ответникът не представя доказателства. Оспорва конкретните твърдения на молителката.

В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителката е изложила факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията.

При така изложената фактическа обстановка съдът прецени събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства, както и представената и подписана от 2 молителя под страх от наказателна отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг. чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителката е изложила факти, идентични с изложеното в молбата, които се потвърждават и от събраните по делото доказателства.

Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява по делото, че подадената молба за защита от домашно насилие е основателна и следва да се уважи. Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.

Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че определената вече мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се установи, че са налице и предходни такива, но доколкото стоят извън предмета на това производство същите не са коментирани.

С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на психическо и емоционално насилие по отношение на молителката, следва да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на пострадалото лице. За налагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и телесна неприкосновеност, на другите физически лица.

При съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае се за психическо и емоционално насилие, характера и начина на осъществяването им, съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да приближава жилището му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-малко от 100м., тази по т. 4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съд, както и по т. 6 - задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да извърши спрямо пострадалата нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна гаранция за защита от такова бъдещо поведение.

Действията по превенция биха осигурили на пострадалата най-ефективна закрила и не формално, а в пълнота, биха способствали за осъществяване на целите на ЗЗДН. Мярката по чл. 5, т. 6 ЗЗДН и която следва да бъде изпълнена при Фондация „П.У.Л.С.“ – гр. Перник, където е и местожителството на ответника съдът намира за крайно необходима.

Ответникът следва да се обърне към доставчика на специализиран програми, който е компетентен да определи начина и периодичността на консултациите.

3

В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита. Съдът, при съобразяване с фактическите отношения между страните намира, че срокът на мярката следва да е дванадесет месеца, считано от действието на заповедта за незабавна защита, като в същия срок следва да се определят и останалите мерки.

Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо молителката да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 ЗЗДН, заради осъществения акт на психическо и емоционално насилие от ответника и на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към извършителя за последиците от неизпълнението й, че при неизпълнението на последната ще доведе до прилагането на предвидените в чл. 21, ал.

4 ЗЗДН последици.

Съдът счита, че този срок ще бъде достатъчен, за да окаже необходимия поправителен и превъзпитателен ефект върху ответника. Тази мярка, според съда е достатъчна, за да осигури защитата на молителката, от която същата се нуждае, както и с оглед процесуалното поведение на ответника.

На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителките следва да бъде издадена заповед за защита.

Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в приложимата редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед изменениеята на ЗЗДН в сила от 01.01.2024г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата за налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана.

На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Перник дължимата за производството държавна такса в размер на 25,00 лева.

В полза на молителката следва да се присъдят сторените разноски в размер на 600,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, настоящият състав на Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРЕДОСТАВЯ мерки за защита от домашно насилие в полза Л. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: ****, срещу К. М. Т. с ЕГН **********, с адрес: ***, поради осъществен акт на психическо и емоционално домашно насилие на 02.11.2024 г., като:

ЗАДЪЛЖАВА К. М. Т. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на Л. М. Н. с ЕГН **********.

ЗАБРАНЯВА на К. М. Т. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА Л. М. Н. с ЕГН **********, жилището й на адрес в ****, както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра за срок до 13.11.2025 г.

ЗАБРАНЯВА на К. М. Т. с ЕГН ********** ДА ОСЪЩЕСТВЯВА КОНТАКТ с Л. М. Н. с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до 13.11.2025 г.